На 4 януари 2016 г. „Национална бизнес поща“ ще празнува 25-ия си рожден ден. През тези години, освен в рекламно-информационен лидер, тя естествено се превърна и в инкубатор, дал старта на десетки талантливи хора. Затова заедно с други инициативи, посветени на четвъртвековния път на вестника, открихме рубрика „Къде са те сега?“. В нея представяме наши успели колеги, които днес работят на различни позиции в страната и в чужбина.
Светлана Николова е родена на 4 септември в Харманли. Завършила е „Акушерство“, „Българска филология“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Дипломация и международни отношения“ в ПУ „Св. Паисий Хилендарски“. 5 години е журналист във в. „Национална бизнес поща“, работила е в два харманлийски вестника и като кореспондент на в. „Хасковска Марица“. От 7 години е пиар на Областна администрация Хасково. Занимава се активно с обществена дейност, има издадена стихосбирка, пише и разкази. Майка на 3-годишно момченце – Матей. С мъжа до нея – медика Георги Георгиев, мечтаят за близнаци.
* * *
– Светлана, пиар си на областния управител на област Хасково няколко мандата, пост, който се счита за „ветровит“. Какво, според теб, се оказа решаващо да продължаваш да градиш имиджа на институцията, независимо от коя политическа сила е оглавявана?
– Че постът е „ветровит“, е сигурно. Нормално е всеки областен управител да иска да работи със свой екип. Много добре работим с настоящия, г-н Добри Беливанов.
Аз съм пиар на пети областен управител
и винаги, при всяка смяна, мислено съм си събирала багажа. Няма драма да си отида. Случва се така, че без да питам „ще работим ли съвместно“, продължавам да изпълнявам професионалните си задължения. Няма рецепта как, но звучи като
„не се занимавам с интриги, не говоря за слабости на предишните си началници и си върша работата“
Преди две години, тъкмо приключваше първата година от майчинството ми, се извърши поредна смяна. За областен управител бе назначен Кадир Исов от ДПС. На 100% бе сигурно, че той, след като титулярът го няма, ще си назначи пиар. Два месеца след встъпването му в длъжност телефонът иззвъня. Каза, че идва да говорим. Заяви ми – имам човек за пиар, но
не искам политически назначения, трябва ми професионалист
който да си разбира от работата. Искам да се върнеш. Отговорих, че ще си помисля – мъжът ми е на две работи, с бебе сме, няма кой да ни помага. Беше ми трудно, но уважението и чувството, че си ценен като професионалист, си заслужаваше.
– Дълго време беше журналист, спомняш ли си за завоя в професията?
– Журналистиката си остана голямата ми любов. Като започнах,
смятах, че ще го правя до края на живота си
Преди няколко години бе почти сигурно, че заминавам за София, докато не стана ясно, че човекът, който ме е отгледал и бе всичко за мен – моята баба, е ослепяла. Микроинсулт. Прибрах се в Харманли, за да съм до нея, в една кирпичена къща на 100 години, която заплашваше да падне отгоре ни, без препитание и без пари.
Продадохме дори наследствените ниви, за да направим скъпи операции
Имах късмет – започнах работа в Община Харманли. Правех предавания, заедно с мой колега вършехме и дейността „Връзки с обществеността“. Впоследствие започнах като пиар на областния управител.
– Лесно или трудно ти беше да навлезеш в новата работа, какво ти помогна?
– Трудно, разбира се. Професията пиар тогава не бе толкова популярна, а освен всичко друго,
длъжността ми съвместяваше и протоколни функции
Учех се в движение и благодаря на тогавашния областен управител Райна Йовчева, че ми даде шанс. Помогна ми много това, че идвах от медиите. Работата е динамична, социална, втората ми любов е.
– С какво си спомняш „Национална бизнес поща“?
– С много чудесни неща…
Пет щури, млади, безценни години, на работно място, което обичах
с колеги, с които се разбирах! Имах най-хубавия и интересен ресор – светския живот. В старите ми тефтерчета още пазя телефоните на БГ звезди – малки и големи. Липсват ми оперативките, където се раждаше поредният брой. Липсвате ми колегите – всеки един луд по журналистиката, и „диригентът“ на пишещата завера Петър Драгиев – да те похвали, че си се справил добре – ехеее, незаменимо!
Всичко това остава в ретроспекцията на стойностните неща
които съм правила.
– Има ли инфарктни моменти в пиара?
– Всички инфарктни моменти са свързани с неприятности – водни бедствия, пожари. Тогава ти е трудно и като професионалист – да отговориш адекватно на очакванията на журналистите, и като човек – тревожно е, страшно е.
Имам един гаф, който никога няма да забравя
Първа година съм пиар на областния управител, канят ни на празника на моя роден град – Харманли. Пиша поздравителен адрес, влагам старание. И когато областният управител го произнася на тържествената сесия, изстивам – написала съм вместо половинхилядолетно съществуване на Харманли, половинвековно.
Идеше ми земята да се разтвори
Г-жа Йовчева не ми каза нищо, но боледувах грешката си месеци. Благодаря й, че ми даде шанс. Оттогава ми е обеца на ухото – 10 пъти чета поздрави.
– Успяваш да пишеш стихове, да издаваш книги. Кое те провокира?
– Шило в торба не стои! Откакто имам човек до себе си, семейство, дете,
сякаш вдъхновението ври в мен
Любимият ми поет Ивайло Балабанов и гениалните му стихове ме покъртиха отново преди две години, когато попаднах на творби, които не бях чела. Дълги години всъщност не бях чела стихове. Сякаш оставях това за после, в едно закътано житейско шкафче, което обаче, бях сигурна, че ще отворя. Сега разказът залепна като ръкавица за творческата ми мисъл.
– Как се справяш с няколкото „дини под една мишница“?
– „Дините“ са много,
за балансирането заслуга има мъжът ми Георги
Чудя се как търпи своята вироглава поетеса! Видях го за пръв път на 17 ноември 2010 г. Беше страшна вечер, баба падна и си счупи крака, костта й стърчеше от кожата. Извиках Спешна помощ и дойде той. Дойде не просто медик, а добър човек. По това време имах приятел, крупен бизнесмен.
Искаше да замина при него в Русия, но отказвах заради баба
А тя винаги, някак странно убедена, казваше: „Ти никога няма да заминеш за Москва“. Когато въпросната вечер я качихме на линейката, Георги и аз бяхме до нея. Баба спря да стене и се усмихна. След месеци се видяхме отново с Георги и животът ни събра.
– Намираш ли време за релакс? Кое е любимото ти занимание?
– Релакс за мен е да се наспя, от 3 години нямам шанс. Тази година вече смятам
да завлека, ако трябва насила, мъжа ми на почивка
А иначе любимото ми занимание е да пиша. Времето за стихове и разкази е, когато приспя малкия. Невероятно е чувството – Мати спи сгушен до мен, мирише на чист и непокварен живот, косичката му е изпотена и току се обърне да ме гушне. Е, как да не пишеш с удоволствие?
– С какво са свързани плановете и мечтите ти?
– О, много са.
Ако спра да мечтая, значи съм умряла
Не мечтая за материални придобивки, искам да мога да пиша, и най-вече – да има какво да кажа и да докосна душите на хората. Искам още едно дете, ще се радвам, ако са близнаци. Не знам какво съм чакала досега!
НБП, Дима ТОНЕВА
