Апостола не бива нито да бъде принизяван до „обикновен човек“, нито превръщан в недосегаем мит, трябва да го разбираме в неговата цялост
На 10 февруари 2026 г. в зала 33 на Регионалния исторически музей в Стара Загора проф. д-р Пламен Павлов представи най-новата си книга „Васил Левски. Най-добрият ни българин“. Срещата предизвика сериозен интерес и събра историци, музейни специалисти, духовници и граждани. Сред официалните гости бяха зам. областният управител на Стара Загора Петко Карагитлиев, зам.-кметът на община Стара Загора Павлина Делчева, омбудсманът на Стара Загора Иванка Сотирова, началникът на отдел „Култура” Диана Атанасова, представители на Старозагорската митрополия.
Още в началото на изложението си проф. Павлов подчерта, че интересът към събитието не е към него, а към темата за Левски – личност, която продължава да бъде предмет на дебати, интерпретации и обществени спорове. Той припомни, че гибелта на Апостола по стар стил е на 6 февруари (18 февруари по нов стил), а отбелязването й на 19 февруари е по-късна традиция и въпрос, който също изисква историческа прецизност.
Авторът се спря подробно на проблема за рождената година на Левски. Позовавайки се на османски данъчен регистър от 1844 г., открит във Виенския архив, проф. Павлов защити тезата, че Васил Левски е роден през 1840 г., а не през 1837 г. В документа ясно е посочено, че синът на Иван Кунчев – Васил, е на четири години, което прави датировката недвусмислена. Той отбеляза, че самият Левски при разпитите след залавянето му в Търново заявява, че е на 32 години, което е още едно потвърждение на тази хронология.
Значителна част от представянето беше посветена на развенчаването на утвърдени във времето митове. Проф. Павлов категорично заяви, че няма доказателства поп Кръстю да е предал Васил Левски, като определи това обвинение като късна клевета, наложена в общественото съзнание. Според него османските власти са достигнали до революционната организация чрез собствено разследване и проникване в мрежата й, а процесът срещу Левски е воден в София именно с цел да бъде ограничен публичният отзвук и да се прикрие мащабът на разкритата „държава в държавата“.
В изложението си авторът акцентира върху ролята на духовенството в националноосвободителното движение. Той подчерта, че Левски остава монах до края на живота си и в предсмъртната си изповед се определя като „йеродякон Игнатий“. Според проф. Павлов революционната му дейност не противоречи на християнската му вяра, а произтича от разбирането му за любов към ближния и дълг към народа.
Специално внимание беше отделено на връзките на Васил Левски с Македония, Бесарабия и Добруджа – теми, които според автора са недостатъчно осветени в историографията. Подчертана беше и ролята на Георги Раковски като ключова фигура за формирането на Левски, както и приемствеността между двамата в изграждането на организирана, дисциплинирана и самостоятелна национална революция.
Проф. Павлов представи Апостола на свободата не като самотен герой, а като създател на сложна конспиративна структура, изградена с помощта на десетки съратници. Той отбеляза, че използването на шифри и псевдоними е част от нормалната революционна практика на епохата, а не свидетелство за екзотични или конспиративни влияния.
В представянето си проф. Пламен Павлов отдели особено внимание на характера и мащаба на Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски. По думите му тя не е била стихийна мрежа от комитети, а внимателно изградена военно-административна структура с ясна йерархия и стратегическа цел. Водена е отчетност, събирани са средства, създавана е оръжейна мрежа. Левски не планира отделни четнически акции, а общонародно въстание, основано на мобилизацията на цялото население.
Ключов момент в изложението беше политическата стратегия на Апостола. След успешна подготовка на въстание, организацията е предвиждала поставянето на меморандум-ултиматум към Високата порта с искане за права, сходни с тези на вече автономните или освободени балкански държави – Гърция, Сърбия и Румъния. Според проф. Павлов Априлското въстание от 1876 г. е пряко продължение на делото на Левски, то е „въстанието на Левски“, осъществено от неговите съратници и идейни наследници, каза историкът.
