Роси не обичаше „боси” в езика
След тежко боледуване почина нашата колежка Росица Въльовска. С твърдия си характер и жизнелюбива воля тя дълго се бори. Успяваше години наред да не унива, да не се предава, да бъде вярна на надеждата, че светлината е по-силна.
Роси е родена на 19 ноември 1958 г. във Враца (никога не си криеше годините, сега ли да ги крием). Спортна натура, занимава се активно с лека атлетика. Любимата й дисциплина е 1500 метра бягане. Завършва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”.
Стара Загора е нейният любим град. 15 години е учителка, работи във Фондова борса, в Центъра за масова приватизация, в приватизационен фонд. Първите й журналистически публикации са на икономическа тематика във в. „Национална бизнес поща”. Неоценим е приносът й за издаването на старозагорския вестник „Днес”, излизал в началото на 90-те години. Разгръща таланта си на журналист във в. „Труд” и регионалното му издание. Работи и като специалист в Центъра за подкрепа за личностното развитие към Община Стара Загора.
Росица Въльовска беше изключително коректна в професията. Публикациите й, особено в „земетръсната” криминална тема, бяха с изключителна точност. Да, тя не преследваше сензацията, преследваше истината, точността. Никога не подвеждаше събеседника си, институциите, с които работеше. Винаги беше отворена за помощ и към колегите. Може би най-вече тази й отзивчивост и комуникативност предопредели дългогодишното й председателстване на дружеството на СБЖ – печат – Стара Загора.
Няма как да пропуснем една повече от характерна отличителна черта на Роси в професията. При цялата й контактност, човещина, нагласа за позитивно партньорство, тя не понасяше колеги да бъдат „боси” в езика. Имаше вродена и развита по-късно жажда за чистота на словото – не само да няма досадни грешки, а и да е с най-подходящия изказ, да предлага най-точния израз. Тя самата, естествено, пишеше така.
Обичаше безкрайно дъщеря си Савина и внука Виктор. Почти толкова обичаше пътешествията докъде ли не по света, най-вече – любимия Париж.
Сега пое на пътешествие, от което никой не се връща. Обичаме те, Роси! Поклон пред светлата ти памет!
Петър ДРАГИЕВ
* * *
Поклонението ще бъде от 12.40 часа на 19 май в старозагорския храм „Свети Николай”.
