Той нямаше познати, имаше само приятели, казва за него Кънчо Матев, дългогодишният директор на Езиковата гимназия „Ромен Ролан“
Тази година се навършиха 30 години от кончината на известния учител от Езикова гимназия „Ромен Ролан“ – Иван Георгиев Иванов.
Вако, както го наричахме всички, беше изключително популярна личност, но не само заради спортните си постижения, казват негови близки и приятели. Той се отличаваше с ведър характер, остроумие и изключително добронамерено отношение към близки и непознати. Беше краен екстроверт – лесно създаваше контакти и бързо предразполагаше хората към себе си. Еднакво добре общуваше с различни хора по възраст и манталитет. Това не означава обаче, че беше безкритичен. Беше сдържан към онези, за които разбираше, че са лицемери и нечестни към него.
Учениците му го обичаха. Абитуриентите не пропускаха да му гостуват в края на последната си учебна година. Обичан и уважаван – от ученици, от колеги, от приятели, всички изпитали очарованието на неговия светъл дух, на жизнеността му. Наследил бе отзивчивостта на баща си към това да прави добро на хората. Радваше се на своята популярност, появата му навсякъде предизвикваше ведро настроение с положителната енергия, която излъчваше. А всеки, който отблизо познаваше Вако, и до днес пази в душата си спомена за поне една песен, изпята под звуците на неуморната му китара.
Никак не е лесно да се говори и пише за хора като Вако. Уж обикновен, уж като нас, а толкова различен, казват неговите приятели. Но ако той сега беше сред нас, щеше да се разсърди и да ни упрекне, защото не обичаше да слуша хвалебствия за себе си. Не искаше да блести и да се изтъква, при него всичко идваше някак отвътре, естествено и истински.
Хората, които го познаваха, и сега не могат да си обяснят къде беше най-голямата му сила – в спорта, в музиката, в художественото творчество. Но едно им е ясно – каквото и да захванеше правеше го с любов и талант.
Вако умееше да се радва на великото щастие да се живее на земята и обичаше живота. И ако трябва с едно изречение да се опише неговата личност, то най-точно е казаното от дългогодишния директор на Езиковата гимназия Кънчо Матев: „Вако нямаше познати, той имаше само приятели“.
Ето защо не само най-близките му, но и колегите и приятелите, понесохме тежко ранната му смърт на 26 септември 1990 г.
Поклон пред светлата му памет!
Иван Георгиев Иванов е роден в Стара Загора, в семейството на Савка и Георги Чолакови (баща му е строител на колодрума в Стара Загора и един от първите колоездачи в града ни). От малък показва големи физически способности, като в еднаква степен му се отдават различни спортове -гимнастика, баскетбол, волейбол, плуване, колоездене. Рисува много добре и свири в музикалната формация на Първа мъжка гимназия. Музика учи при известния диригент и педагог Иван Маджаров, а за спорта го открива Васил Николов, привърженик на чешката гимнастическа школа. Като гимназист участва в множество средношколски състезания, за които получава различни награди – книги, флагчета, грамоти. Участва в бригадирското движение, а от едно негово писмо до родителите му става ясно, че е включен в национален бригадирски лагер за изграждане на напоителни канали, свързани с бъдещия строеж на язовир „Копринка“.
През 1957 г. завършва ВИФ-София, специалност баскетбол, където учи при добрите български треньори Веселин Темков и Драго Кирков, които го изграждат като много добър баскетболист. Веднага след завършването си започва работа в Ученическата спортна школа в Стара Загора като треньор. От 1 септември 1967 г. в продължение на 2 години е учител в Техникума по механотехника, а след това е назначен за учител по физическо възпитани в ГПЧЕ „Ромен Ролан“. След прекъсване от 10 месеца, когато работи към ОС на БСФС, той отново се връща в гимназия, където приключва професионалната му кариера.
Иван Георгиев придобива правоспособност за спортен съдия по баскетбол-първа категория, както и за треньор по баскетбол-трета степен. Има свидетелство за воден спасител и спортен съдия по автомобилизъм-трета категория.
Иван Георгиев участва активно във физкултурни и спортни събития в града и страната. Състезател е на мъжкия баскетболен отбор „Локомотив“ на Стара Загора, а след това на „Берое“ и известно време негов капитан. За него експерти казват, че играе с финес, интелигентно, чудесен партньор и деликатен противник. По-късно продължава да се състезава в тима на ветераните. Бил е и наставник на отбора по баскетбол на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина. Ръководи юношеските отбори по баскетбол в гимназия „Ромен Ролан“ и с тях печелят множество награди. През цялото време той се ангажира и полага огромни усилия за обогатяване на материалната база по физическо възпитание в училището, особено когато гимназията се мести в настоящата сграда на Медицинския факултет на Тракийския университет. Като човек със златни ръце, изработва нестандартни уреди и пособия за часовете по физическо възпитание, интересни идеи и разработки на методически проблеми, свързани с баскетбола.
Същевременно продължава да рисува, като изработва табла, илюстриращи комплекси от спортни действия, които по-късно намират място в сборници на ОС „Просвета“ във връзка с проведени конференции. Участник е в конкурси за изработване на емблеми – на Община Стара Загора, ученическата спортна школа, ОС на БСФС-Стара Загора, на ЕСПУ „Ромен Ролан“, и повечето от тях печели. Изнася открити уроци пред учителите в региона и ги завладява с майсторството си, с педагогическия си такт, с умението си да общува непосредствено с учениците си, които често не се обръщат към него официално, а го наричат просто Вако.
От 1959 г. е женен за Бонка Василева Чавдарова, като двамата имат три деца – Борислав, Веселина и Гергана.
След смъртта му, която настъпва вследствие на коварно заболяване, с усилията на БК „Локомотив“ и най-вече на най-близкия му приятел Тодор Деков, се провеждат пролетни средношколски турнири по баскетбол под надслов „Иван Георгиев-Вако“.
NBP.bg
