На 27 май сайтът на ПФК „Берое” съобщи за кончината на легендарния спортен деятел Бончо Мерджанов. Поклон пред светлата му памет! През 2019 година в третата книга от поредицата „Шампионите разказват” излезе неговият документален автобиографичен разказ „Берое” остава завинаги в сърцето ми”. От футболните хора компания в книгата му правеха Петър Жеков и Гошо Гинчев със своите разкази.
Бончо Мерджанов е роден на 27 март 1927 година в село Климентово, днес Бяло поле, Старозагорско. Служи в армията, напуска с чин капитан. Връща се в Стара Загора и една друга легенда – кметът Йордан Капсамунов, го назначава като личен състав в Градския съвет, но знае, че слабостта му е футболът. „Не знам откъде идва любовта към този спорт, явно ми е вродена”, твърди Мерджанов. И десетилетия наред доказва, че футболът не му е слабост, а… СИЛА! Изключителен организатор и ръководител на „Берое”, той е с огромен принос за привличането на незабравими играчи като Янчо Димитров, Петър Жеков, Христо Тодоров – Цуки, Борис Киров, Георги Белчев, Петко Петков, Стойчо Младенов, Васил Драголов и много други. Когато „Берое” става шампион през 1986 г., той е зам.-председател на футболната секция в дружеството.
Струва ми се повече от подходящо да припомня част от документалния разказ на Петър Жеков в „Шампионите разказват III”: „Два месеца преди да навърша 17 години дебютирах за мъжете на „Химик” и изкарах 2 сезона там. Мен ме водиха на работа в завода, в отдел „Сярна киселина”. Интересно, че бях най-малък от всички в отбора, но взимах най-голяма заплата. Влязохме от „Б” група в „А” и трябваше да ме взимат в казармата. В Димитровград обаче шефовете на клуба не можаха да ме уредят и тогава се появи лицето Бончо Мерджанов от „Берое”. Той усети каква е работата и вечер ме причакваше във входа на кооперацията, където живеех. Идваше от Стара Загора с едно моторче и ме чакаше във входа до 11 – 12 вечерта, когато се прибера. Уверяваше ме, че всичко ще е наред с военните и ме увещаваше да отида в „Берое”, ама нещо тогава от „Хасково” помня, че взеха да ми мътят главата. Мерджанов веднага намери работа и жилище на сестра ми, майка ми и на баща ми в Стара Загора и аз останах сам. Казах им на хората от Хасково – „Айде чао, извинявайте, че се видяхме!” – и тръгнах и аз към Стара Загора. За нула време ми уредиха документите за казармата, дадоха ми униформа, снимаха ме с нея и нямаше проблеми да започна да играя за „Берое”… До ден днешен се чуваме с Мерджанов. Живее си на Старозагорските бани. От време на време си говорим по телефона”.
Само ще добавя, че незабравимата деветка одобри за заглавие на своя разказ „Шестте години в „Берое” бяха най-хубавите в кариерата ми”. Без Бончо Мерджанов това щеше да е невъзможно.
Поклонението ще бъде на 29 май, понеделник, в траурен комплекс „Хадес”.
NBP.bg, Петър ДРАГИЕВ
