Лейт. инж. Мария Йорданова е най-новото попълнение в офицерския състав на Втора механизирана бригада-Стара Загора, заема длъжността командир на взвод за ремонт на автомобилна техника.
Родена е в Тервел на 2.11.1989 г., завършила е НВУ „Васил Левски”-Велико Търново, специалност „Танкови войски – технически и автомобилни”.
* * *
– Лейт. Йорданова, Сухопътни войски не изглеждат привлекателни за жените. Защо избрахте да учите за тях, да служите в тях?
– Моите интереси са свързани точно с това, борила съм се да уча точно в тази специалност.
Аз съм първата жена в „Танкови войски – технически и автомобилни”
В НВУ влязох първо като задочна студентка. Не исках да натоварвам родителите ми финансово и след завършване на средното училище работих при нотариус. На следващата година, когато кандидатствах във НВУ, за жени бяха отпуснати само 4 места, с право да се учи само във Военновъздушни сили. Този факт не ме отказа, успях да се преборя и да вляза в университета. Една година учих във ВВС и когато отмениха ограничения за жените, кандидатствах на общо основание. Отново
бях в топ 5 в класирането и се преборих
за желаната от мен сухопътна специалност.
Избрах Сухопътни войски неслучайно. Моите интереси са свързани с машините, с военните автомобили, затова се борих за тази специалност.
– Какво сте изпробвала от военната техника?
– БМП-23, МТ-ЛБ, танк Т-72, кормувала съм Мерцедес-Актрос – огромен камион…
Имам С-категория от военното училище
също така имам и книжка за механик-водач. Бях първата жена, управлявала танк Т-72, тъй като съм и първата жена в тази специалност. Стреляла съм с танк.
– А Вие самата имате ли и 50 кг тегло?
– Имам (усмихва се – б.а.). И според мен, човек трябва да работи точно това, което иска.
Няма ли желание, мотивация за работа, няма и да се постигне много
– Вие кога разбрахте, че искате точно това?
– Баща ми е човек под пагон, пожарникар. Имаше винаги стегната мешка. От малка знаех, че ще съм в армията. Започна се от детска мечта, която започнах да преследвам, въпреки че в началото изглеждаше невъзможно – жените нямаха право на тази специалност. Но когато човек вярва и се труди, се получава.
– Като жена какво Ви е било трудно и в какво сте била улеснена?
– Не се сещам за нещо, което да ми е било трудно.
Никога не съм „лежала“ на факта, че съм жена
Там, където колегите са били, аз също съм била. Когато постъпих във военното училище, жените даваха само дневален по рота. По мое настояване и по настояване на една колежка ние
давахме наряд наравно с мъжете
Няма нещо, което да не мога да правя, навсякъде сме били наравно с мъжете. Първенец съм на моята специализация и това говори как съм се справяла. Имам грамота от университета за пълно отличие през целия период на обучение и за заслуги в научната сфера, както и грамота от командира на Сухопътни войски за първенец на специализацията.
– Как дойде назначението в Стара Загора?
– Завършихме 9 души, бях първа в класирането. Имаше хубави места, особено за София, и
имах право да избера, включително едно ниво по-високо
Предпочетох Стара Загора, защото смятам, че един млад лейтенант, който сега завършва, трябва първо да е в бойни части, да си изцапа ръцете при старите машини, за да може да застане пред хората със самочувствие и да има какво да им каже.
Винаги съм харесвала Втора бригада
Избрах си ремонтна рота. Чувствам се добре. Имам огромен късмет – и във военното училище бях при добри командири, и тук попаднах на добър ротен командир, взводни, които с години са работили тук, професионалисти. Това е важно за всеки млад лейтенант.
Късметлийка съм, попаднах сред професионалисти
– Отговаря ли, в каква степен, на представите Ви работата във Втора бригада?
– Да, мога да кажа. Не съм мислела, че ще е идеално и не съм разочарована. Напротив – щастлива и доволна съм, че избрах Втора бригада.
– За каква кариера мечтае момиче като Вас?
– Да се развивам единствено и само в тази специалност.
Не си представям да се занимавам с тиловашка дейност
например, да отговарям за столова, ГСМ. Моето място и бъдеще е в направление на това, което съм учила. Обучението не спира със завършването на Военното училище, искам да се развия точно в тази сфера – в технически войски, сред бойните машини, автомобилната техника, и нагоре.
– До генералските пагони?
– Реалист съм. В БА няма жена-генерал. И
не си поставям цели да се издигам по пагон, а да науча много
Канцеларията не е за мен, предпочитам да съм сред техниката и сред хората.
– Мъжко момиче ли е лейтенант Мария?
– Най-добре хората и постъпките ми да говорят за мен. Но да, може да се каже.
Влече ме стрелбата, леката атлетика, обичам да ходя на фитнес, да чета
– Оценката Ви за военното образование?
– Теоретичната подготовка е добра, но във военното училище не се учи документация, което е минус. Практиката и стажът са плюс, но са кратки.
– А обичате ли и леките автомобили? Какъв шофьор сте?
– Всякакви автомобили обичам.
Като шофьор не съм любител на високите скорости, а на разумните
Няма марка, която да харесвам. Автомобилите ги ценя по основните им технически показатели, не дали са мерцедес или БМВ.
– Целите Ви в близък план?
– Всичко е свързано с военната сфера, погълната съм от работата. В личен план нещата вървят добре, имам си приятел – полицай е, работи в Тервел.
НБП, Дима ТОНЕВА
