За мен е щастие и успех да променя света дори на един човек, казва още младата дама, основател на „Бронко Уайлд“, първият български Тravel бранд за конни преходи и експедиции по света и организатор на първите Surprise турове в България
Габриела Терзиева е на 28 години. Родена в София. Започва да учи история на изкуството в Нов български университет, а след това завършва бакалавърска степен по същата специалност в Англия. Заминава за Ливан и в Бейрут, където продлъжава с магистратура по кураторство, арабска история на изкуството и арабска архитектура.
Връща се отново в България и започва работа в туристическа агенция. По-късно работи в конна база, става инструктор по конен спорт. Създава собствена фирма – „Бронко Уайлд“ ЕООД, която е официално регистрирана през месец януари 2022 г. Компанията е първият български Тravel бранд за конни преходи и експедиции по света и организатор на първите Surprise турове в страната с цел подпомагане живота в забравените села на България.
Променяща животи и създаваща незабравими спомени, Габриела, освен историк на изкуството със страст към арабската култура и архитектура, квалифициран екскурзовод и инструктор по конна езда, е фен на офроуда и танците. Водач на конни експедиции и самата тя като ездач участва в уникални маршрути с рекордни постижения.
– Габриела, откъде дойде страстта Ви към изкуството?
– Занимавах с танци още преди да започна да уча висше образование и те отвориха пред мен света за всякакво изкуство. Мога да кажа, че всичко тръгна и от любителската жажда да мога да интерпретирам картини. Много ми допадна идеята, че всяко изкуство е отпечатък на начина, по който хората са разсъждавали в дадена епоха. Затова реших именно в тази сфера да бъде моето висше образование. Започнах в България, но се преместих в Англия, защото там условията бяха по-добри, имаше повече ресурси за обучение. Там
преоткрих света, както и различни начини за пътуване. Научих и за пътуването с коне
Покрай обучението силно впечатление ми направи арабското изкуство. Започнах да изучавам и езика. В мен надделя страстта към арабския свят и желанието ми беше да уча и да живея в арабска страна. Така заминах за Ливан, където продължих с обучението си в Американския университет в Бейрут. Харесах много хората там, културата им е близка до нашата. Създадох много истински приятелства, които продължават и сега.
Ливан ми остана на сърцето. Това е страната, в която се чувствам като у дома си
След магистратурата се върнах в България, тъй като политическото положение в Ливан малко се промени, беше по-нестабилно. За чужденец по това време нямаше и добри условия за работа.
– Реализирахте ли се на пазара на труда в България с тази интересна специалност?
– Не успях да намеря работа, свързана с история на изкуството, тъй като в България това не е толкова добре развита професионална сфера. Близо 1 година работих в туристическа агенция, станах сертифициран гид. Но тогава си дадох сметка, че
не мога да седя на едно място и да работя в офис
През това време продължавах с ездата, прекарвах повече време в една конна база, където първоначално помагах, а после започнах и работа там. Станах инструктор по конна езда.
Докато работих в туристическата агенция, пътувах много с чужденци, а това отключи желанието ми да търся нови места в България, които не са популярни. Започнах да обикалям много села и да откривам скритите ни съкровища…
Тези интереси – към пътуванията, към конната езда, някак естествено ме доведоха до „Бронко Уайлд“. Реших да следвам моя път и след няколко месеца се роди идеята за компанията, която създадох.
– Всъщност кога започнахте с конната езда?
– Това стана, както споменах, в Англия. Бях на 20 години, когато се качих за първи път на кон, което е сравнително късна възраст, повечето хора започват да яздят от деца.
Първото предизвикателство бе, че имам много голям страх от коне, в началото не можех да ги докосна
Отне ми 1 година, за да се преборя с опасенията ми, но имаше нещо, което много ми харесваше. Представях си, малко романтично, как препускам на някое поле с коне. Казах си: ще се стегна и ще го направя! Предизвиках се и реших да не се отказвам. Всичко това ми показа, че в страховете и в неудобните неща можеш да намериш себе си. Преоткрих черта от моя характер, която аз самата не съм подозирала, че съществува.
– Откъде дойда идеята Ви за собствен бранд?
– Моите пътешествия с коне бяха основата за създаването на „Бронко Уайлд“. Първият ми преход с коне бе в Йордания, заминах след това и за Монголия. Яздила съм в Исландия, в Индия. Хрумна ми, че в България няма такъв продукт. А пък аз съм била в доста страни, яздила съм, познавам местните хора и маршрутите. В началото предложих само на познати, за които знаех, че имат интерес. Първият преход го направихме в Йордания, даже още нямаше фирма, нямаше бранд.
Записаха се 4 души, което си беше голям успех
Защото това са екскурзии, които изискват напълно да се откъснеш от света, необходими са повече време и повече средства. В Йордания направихме запис и кадри от пътуването. След като се върнахме ги представихме. И интересът към тези супер приключения изведнъж скочи.
– Защо избрахте „Бронко“ за име на Вашата компания?
– Идеята за името на бранда се зароди с времето. „Бронко“ е синоним на думата „мустанг“ в Западните щати. Това са дивите стада коне, неопитомените коне, които местните каубои хващат и използват за родео състезания.
„Бронко“ не е порода, а дума, която определя характера на коня
Името съвпадна с моята идея за всякакъв вид пътувания, които са интересни, нестандартни, но и които по някакъв начин те предизвикват. Т.е. не отиваш на типичната почивка, а има нещо, с което трябва да се пребориш и се връщаш към нещо автентично, диво и предизвикателно.
