Интересно ще е да има общи проекти между Тракийския университет и Университета в Джорджия
Мария Узунова е родена на 12.05.1981 г. в Раднево. Завършила е ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора, след това бакалавър и магистър в Лион, докторантура в Международната агенция за изследване на рака в Лион, Франция. Пост-докторантура в Мичиганския университет и в Университета в Джорджия, САЩ.
* * *
– Мария, във всекидневието думичката „рак“ най-често стресира до крайност. Как един лъчезарен човек като Вас избра за професионално поприще битката с тежката болест?
– След бакалавърската степен по молекулярна биология знаех, че искам да се занимавам с изследване на рака. Защото – въпреки че е болест, позната от стотици години –
все още няма лечение за много видове рак
И защото под общото име рак се крият безброй различни заболявания, които се видоизменят постоянно, придобиват резистентност към класическите терапии. Именно безкрайността и променливостта на тези въпроси ме привлече да търся отговори.
– Съвременният учен рядко може да е „самотен бегач на дълги разстояния“. Разкажете накратко за хората, с които работите? Научих, например, че японски екперти високо Ви ценят…
– След първата година на пост-докторантурата ми
получих предложение да се присъединя към екипа на д-р Коркая
с когото работих в сътрудничество в Мичиганския университет. Сега екипът е в Университета на Джорджия. Имам колеги от много различни страни, което е едно от нещата, които ме привличат в научната сфера в САЩ. Имаме проекти в
сътрудничество с екипи от Италия, Германия и Япония
Смятам, че какъвто и било прогрес би бил невъзможен, ако не споделяме информацията и знанията, които сме придобили. Това е особено важно в изследването на рака, където поради сложността на проблема, е невъзможно да се намери решение от един учен, един екип, дори една държава… На едно по-глобално ниво това засяга и намирането на общи средства за финансиране на изследванията.
– Може да сте вече гражданин на света, но няма да забравя Вашия израз от едно предишно интервю – „нали съм си българче“. Какво са за Вас България, Стара Загора?
– България е моята родина, а Стара Загора – градът, в който съм израсла.
В Стара Загора мина детството ми, тук започнах да израствам като човек
Това е заложено в мен и няма да се промени независимо къде живея.
– Ако Медицинският факултет на Тракийския университет Ви покани в родния град на среща със студенти, преподаватели, лекари, медицински специалисти, ще се отзовете ли?
– Разбира се. За мен би било много интересно! Контактите, особено в науката, са от огромно значение за споделяне на информация, обмяна на идеи… В университета в Джорджия имах възможността да поставя начало на
асоциация на студентите и пост-докторантите, на която ме избраха за президент
Целта е предимно да се създаде една по-добра среда за професионалното развитие на младите учени, но също така и обогатяване на мрежата с контакти, необходими за бъдещи сътрудничества. Би било много интересно, ако можем да поставим началото на общи проекти между двата университета.
