Министърът на МОСВ Не­но ДИ­МОВ: Въз­мож­ност­та за де­ро­га­ция е ка­то на­пи­са­на за нас

– Г-н Ди­мов, ще бъ­де ли спа­сен бъл­гар­с­ки­ят въг­ле­до­бив? Из­хо­дът от си­ту­а­ци­я­та?

– Бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во чрез МОСВ винаги е за­е­ма­ло мно­го яс­на и ка­те­го­рич­на по­зи­ция. На ек­с­пер­т­но ни­во, с всич­ки въз­мож­ни ар­гу­мен­ти сме били про­тив Ди­рек­ти­ва­та на ЕК. На по­ли­ти­чес­ко ни­во ви­на­ги е гла­су­ва­но про­тив, вклю­чи­тел­но с учас­тие в из­г­раж­да­не­то на ко­а­ли­ци­я­та, на ко­я­то не й стиг­на мно­го мал­ко, за да на­ло­жи бло­ки­ра­що ве­то. То­ва е ед­на пос­то­ян­на по­зи­ция, ко­я­то не се е про­ме­ня­ла в го­ди­ни­те, не­за­ви­си­мо от сме­ни­те на пра­ви­тел­с­т­ва­та, мно­го яс­на и ка­те­го­рич­на.

Сега при всич­ки по­ло­же­ния цен­т­ра­ли­те тряб­ва да се под­гот­вят за де­ро­га­ция.

Въз­мож­ност­та за нея е ка­то че ли на­пи­са­на за нас. Ос­та­на­ли­те дър­жа­ви имат проб­ле­ми с азот­ни­те оки­си и там не мо­же да се ис­ка де­ро­га­ция.

– Как­во след­ва да бъ­де нап­ра­ве­но, за да я по­лу­чим?

– Под­го­тов­ка­та на цен­т­ра­ли­те е свър­за­на с до­каз­ва­не на тех­ни­чес­ко със­то­я­ние, ко­е­то вклю­чи­тел­но тряб­ва да съ­дър­жа еле­мент ин­вес­ти­ции спря­мо ефект вър­ху окол­на­та сре­да, т.е. че ин­вес­ти­ци­и­те мно­гок­рат­но над­х­вър­лят ефек­та, кой­то мо­же да се очак­ва в окол­на­та сре­да.

Пър­во­то ус­ло­вие при дейс­т­ви­е­то на ис­ка­не за от­ла­га­не на ди­рек­ти­ва­та е раз­хо­ди­те да са до­ка­за­но по-го­ле­ми от пол­зи­те за окол­на­та сре­да. Те­зи раз­хо­ди да бъ­дат ре­а­лис­тич­ни. За­що­то ако до­пус­нем не­ре­а­лис­тич­ни, за ко­и­то мо­гат да се хва­нат, ще вле­зем в мно­го го­ля­ма дра­ма. Тряб­ва да нап­ра­вим ре­ал­на оцен­ка, да до­ка­жем ре­ал­но, и то цен­т­ра­ла по цен­т­ра­ла. Вто­ро­то ус­ло­вие е ге­ог­раф­с­ко­то по­ло­же­ние – то срав­ни­тел­но лес­но мо­же да се до­ка­же – в края на кра­и­ща­та въг­ли­ща­та са си в то­зи рай­он и ня­ма от­къ­де дру­га­де да се взе­мат. Но тре­то­то ус­ло­вие е еко­ло­гич­на­та сре­да в ре­ги­о­на на вся­ка цен­т­ра­ла да не се вло­ша­ва. А тя ве­че е вло­ше­на. Рай­о­нът на Ма­ри­ца из­ток е един­с­т­ве­ни­ят в Ев­ро­па, кой­то пре­ви­ша­ва сер­ни ди­ок­си­ди.

Т.е. там ще бъ­де най-труд­но и ще тряб­ва да ви­дим как да пре­о­до­ля­ва­ме ус­ло­ви­е­то, ко­е­то се пос­та­вя в та­зи част от ди­рек­ти­ва­та.

Аз мис­ля, че има­ме мно­го го­ля­ма ве­ро­ят­ност за пос­ти­га­не на де­ро­га­ция. За то­ва ос­но­вен еле­мент оба­че е цен­т­ра­ла по цен­т­ра­ла да нап­ра­вим сво­я­та обос­нов­ка. Ня­кои цен­т­ра­ли мо­гат да го пос­тиг­нат, дру­ги – не. Де­ро­га­ци­я­та не ва­жи за всич­ки за­ед­но, а за вся­ка цен­т­ра­ла по от­дел­но.

– А има ли Бъл­га­рия дру­ги проб­ле­ми, ко­и­то мо­же и тряб­ва да пос­та­ви пред Брюк­сел?

– О, не са­мо Бъл­га­рия! Вся­ка стра­на-член­ка има дос­та­тъч­но мно­го проб­ле­ми, ко­и­то да пос­та­вя, но ка­то ця­ло, спо­ред мен, тряб­ва да се фо­ку­си­ра­ме в мо­мен­та вър­ху цен­т­ра­ли­те в Ста­ро­за­гор­с­кия ре­ги­он. Меж­ду дру­го­то проб­ле­мът е не са­мо за то­зи рай­он, а за всич­ки въг­лищ­ни цен­т­ра­ли, ко­и­то са в Бъл­га­рия. Но без­с­пор­но Из­точ­но-ма­риш­ки­ят ба­сейн е най-ва­жен, за­що­то про­из­веж­да 40% от елек­т­ри­чес­ка­та енер­гия на стра­на­та. Не­ка се фо­ку­си­ра­ме да ре­шим то­зи из­к­лю­чи­тел­но ва­жен въп­рос в рам­ки­те на след­ва­щи­те 6 ме­се­ца.

– Има­те ин­те­рес­на те­за за гло­бал­но­то за­топ­ля­не – че е ма­ни­пу­ла­ция и ог­ро­мен биз­нес със стра­ха на хо­ра­та. Ар­гу­мен­ти­те ви?

– При всич­ки по­ло­же­ния то­ва, ко­е­то съм за­я­вил мно­го яс­но е, че в рам­ки­те ми на ми­нис­тър на окол­на­та сре­да и во­ди­те ще спаз­вам до­го­во­ре­нос­ти­те на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во ко­и­то са по­е­ма­ни в Ки­о­то от 1997 г. до­се­га, как­то и от за­дъл­же­ни­я­та ни в рам­ки­те на ЕС. Бъл­га­рия при всич­ки по­ло­же­ния ще из­пъл­ня­ва сво­и­те ан­га­жи­мен­ти.

НБП, Дима ТОНЕВА