– Г-н Диков, кои са основните политики за развитие на селата в Община Стара Загора за 2026 година?
– Проблемите, които имат градът и селата, често са сходни. Това се дължи на факта, че сме община, която има своята специфика на общността, със съответните демографски и географски характеристики.
Разбира се, основните политики преминават преди всичко през бюджета. И решаването на всеки проблем е пряко свързано с осигуряването на необходимите бюджетни средства. Често възниква ситуация, при която проблемите са значително повече от предвидените средства. Затова всяка година изискваме от кметовете и кметските наместници да залагат в докладни основните приоритети за даденото населено място. И след одобрение на Общинския съвет повечето от тези проблеми, обекти или въпроси, да намерят своето решение.
Често казвам, че няма по-големи или по-малки проблеми. Щом засягат старозагорец, независимо дали живее в центъра на града, в квартал или в старозагорско село, то те са приоритет и трябва да намерят своето решение. Ще цитирам един общински съветник – Илия Златев, Бог да го прости, който преди много години беше казал, че ако трябва да заложим или да решим всички проблеми, посочени от старозагорци, за една година ще са необходими няколко милиарда.
Основните затруднения в малките населени места, както и в града, са свързани предимно с необходимостта от подобряване на инфраструктурата, с ремонти на улици. По-голямата част от темите са в ресора на зам.-кмета арх. Мартин Паскалев, с когото работим изключително добре. Бих искал да подчертая, че той бързо и успешно навлезе в работата и познава в детайли инфраструктурните проблеми на населените места. Предизвикателствата пред тях са свързани и със сметосъбирането, сметоизвозването и облагородяването. Но старозагорските села стават все по-подредени и привлекателни, и смятам, че това се вижда. Разбира се, имаме още много работа.
– Подготвят ли се инфраструктурни или административни облекчения, които да улеснят инвестициите в селските райони?
– Разбира се, Стара Загора върви по своя път на дигитализация и цифровизация. Надявам се все повече граждани да използват новите продукти, които предоставяме, както на интернет страницата на Община Стара Загора, така и в Центъра за административно обслужване.
По отношение на инвестициите – не само в селските райони, но и в града – всеки е добре дошъл в Стара Загора. Може да разчита на пълната подкрепа на общинската администрация в рамките на нашите законови правомощия. За да има инвестиции, са необходими добри комуникации, пътища, интернет свързаност и качествено образование. Ние разполагаме с отлични училища и с Тракийския университет. Община Стара Загора има всички предпоставки да бъде предпочитано място за инвеститори, независимо дали става дума за града или за селата.
Бих искал да отбележа също, че следим иновациите, които се въвеждат в други общини – както в обслужването на гражданите и бизнеса, така и във вътрешната работа на администрацията. Когато нещо е приложимо за нас, не просто го въвеждаме, а се стремим да го надградим. Съвсем скоро, например, комуникирах с колега от община Дряново. Те са реализирали успешно решение и се обърнах към тях с молба да ни предоставят необходимата административна документация, за да можем да го внедрим и да го развием в община Стара Загора.
– Каква е ролята на кметовете на населени места за привличане на инвестиции и нови проекти? Бихте ли посочили най-активните от тях?
– Бих поздравил не само отделни, а всички кметове и кметски наместници, защото работата им не е никак лека. Те работят с ограничен ресурс, но са на място и са спечелили доверието на жителите на съответните населени места. Кметските наместници са назначени със заповед, но това не прави работата им по-различна. Функциите и правомощията на всички са ясно разписани в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Това, което мога да подчертая, е, че през последната година значително съкращаваме времето и дистанцията в работата с кметовете и кметските наместници. Все по-активно се използва програмният продукт на Община Стара Загора – вътрешноделоводната система, която спестява време, усилия и ресурси и облекчава целия процес.
По отношение на имотите, всяка година се изготвя годишна програма за разпореждане с общинска собственост, която се приема преди бюджета. Тя се разработва от отдел „Управление и разпореждане с общинска собственост“ и включва всички имоти, предвидени за продажба, отдаване под наем или концесия, включително и в селата от общината. Това е основният документ в тази област и той се свежда до знанието на кметовете на съответните населени места, които работят по него в тясна координация и постоянна комуникация с общинския отдел.
– Има ли специфични политики и проекти, ориентирани към интересите на младите хора в селата от старозагорска община?
– Да. Всеки кмет ежегодно изготвя свои проекти и кандидатства по различни програми, най-вече чрез ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда). За съжаление, средствата са ограничени и за Стара Загора обикновено се одобряват едва един или два проекта годишно. Това е крайно недостатъчно на фона на свършената работа и подадените предложения, особено като се има предвид, че всеки проект отразява реална нужда на съответното населено място.
Смятам, че проектите, които кметовете и кметските наместници разработват, са много добри и заслужават подкрепа. Държавата обаче разпределя ресурса си между всички 265 общини.
Въпреки това в старозагорските села се изграждат детски и фитнес площадки, организират се множество събития с участието на читалищата, насочени към деца и младежи. Прави впечатление, че в селата има все повече живот – празниците се увеличават и привличат все по-голям интерес, включително посетители извън региона. В тях активно участват и млади хора.
Наскоро открихме реновиран пенсионерски клуб в село Дълбоки, където и читалището развива много активна дейност. Подобни примери има и в други населени места – с действащи самодейни и танцови състави, и други инициативи. Радостно е, че кметовете на съседни населени места се подкрепят и работят в добра координация.
Все повече внимание се обръща на спорта и културата. Хората, които живеят в селата, искат да имат възможност да развиват своите интереси и хобита, а сред тях има представители на всички възрасти и, за радост, все повече деца и младежи.
– Г-н Диков, продължавате активно да присъствате в прояви на граждански активизъм. Какво Ви мотивира?
– Мотивира ме добрият пример. Facebook е полезна социална мрежа, но в нея често има много негативизъм. В същото време, когато градът има нужда, тези, които коментират, често ги няма.
Ще дам пример с пожарите в Стара Загора. Тогава много хора се включиха активно, помагаха с труд, дежурства, храна, вода, всеки с каквото може. Това са силни моменти, които показват истинската стойност на обществото. И въпреки това се намериха хора, които да попитат дали някой е отишъл само „да се снима“. Истината е, че тези хора бяха там, за да помогнат, а споделеното в социалните мрежи беше след свършената работа.
Когато стоиш зад нещо, излизаш с лицето си, със знанията и експертизата си и работиш. Не просто пишеш коментари. Най-правилното е да действаш, да изразяваш позиция и да я защитаваш – не да я налагаш, а да работиш за нея.
Аз често участвам в различни инициативи заедно с децата си. Това не е, за да публикувам нещо в социалните мрежи, а за да дам пример. Не разбирам защо понякога това се тълкува по друг начин, но в крайна сметка всеки дава това, което носи в себе си.
Ще продължа да бъда граждански активен. Когато реша да споделя нещо, го правя, но то винаги е следствие от свършената работа, а не опит да се показвам или да имитирам дейност.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА, „Дестинация Стара Загора“
