Под това заглавие на 3 април Светлозар Недев откри своя живописна изложба във фоайетата на Държавна опера-Стара Загора. Скокът, който той направи от фотографията в изобразителното изкуство през последните десет години, бе съпроводен от редица общи и самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Неговото изкуство диктува личен „прочит“ на зрителя при среща с него и е свързано с вътрешната свобода на автора. Интересът от негова страна е към света на Космоса, както и към другия свят в дълбините на човешката душа. Тези и други теми авторът интерпретира и показа на своята изложба. Любимите му теми и този път са свързани с опоетизирането на неговите мисли, идеи и мечти като: „Сън от бъдещето“, „Космосът и Земята“, „Душата на Космоса, „Илюзии на греха“ и др.
Най-новият му цикъл носи заглавието „Адаптивна реалност“. Картините в него са рисувани през последната година и половина. Така споделена, темата можем да интерпретираме като приспособяване на реалността към абстракцията в живописта. Можем да споделим, че тази адаптация, към която се стреми художникът, действително носи подходът да се избягва фигурата, липсата на пряко подражание на натурата, което според художника му дава по-голяма свобода. Той споделя още, че „водещо е предимството на въображението при подбора на форми и цветове в картината“.
Има едно негово категорично споделено: „Липсата на фигура е характерно по принцип при моите картини, когато изобразявам реалността и действителността“.
Или: „… в картините ми липсва обективният реализъм и строгите пропорции, те са низ от противоречия и хармония, от положителни и отрицателни емоции, които се старая да балансирам“. И още: „Всички платна от цикъла „Адаптивна реалност“ са напълно отворени за интерпретация“. За себе си авторът казва: „В тях едновременно присъстват животът и смъртта, светлината и тъмнината, радостното и тъжното“. Тук той цитира Кант: „… изкуството ни доставя удоволствие именно заради взаимоотношенията между материалния и духовния смисъл“.
Когато човек разгледа тези картини на Недев, ще се съгласи с авторовото понятие „адаптивна реалност“. В директния превод, и не само с него, а и с големия ключ, с който авторът отваря своите намерения, не той се адаптира, което ще рече приспособява, нагажда се, по-скоро това става или трябва да стане с реалността, която е готова да се приспособи към духовния взор на човешкото око. В такъв случай ще се извинят всички онези, които ще кажат: „Нищо не разбирам“, а то е, защото не се възползват от свободата, която дава самият художник на зрителя. Така например, в големите формати на Недев могат да се уловят пейзажи на урбанизацията – онзи днешен пейзаж на градските комплекси и квартали с един общ сигнал, че тук действителността се адаптира, приспособява, нагажда и ние сме готови да извикаме: „Еврика“, успях да го видя, да го различа и да го приема като реална даденост! При това с особен романтичен привкус“.
Другият подход и особеност на възприятието на това, което е на картината, е да търсиш асоциациите в отразеното на платното в рамката.
Има още една позиция и тя се подкрепя най-вече от автора: „Посланието на моите картини е, че, за да се справим с предизвикателствата на живота, ни е необходимо повече въображение, фантазия, необходимо ни е понякога да излезем извън рамките на въображението, фантазията, необходимо ни е понякога да излезем извън рамките на видимото и на познатото и да извисим стремежите си, чрез които да изградим нашия собствен свят.“.
Да пребродиш пространството, в което си отредил живот на своите идеи. Разбира се, че подобна концепция не може да мине без мисъл и разум.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
