Ви­о­ле­та Бончева, по­ет, пи­са­тел, пре­во­дач, дра­ма­тург, учи­тел: Ста­ра За­го­ра е не са­мо местоживеене, но и мяс­то, ко­е­то съз­да­ва духовен уют

Мо­ят ро­ден град Ста­ра За­го­ра – да­ли знае ня­кой кол­ко съм при­вър­за­на към не­го и кол­ко го оби­чам? Ко­га­то се вър­нах за пръв път след ед­на го­ди­на от­със­т­вие от дру­гия край на све­та и го пре­ко­сих, имах усе­ща­не­то, че хо­дя по дъ­но­то на ед­на спо­кой­на, зе­ле­на ре­ка, над ко­я­то се из­сип­ва бла­го­дат­та на сво­да. Пра­ви­те ули­ци с бис­т­ри хо­ри­зон­ти, раз­цъф­на­ла­та Град­с­ка гра­ди­на, Стан­ци­он­на­та гра­ди­на с иг­ри­ви­те фон­та­ни, об­но­ве­но­то Аяз­мо, парк „Ар­ти­ле­рийс­ки „, цен­т­рал­ни­те бу­ле­вар­ди „Цар Си­ме­он Ве­ли­ки“ и „Мит­ро­по­лит Ме­то­дий Ку­сев“…

Пре­ди вре­ме прис­тиг­на­ха два­ма мла­ди мъ­же от Со­фия, на­ши поз­на­ти, ко­и­то за пръв път по­се­ща­ва­ха  гра­да ни – сил­но впе­чат­ле­ни и въз­хи­те­ни въз­к­лик­на­ха: „Го­ля­ма греш­ка ще е, ако сме­ни­те мес­то­жи­ве­е­не­то си, тук, къ­де­то и да се ус­та­но­виш – ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та е за­вър­ше­на…“.

Имах и друг слу­чай, кой­то ме свър­за с ре­жи­сьор­ка­та на ед­но пре­да­ва­не, с во­де­ща­та и с опе­ра­то­ра от Ка­нал 2 на Ис­пан­с­ка­та на­ци­о­нал­на те­ле­ви­зия. След ка­то об­хо­дих­ме на­шия град и ги по­пи­тах как­ви са впе­чат­ле­ни­я­та им, от­го­во­ри­ха: „То­ва е Ев­ро­па!“.

Ста­ра За­го­ра е не са­мо мес­то­жи­ве­е­не, но и мяс­то, ко­е­то съз­да­ва ду­хо­вен уют за сво­и­те граж­да­ни. Ней­ни­ят ви­сок ин­те­лек­ту­а­лен дух ор­га­ни­зи­ра зна­чи­ми съ­би­тия, свър­за­ни с кул­ту­ра­та и из­кус­т­во­то: опер­ни и те­ат­рал­ни фес­ти­ва­ли, на­ци­о­нал­ни кон­кур­си, ка­то ли­те­ра­тур­ния кон­курс „Ве­се­лин Хан­чев“, кой­то има по­ве­че от 40 из­да­ния, кон­кур­са „Акад. Ни­ко­лай Ли­ли­ев“, над 10 из­да­ния, „Пе­ро от лед“, стар­ти­рал в на­ча­ло­то на 2024 г., ор­га­ни­зи­ран от Му­зей „Ли­те­ра­тур­на Ста­ра За­го­ра “ и Об­щи­на­та, и др. За­ли­те на Ре­ги­о­нал­на биб­ли­о­те­ка „За­ха­рий Кня­жес­ки“, на Биб­ли­о­те­ка „Ро­ди­на“, чи­та­лищ­ни­те аре­ни, на къ­ща му­зей „Гео Ми­лев“ и др., са с от­во­ре­ни вра­ти за вся­ко кул­тур­но съ­би­тие.

Ху­до­жес­т­ве­на­та га­ле­рия, за­ла „Бай­ер“ са дру­ги­те две ду­хов­ни прос­т­ран­с­т­ва, къ­де­то се ор­га­ни­зи­рат из­лож­би, бо­га­ти на плат­на от твор­ци, ко­и­то поз­на­ват не са­мо в Бъл­га­рия, но и по све­та. Пи­са­те­ли­те имат въз­мож­ност да пуб­ли­ку­ват свои твор­би в ли­те­ра­тур­но­то спи­са­ние „Пти­ци в нощ­та“, във в. „Ли­те­ра­ту­рен глас“, да учас­т­ват в прог­ра­ми, ко­и­то пред­виж­дат тех­ни изя­ви.

Ла­пи­да­ри­у­мът и за­ли­те на Ис­то­ри­чес­кия му­зей ви­на­ги са би­ли гос­топ­ри­ем­ни за твор­ци и граж­да­ни, а прек­рас­на­та му сгра­да бе­ше но­ми­ни­ра­на в един от на­ци­о­нал­ни­те кон­кур­си за ар­хи­тек­тур­ни пос­ти­же­ния.

Фо­ру­мът е прив­ле­ка­тел­но мяс­то за опер­ни­те ме­ло­ма­ни, как­то и за ту­рис­ти­те, пред ко­и­то мо­ну­мен­тал­ни­ят ком­п­лекс удос­то­ве­ря­ва древност­та на Ста­ра За­го­ра с ней­ни­те се­дем име­на.

Об­но­ве­ни­те и ре­мон­ти­ра­ни сгра­ди и съ­о­ръ­же­ния на Сред­но учи­ли­ще „Мак­сим Гор­ки“, гим­на­зи­я­та за ком­пю­тър­ни на­у­ки и ма­те­ма­ти­ка „Проф. Мин­ко Бал­кан­с­ки“, гим­на­зия „Хрис­то Бо­тев“ и др., са знак, че в то­зи град има заг­ри­же­ност за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния…

С бър­зи тем­по­ве се из­г­раж­да бол­ни­ца „Сър­це и мо­зък“, ко­я­то със сво­я­та ху­ман­на фун­к­ция един ден ще да­ри Ста­ра За­го­ра със сто­лет­ни­ци!

Вяр­вам в лю­бов­та към род­но­то мяс­то, вяр­вам в дъл­га към род­но­то мяс­то, вяр­вам в чест­та, ко­я­то те­жи във вся­ка да­де­на ду­ма и доб­ро­та­та, ко­я­то е бе­ля­за­на с всич­ко то­ва.

Ста­ра За­го­ра да­ва, но и очак­ва под­к­ре­па от сво­и­те граж­да­ни, ко­и­то бдят де­но­нощ­но за спо­койс­т­ви­е­то и чис­то­та­та на гра­да, за ре­да и… за ус­мив­ки­те по ли­ца­та на хо­ра­та, ко­и­то го пра­вят още по-кра­сив!