Сценарият ми донесе място в специалната селекция на New York Film & Cinematography Awards 2026
За мен това е огромно удовлетворение, постижение, признание, шанс и най-вече ново предизвикателство, казва Мира Нико
Родената в Стара Загора писателка и сценарист Мира Нико, автор на романи, пиеси и произведения с философска и психологическа дълбочина, получи международно признание, след като оригиналният й сценарий за биографичната драма „Айн Ранд: Триумф и самота“ бе избран в официалната специална селекция на New York Film & Cinematography Awards 2026, откривайки нови възможности пред нейното творчество в света на киното.
За NBP.bg тя предостави своя авторски текст: „За сценария АЙН РАНД: Триумф и самота“.
Какво ме водеше напред в нещо почти нереално?
Казвах си точно като Ранд: Въпросът не е в това, кой ще ми позволи. Въпросът е, кой ще ме спре. Както и това, че истинската свобода е да не искаш нищо, да не очакваш нищо и да не зависиш от нищо. Е, притежавах две неща, освен целия ми труд, и те бяха Свобода и Непоколебимост. Не мислех на кого какво ще се хареса или какво се търси, продава, лансира. Бях себе си и исках да отдам дължимото на Ранд, да бъде за поне още една вечер истински себе си.
Добрата новина пристигна на 8 юни вечерта
Имам честта да бъда избрана за официалната специална селекция на New York Film &Cinematography Awards за 2026 г. за оригинален филмов сценарии на дългометражен филм. Неговият жанр е биографична драма. Тук няма първа и втора награда, но има трофей за всяка категория и по-важното – шанс, работата да бъде видяна от професионалисти в кино индустрията.
Нещо се случва, коя да е следващата ми стъпка?
Тук говорим за една огромна привилегия да проникнеш в един постоянно затворен кръг. Нещо като ауторизиран достъп до гравитационното поле на филмовата индустрия, с възможността да бъдеш избран за специална селекция и да бъдеш прибавен към тяхната официална база данни, от където сценарият вече може да бъде предложен и обмислен за филмиране.
Какво означава случилото се?
Това бе сериозно професионално предизвикателство за мен. Отличията и успехите сами по себе си не ме вълнуват. Имам достатъчно отличия, извоювани успехи и твърде много загубени битки. Човек има нужда и от двете. Всъщност за мен това е огромно удовлетворение, постижение, признание, шанс и най-вече ново предизвикателство.
Как създадох образът Айн Ранд?
С търпение, разбиране и обич. Докато пишех произведението, усетих, че се водя от Епистемологията на Ранд. Исках да е реална, да дишам с нея, да чувствам с нея, не просто да разсъждавам с нея. Който иска, нека спори с нея от екрана. Реалността съществува независимо от човешкото съзнание и може да бъде позната чрез чистият разум. Човек придобива знание, като наблюдава фактите, формира понятия и мисли логически, без да подчинява истината на желания, чувства, мнения или авторитети.
Ако трябва да опиша пиесата си с едно изречение?
Понякога само за една вечер, човек може да осмисли целият си живот. Да, знам, прилича на една мисъл от романът ми за Япония – „Отвъд честта и чувствата. Който го е чел, ще знае за какво говоря. За една вечер Ранд изживява катарзиса от триумф към самота, в пълно осъзнаване.
Какво открих за Айн Ранд, което не очаквах да открия?
Мъчително вътрешно противоречие между експедиращ остър ум и неистово желание да бъде обичана, разбирана и обожавана. Едно разбито, крехко сърце, което тупти в силна същност, с утвърдено високо Его и убеждения, изграждащи нови светове.
Коя беше най-трудната истина?
И най-живите умове, таланти и гении са хора. Личните драми и отчаянието не са им чужди, но как да ги изваеш хем смело, хем достойно. Границата е много деликатна. Не можеш да пишеш някак за Ранд, трябва да бъде смело, достойно, с философско познание, психологически финес и художествена дързост. Произведението е написано, сега е много важно правилната интерпретация на актьорите. Бих искала да режисирам. С бъдещия режисьор ще трябва да водим дълги разговори. Би бил интересен и кастингът за актьорския състав, защото имам точни представи.
Възхвалявате, защитавате или поставяте под въпрос Айн Ранд?
Нито едно от трите. Изследвам я, наблюдавам я, тълкувам я и опитвам да е в цялостност, не фрагментарно. Едни хора я отричат, други я възхваляват, всеки човек е многопластов и с това противоречив, който не може да си позволи всеобхватен поглед ще направи точно това – отричане или утвърждаване. Ранд не се изчерпва със своята философия, литература, манифести, сценарии, мнението и за икономика и политика, тя е много повече от това.
Ако Айн Ранд можеше да прочете и гледа написаното, какво би оспорила?
Сънувам я доста често. Насън ми казва: „Мислиш, че си достатъчно смела, но не е достатъчно, малката. Предизвикай ги, скандализирай ги, разкажи им за мен. Никой не може да те спре! Аз няма да го позволя. Може да ме сринеш, ако пожелаеш, може и да ме възродиш, но го направи дръзко, каквато бях аз“.
Това сценарии за философията ли е или за човешкото сърце?
Ранд е и ум, и сърце, едното е наранено, другото е наградено. Липсва балансът и тя е наясно с противоречието.
Свободата има ли цена и готови ли сме да я платим?
Никой не е готов да плати за нещо, чиито граници не познава, а свободата не познава граници.
