-Г-н Недялков, преди две години направихте първа копка на болница за рехабилитация в Ягода. Какво се случва с проекта?
– Имаме издаден акт 14 за завършен груб строеж. В момента работим по инсталациите – ВиК, елотопление, вентилации и климатизации, след това идват замазки, дограма, външно саниране и медицинското оборудване. Към болницата ще има и център за възстановяване и рехабилитация. Ще разполагаме с 10 вани – вихрови, тангенторни, лечебни, ще имаме вътрешен басейн, 4 лекарски кабинета, аптека, всички видове физиотерапии, две кабини за масажи, бюти зона, фитнес, конферентни зали, ресторант със собствена кухня. Като втори етап работим за изграждане на голям плувен басейн – външен, към него и детски, с атракции, с външно джакузи с минерална вода и луга, с лоби бар, съблекалня, пречиствателна станция. Закупихме място и за външен охраняем паркинг. Ще има и тенис корт, игрище за футбол на малки врати.
Паркът е почти изграден и залесен с дървета.
Има още много работа, може би
в края на 2018 г. ще можем да пуснем обекта
цялостно.
– Ще бъде ли осигурена натовареността при експлоатацията на обекта в Ягода?
– Преди да започнем да строим, направихме основен икономически анализ. Тази болница е за долекуване, за рехабилитация след инсулти, инфаркти, тежки травми, за което към днешна дата има глад. Водата в Ягода е сред най-добрите, за някои болести е на трето-до пето място в света по качества. Плюс това е много важно, че 4-лентов път отвежда пациентите до Ягода по най-бързия начин, на 20-тина километра сме от магистралата, до нас има жп гара, автогара, летище, на което рано или късно ще му дойде времето. Винаги казвам – един град без летище е нищо. Една площ, определена за летище, лесно можеш да я превърнеш в друго, но земеделска земя да я направиш на летище – не. Изисква много тежки процедури, почти е невъзможно.
Не са били прости германците като са го направили това летище точно тук
на това място. Хората които опонират на идеята не искат да им се нарушават бизнес интереси. На Летището трябва да се гледа като на алтернатива на мините. При всички случаи добивът на еленергия от въглища в Европа ще бъде затихващ, не само естествено въглищата ще свършат, но и ще ни принудят. Трябва да мислим за перспективен бизнес 20-30 години напред. Има много населени места с паркове, зеленина, улици, сгради, но няма кой да живее там. Нашите политици и управници трябва да мислят за бъдещето на региона след 30-40 години.
– Как се справяте в Ягода с инвестициите?
– Работим с рефинансиране. Сумата е голяма – вероятно ще е между 5 и 6 милиона лв. Засега
не сме взели кредити
справяме се с наши сили.
– А с останалите Ви инвестиции какво се случва?
– Ние имахме две бензиностанции, едната я продадохме, другата предстои – не можем да се преборим с конкуренцията. Много от площите си сме отдали под наем, включително шоурума на „Шкода“, който сега е „Мазда“. Занимаваме се в момента с автомобили втора употреба и продаваме новите Лада Нива. Това остана от основната дейност на „Мототехника“. Имаме много имоти, които отдаваме на учреждения и банки, някои продаваме. Инвестирахме в ресторант („Атлантик“, б.а.), но по всяка вероятност и него ще обявим за продажба.
В Гърция направихме малък бизнес с каравани и бунгала. Но там нещата са недобре икономически, очертава се да изгубим от тези вложения.
– Вашият коментар за случващото се в ЕС?
– Не може едни държави, които са с високо развита култура, традиции и други норми на живот да се съвместяват с други етноси, които явно не искат да се интегрират. Ние в България имаме проблеми с ромите откакто държавата съществува.
Очаквах го, още от 1985-86 г имам наблюдения, особено от Испания. Отиват да се сбъдват предсказанията на Нострадамус – огромни маси от хора мигрират, някои с недобри намерения. Разбира се, това са ценности на Европа, но
демокрацията преди всичко е много висока дисциплина и ред, съобразяване
с порядките на обществото. Мигрантите трудно се социализират. Дано по-скоро свършат войните, тия, които са по-близко до нас. Проблемите не са малко, но мисля, че горе-долу държавата се справя успешно. По някакъв начин проблемите ни заобикалят – дали от предприети действия, дали от недотам добрия начин на живот в страната, но е факт – нещата не са толкова обезпокоителни. Обезпокоителното е, че обстановката около нашите съседи не е добра – Турция, Македония. Имам преки наблюдения какво става в Албания и в Македония. Проблемът Македония ще е голям. За Турция – трябва да се изчака. Има президентски републики по света и в Европа, не се знае дали е чак толкова лошо.