Той подчерта и националния мащаб на визията на Апостола. Левски мисли за цялото българско етническо пространство, включително Македония, Моравско, Добруджа, Одринска и Беломорска Тракия. В международен план Левски търси контакти и съюзници, но държи на самостоятелността на българската кауза. Проф. Павлов посочи, че той е общувал с руски представители като Иван Кишелски, но не е приемал чужд контрол върху движението. Историкът изрази мнение, че в руските архиви вероятно се пазят неизследвани документи, които биха могли да хвърлят нова светлина върху тези връзки.
Особено внимание беше отделено на социалната основа на революционната организация. Според проф. Павлов тя стъпва върху зараждащата се българска средна класа – предприемачи, занаятчии, търговци. Левски сам произхожда от активна и предприемчива среда. Революцията, която той подготвя, не е само бунт, а проект за модерна държава – републиканска по дух и изградена върху принципите на равенство и законност, каза авторът.
По време на дискусията проф. Пламен Павлов акцентира върху малко познат, но изключително важен факт – открития през 70-те години на ХХ век „резерв“ на Ловешкия комитет. Съкровището е намерено случайно при изкопни работи и съдържа значителна сума, обърната в злато и сребро. Така по онова време се е търгувало оръжие. Според историка това е доказателство, че комитетите са събирали сериозни средства и са изграждали реална материална база за бъдещо въстание.
„Най-често срещаната дума в писмата на Левски е „пари“, не защото е користен, а защото мисли държавнически“, посочи проф. Павлов. Той подчерта, че Апостола е държал на отчетността – водил е тефтер, изисквал е финансова дисциплина и е разбирал, че без ресурси не може да се води модерна освободителна борба.
Историкът разви и тезата, че Васил Левски и съратниците му са модерни хора за времето си. Те следят европейските конфликти, Френско-пруската война и Американската гражданска война, разбират значението на съвременното оръжие и военната организация. Затова и настояват за модерно въоръжение, а не за остарели кремъклийки.
В хода на срещата бяха засегнати и редица чувствителни теми. Проф. Павлов категорично отхвърли разпространяваните спекулации около майката на Левски – Гина Кунчева, като ги определи като недостоверни. Тя умира през януари 1878 г. от заболяване, а не при драматични обстоятелства, както понякога се твърди.
Обсъден бе и въпросът за гроба на Левски. Според проф. Павлов най-вероятно тленните му останки са били погребани в християнските гробища край днешното Министерство на земеделието в София. По-късни строителни дейности вероятно са довели до изгубването им, макар темата да остава отворена за бъдещи изследвания.
В дискусията беше припомнена и силната връзка на Левски със Стара Загора, където той прекарва близо четири години от младостта си – период, в който се оформят неговият характер и възгледи. Градът е сред местата с най-активни комитети и значима просветна среда, дала и други знакови личности като Георги Апостолов, Ботев четник, участвал в подготовката на Старозагорското въстание и участник в Априлското въстание, и Райна Попгеоргиева, която близо 5 години с образова в девическата гимназия в Стара Загора, определена като най-доброто училище в онези години в цяла Южна България.
В заключение историкът подчерта, че Васил Левски не бива нито да бъде митологизиран до недостижима икона, нито да бъде принизяван до „обикновен човек“. „Образът на Левски трябва да бъде разглеждан реалистично – като жив човек с ясна стратегия, дисциплина и държавническо мислене. Не бива нито да го сваляме до нашето равнище, нито да го превръщаме в недосегаем мит. Трябва да го разбираме в неговата цялост. Нямаме втори като Левски на света”, категоричен бе проф. Пламен Павлов.
Книгата „Васил Левски. Най-добрият ни българин“ събира 15 тематични изследвания, които разглеждат личността на Апостола в по-широк исторически контекст – от създаването на Вътрешната революционна организация до значението на идеите му за Априлското въстание и за по-късните борби за национално обединение.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