– Какви други възможности дава „Бронко“ пред туристите?
– Предлагаме и друг продукт – сърпрайз турове, най-често в забравените български села. Те са за хората, които не яздят. Това е по-достъпният и популярен продукт. Представляват пътувания-изненада, при които пътуваш, но не знаеш къде отиваш. Отпускаш контрола и се доверяваш на някой друг, т.е. отново има предизвикателство.
Сърпрайз туровете са свързани и с друга идея от нашата концепция – всички пътувания да те връщат към автентичната ни природа и към корените ни.
Обикновено местата за нашите турове-изненада не са известни
няма как да се намерят в популярните туристически сайтове и платформи. Държим винаги интериорът да е интересен, понякога става дума за истински архитектурни шедьоври. Много е важно също със самия сърпрайз тур да сме в помощ на даденото село и да помогнем за неговата икономика – да дадем работа на хората там, да се използват продукти на местните. Освен това, всеки участник получава и подарък от нас. Обикновено това са ръчно изработени предмети от баби и дядовци, които живеят в забравените български села. Това е каузата ни, която прави нашите сърпрайз турове специални.
– Кое е най-интересно Ви откритие в България?
– В близост до София открих село Яребковица. За да стигнеш до него пътуваш 14 км по черен път, там няма ток и вода, има само 1 кладенец. Открихме последните двама жители –
баба на 75 години и нейният син. Изхранват се с продукти, които те сами си произвеждат
Ловците от планината им носят хляб, брашно и олио, най-близкият магазин е на 14 км, и то по труден път. Това е място, което те връща години назад.
– Казахте, че една от каузите Ви е да подпомагате българските села, имате ли и друга значима социална мисия?
– Тя е свързана с конните преходи, с които също целим да имаме положително влияние върху посещаваните общности. По един или друг начин големите компании експлоатират труда на местните. Например, номадите в Монголия получаваха минимални суми, а понякога дори и нищо, въпреки че се занимават с всичко по екскурзията. Животите на местните не бяха застраховани, а конните преходи могат да бъдат и много опасни. Взех всичко присърце и
реших да работя директно с местните общности, като инициирахме да си създадат собствена компания
Беше трудно, но искахме да даваме финансовите средства директно на тях, за да може децата им да учат и да се образоват в градовете, а техният труд да бъде оценен подобаващо. Стигнахме дори до Посолството на Монголия в България, за да ми помогнат. Така големите фирми, както и индивидуалните туристи, вече ще работят директно с монголците, което е една прекрасна перспектива за тях.
– Споделихте за множество Ваши конни експедиции в чужбина. Коя беше най-предизвикателната?
– Наскоро се върнах от Намибия.
Прекосих 1000 км на кон. Това е най-трудният конен преход в света
Бяхме 6 души и 1 месец живяхме на открито. Имахме съвсем кратко време за почивка. Спяхме без палатки, с дивите животни – събуждаш се и около теб има хиени, чудиш се дали ще оцелееш. Температурната амплитуда беше огромна – през деня е много горещо, а вечер се налагаше да носим термо облекло. На ден яздихме по 50 км през много труден терен. Освен това, за тази експедиция заминах след сериозна травма.
В първите дни дори аз не бях сигурна дали ще издържа. Видяхме няколко бури, което е прецедент в пустинята Намиб – беше поникнала трева и за пръв път от 15 години там падаше дъжд. Местните хора и животните изпълняваха ритуали и се събираха, за да наблюдават природното чудо. Бяхме свидетели на сформирането на река…Останахме впечатлени от пътешествието. А в края на приключението бях готова да измина още 1000 км.
С модернизацията и индустриализацията забравихме за корените ни
Много е ценно човек да изживява подобни неща в днешно време. Като се върнеш гледаш по друг начин на живота, на мен ми помогна и за бизнеса.
– Бихте ли ни разказали интересна история от Ваше пътуване?
– По време на моя експедиция в Монголия местна жена каза, че я боли зъб и в същия момент две момчета побегнаха, за да търсят специфичен вид птица. Като я донесоха, разфасоваха я пред нас. И
тази дама трябваше да изяде суровия черен дроб и да изпие кръвта на птицата, за да се излекува
След 2 часа вече беше добре. Бяхме в културен шок, но при тях това се получава напълно естествено. Монголците пък, от своя страна, възприемат нашите начини за лечение за също толкова нетипични.
– Вие сте млад човек, стартиращ предприемач, заела сте с бизнес в нелек икономически период. Какво Ви кара да вървите напред?
– Изпитвам удовлетвореност, когато виждам, че някой е щастлив и е преоткрил нещо заради мен. Усетих го, още когато бях инструктор по конен спорт. Помогнах на много хора да преборят страховете си от конете. Когато някой дойде и каже, че аз съм причината той да преоткрие един нов свят, това е неописуемо удовлетворение.
Тази промяна дори в един човек осмисля всичко, което правя, за мен това е щастие и успех
Всеки бизнес, ако има възможност, трябва да инициира положителни промени в обществото. Смятам, че ние с „Бронко“ правим това, защото подпомагаме забравените български села и възрастните хора, които живеят в тях.
NBP.bg, Гергана ЖЕЛЕВА, стажант по проект „Младите в атака“ на „Национална бизнес поща“
Цялата история на Габриела Терзиева в очаквайте в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излиза от печат през месец декември 2022 г.