На нас ни трябва спокойствие, да имаме преди всичко стабилно държавно управление.
– Бизнес средата у нас – каквато я усещате Вие?
– Липсата на правителства и недобрата стабилност води до сътресения в бизнеса.
Не само бизнесът е притеснен, но и свободата на словото
Не може държавата да разреши регистрация на дадена медия – електронна или друга, и да няма някакви субсидии, средства, с които да се подпомага развитието й.
Аз не притежавам медия, помогнал съм само с помещения на ТВ „Загора“, с оборудване, но наблюдавам колко е трудно. Медиите, за да са независими, трябва да имат икономическа свобода. Бизнесът не рекламира достатъчно, големите корпорации удушиха малките. Не са добре нещата…
– Някакви идеи?
– Държавата трябва преди всичко да насочи приоритетите си, помощи и субсидии, особено в селското стопанство. Селата обезлюдяха, станахме като в Латиноамериканските държави. Вярно е, че глобализацията даде възможност на хората да пътуват и работят в чужбина. Но и в България могат да се изкарват пари и да се получават добри заплати. Трябва дребният и семейният бизнес да са на почит, да им се помага. Големите могат и сами да се оправят. Крайно време е обслужването в общини и държавни учреждения да стават много по-леко, не да се дават по 600-700 лв. за скици и разрешителни. Да се въведе и мълчаливото съгласие, защото сега много от инвеститорите са обезнадеждени. В някои малки населени места продължава местния феодализъм и рекета спрямо бизнеса, вместо да се радват, че се прави голяма инвестиция, която ще създаде работни места.
На години като моите е най-лесно да се сложат едни пари на книжка и да си гледаш старините. Но
човек живее за мечтите си
– Какви са вашите?
– Нямат край! Идва момент, когато човек иска да даде нещо на обществото, да остави след себе си. Ние сме хора здраво стъпили на земята, не си представяме нещата в розово, кризата ни направи много по-внимателни и предпазливи. И като областен управител казвах, че е престъпление да текат минерални води и да се изливат в реките без да се ползват. Това е национално богатство. Държавата няма възможност да инвестира. Сега тук се прави голям аква парк, което показва, че 4-5 човека с мечти могат да възродят една малка община като Мъглиж. Казваме, че една птичка пролет не прави, но ако я няма, няма и пролет.
– Зачеркнахте ли политиката, какво се случва с БАСТА?
– БАСТА като малка политическа сила се обедини със Земеделски народен съюз, аз съм в ръководството там. Завчера имахме УС, на който ръководството бе подало оставка заради лошите изборни резултати. Бяхме в коалиция с Реформаторския блок.
Автентичното дясно не можа да реализира своите мечти
и много дясномислещи хора са отчаяни. Големите партии в момента нито са толкова леви, нито толкова десни, по-скоро и двете са популисти.
Очаквам преструктуриране в дясното пространство. Според мен, всички партии от времето на СДС трябва да се разпуснат и да има ново учредяване. Иначе няма оправия.
Дано да имаме стабилно правителство. Виждам опитни политици, дано да им е дошъл акълът.
– Коментарът Ви като футболен съдия и голям фен на футбола за „Берое“ и „Верея“?
– О, много се радвам за „Верея“, защото на времето когато и аз спонсорирах един футболен отбор, получихме общ терен в кв. „Кольо Ганчев“. Докато бях и председател на Общинския съвет, направихме идеен проект за тази площ. Много се радвам, че идеята се реализира от Галин Михайлов и „Трейс“. Стана много хубаво съоръжение, то се изпълни и със съдържание.
Малко съм разочарован от резултатите на „Берое“, защото му осигурихме финансово обезпечение, каквото не е било последните 25 години. Изглежда
не се работи достатъчно професионално по отношение на треньорските кадри, на детско-юношеската школа
Почти не виждам от там да влизат в големия отбор. Тази година представянето не е добро, да не кажа – трагично. Стара Загора е свикнала винаги летвата да е високо, отборът да е в първата шестица. Нещо скърца в управлението.
Ходя на мачове и на двата отбора, макар да не съм редовен. Председател съм на една ловна дружинка. Ловът също е обществена дейност, ангажиран съм, но може би единствено там си почивам. На лов оставаш сам със себе си, докато на мача повече те натоварват – ние сме спортни натури, искаме задължително да бием. Това са емоции, които оказват влияние на нервната система и на здравето.
На мен животът ми е минал покрай футбола и не съм далеч от мисълта като насмогнем с финансите за изграждане на болницата в Ягода да помогнем и на местния отбор. Те играят в регионалната група, добре се представят, но може много по-добре и по-професионално. Някой ден ще се отдам на това да им помагам, да съм жив и здрав!
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
