Операта „Африканката“ („Васко да Гама“) от Джакомо Майербер в своята българска премиера се появи за първи път на сцената на Държавна опера-Стара Загора на 22 ноември. С това заглавие се откри за 50-и път Фестивалът на оперното и балетното изкуство.
Така наречената „голяма опера“ се утвърждава на сцената на Френския музикален театър през 20-40-те години на 19 век като достига своя връх в творчеството на Джакомо Майербер. В постановката на Старозагорската опера главното действащо лице е известната у нас и в чужбина режисьорка Вера Немирова. Тя вече е поставила „Африканката“ на сцената на Дойче опер-Берлин през 2015 г. Постановката на сцената на Старозагорската опера, 180 години след създаването на творбата, е структурирана като за хора, които имат друг характер на сценичното възприятие. Режисьорката се стреми да постигне киноматографически ефект на сцената и то без кой знае какви ефекти и постановки. Това се отдава на Вера Немирова с невероятното професионално владеене на всичко онова, което става на сцената, и всичко онова, което материално подкрепя сюжета.
Сценографията на постановката е на Йенс Килиан. Кинематографично е представено движението на морската шир, както и смяната на сцените в местата на действието. Режисьорката си играе талантливо с бурното море, с хората на сушата, с техния живот, с техните емоции и страсти. Сюжетът се разкрива кинематографично като структура на самия разказ за пътешествията на португалския мореплавател Васко да Гама (Даниел Магдал). Пространствата в едно пътешествие, в което бликват любовните чувства, на сцената се разгръщат картини на различни култури, с различни религии и вярвания в земите, в които попада смелият мореплавател. В сюжета на творбата той е раздвоен в чувствата си: в Португалия го чака Инес (Беса Лугичи), а в пътешествието си среща индийската принцеса Селика (Даниела Дякова), която остава със своята несподелена любов към Васко.
Фабулата като съвкупност от събития и произшествия вървят в хронологическа последователност. Инес очаква с надежда да се върне Васко, но баща й е инициаторът да пусне фалшива новина, че той е загинал и неговата експедиция се е провалила, след като единствен е успял да се спаси. Той е хвърлен в затвора като… еретик.
Тук идва неговата мисъл, че трябва да заобиколи Нос „Добра надежда“, сигурен, че отвъд Африка има и друга държава.
По-нататъшните събития засилват драматизма на случващото се в композиционния код на „романа“ като сценична форма на самия разказ и е по-близко до графичния ход на сцената.
Сценичният изказ на разказа носи кинематрографичен ефект и го доближава до съвременното възприятие на зрителя.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