За сценария ми АЙН РАНД: Триумф и самота
„Айн Ранд: Триумф и самота“ от самото начало бе много повече от биографичен сценарий. Знаех, че не искам да разказвам поредната история за философа Айн Ранд. Исках да поровя надълбоко в човека. Да стигна до същността на жената мислител, която стои зад идеите, зад славата, зад мита, зад болката. Никой не иска да пише за посредствени хора, но всеки иска да надникне в същността или света на Големите.
Ранд е жена мислител, която задава съвършено нова посока в модерното мислене на миналия век и създава собствена философска система, която намира безброй последователи по света. Исках да съживя абсурдността на живота, там където се поражда онази сложна вътрешна територия, в която триумфът и самотата съществуват едновременно.
Сценарият стъпва върху реални исторически личности и събития, но си позволявам една твърде смела художествена свобода – да задам въпроса: „Какво би станало, ако?“. Какво би станало, ако хора, които никога не са се срещали, бъдат събрани в едно пространство и време? Какво биха си казали? Какви истини биха разкрили един за друг и за себе си? И каква е цената на изборите?
В центъра на историята стоят дълбоки психологически образи, изградени чрез техните екзистенциални противоречия, талант, уязвимост и стремеж към величие. Опитвам се да разгърна истински човешки драми – между идеала и реалността, между любовта и свободата, между нуждата да бъдеш разбран и цената на това да останеш верен на себе си.
През цялата история Айн Ранд остава едновременно иконична и земна, разбираема и неразбираема, наблюдаваща и контролираща, силна и крехка. Вечерта, която започва като празник на нейния триумф, постепенно се превръща в момент на дълбоко философско самоосъзнаване. В крайна сметка това е история за човек, който се изправя пред собственото си величие и пред собствената си самота.
Защото зад всяка голяма идея стои човек. А зад всеки триумф често се крие една самотна душа, която продължава да търси смисъл, разбиране и човешка близост.
Започвам пиесата взривоопасно, в апартамента на Айн Ранд и Франк О’Конър в Ню Йорк. Там, на границата между реалността и художествената измислица, Ранд среща една необикновена жена – художничката Тамара де Лемпицка. Една неочаквана, магнетична и съдбовна среща, която още в първите сцени поставя под въпрос границите между изкуството, свободата и човешката природа.
По-късно Ранд е заобиколена от най-близките си приятели и съмишленици. Поводът е триумфът на „Атлас изправи рамене“, всъщност романът, който я превръща в една от най-влиятелните и противоречиви фигури на XX век.
Но празникът постепенно ескалира и се превръща в нещо друго. Вечерта се превръща в арена на блестящи умове, сблъсък на философии, разпадане на илюзии и болезнено преосмисляне на приятелства, вярност и човешки отношения. Всеки от присъстващите е принуден да защити не само идеите си, но и самия себе си. Айн Ранд, която цял живот поставя истината над удобството и разума над компромиса, се изправя пред най-трудния си противник – собствената си самота.
Постепенно тя сваля желязната броня на публичния образ, зад която светът вижда непреклонния философ. Остава насаме със себе си, със своите съмнения, копнежи и болезнени прозрения. Тя не изоставя убежденията си нито за миг, не предава своята същност, а достига до едно по-дълбоко осъзнаване: че възхищението, интелектуалното сродство и верността към идеите не могат да заместят човешката близост.
Нейната дълбока травма е не емигрантството, а отхвърлянето на чувствата й. И че зад желязната последователност на мислителя се крие жена, жадуваща за обич и любов с интензивност, която никога не би признала на глас.
По време на работата върху сценария аз съжителствах с Айн Ранд дълго време – не само чрез нейните книги, писма, речи и биографии, но често и в сънищата си. Тя присъстваше като интелектуално предизвикателство и като човешка загадка. Колкото повече я опознавах, толкова повече осъзнавах с колко сложен процес съм се захванала.
Оскар Уайлд казва, че жените не желаят да бадат разбирани, жените искат да бъдат обичани. Е, Ранд би му зашлевила шамар и недружелюбно щеше да го унизи. Тя страстно е желаела едновременно да я разберат и силно да я обичат. А може би именно там се крие нейният драматизъм, в нейната непримиримост и желание да покорява, завладява, опиянява, удивлява, в страх от самотата.
Мира Нико е творческият псевдоним на Драгомира Никова. Родена е в Стара Загора. Дъщеря е на един от най-талантливите български графици – Михаил Косев. Учи в Националната Априловска гимназия „Васил Априлов” в Габрово. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Вече повече от 20 години живее със семейството си в Австрия. Има две деца.
Автор е на романа „Ерата на шестото слънце” и на още четири книги, издадени на немски език. Последният й роман „Отвъд честта и чувствата” бе издаден от издателство „Захарий Стоянов”. През миналата година се състоя неговата премиера – в София и в родната Стара Загора.
Мира Нико е носител на множество отличия. Мексиканският посланик във Виена SE Alejandro Perez Diaz Duarte я награждава през 2012 г. със сребърно отличие за романа й, посветен на Мексико, и за популяризиране на мексиканската култура в Европа. Сребърен лауреат е на международния литературен конкурс „Золотое перо Руси”, Москва, 2013 година. Отличена е за „висок художествен стил в областта на романистиката”. През 2019 г. получава специален сертификат за активно популяризиране на българската литература зад граница от Регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора.
