Човек има самочувствие когато е подготвен, знаещ и можещ, да започнем от училищата, призовава пред празника на Българската армия началникът на ВА „Г. Ст. Раковски“
Генерал-майор Груди АНГЕЛОВ е роден на 10 септември 1965 г. в Хасково. Завършва ВНВУ „В. Левски“ – Велико Търново през 1987 г., ВА „Г. Ст. Раковски“ през 1996 г. и Сухопътния колеж по отбраната на САЩ – Карлайл, Пенсилвания, през 2007 г.
Започва кариерата си като командир на мотострелкови взвод. Преминава през различни длъжности като командир на механизиран батальон, заместник-командир на 9-а бронетанкова бригада, началник на отдел в Обединеното командване на силите на НАТО в Неапол, Италия, началник на отдел „Бойна подготовка на войските“ в Командването на Сухопътните войски, командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Служил е в Симеоновград, Харманли, Стара Загора, Карлово. Бил е заместник-национален представител на първия български контингент в Ирак през 2003-2004 г.
От 2016 г. е началник на ВА „Г. Ст. Раковски“.
Женен, с две деца.
– Генерал Ангелов, променил ли се е, и в каква насока обликът на армията през последните години?
– Разбира се, че се е променил, и то в много направления. Първо – повече от 9 години България има професионална армия. Второ
задачите на Българската армия се промениха
от времето на създаването на конституцията. Както знаете, през последните години БА се ангажира с участие в много мироопазващи и мироподдържащи операции, като започнем от първата в Босна и Херцеговина, Косово, Ирак, Афганистан. Това променя облика на армията и води до промени и натрупване на допълнителен опит. Освен това, трябва да изпълняваме старите и новите задачи в пълен обем с по-малко хора. Постоянно намаляващият състав на армията е наистина едно предизвикателство и се налага да се адаптираме. Промяна има и в публичния образ на армията, с участието ни най-вече в различни дейности за подпомагане на населението при ликвидиране на последствията от бедствия и катастрофи. Това е труд, който не се вижда, не е отразен достатъчно и в медиите. Когато зрее опасност, никой не пита за армията, но
когато се случи бедствие, всички питат къде е армията
Макар да има други институции, които се занимават с това, и ние да сме само в помощ, е важно да се знае. Разбира се, има и други промени, но това са по-важните за последните години.
– С миналото или с настоящето трябва да се гордее личният състав на Българската армия?
– Без минало няма бъдеще. Миналото е хранилище на величие и на традиции, но и на падения, защото има и срамни епизоди в нашата история. Затова е важно да го помним, да го познаваме и анализираме, за да може да градим настоящето и да осигурим бъдещето си. Можем да се гордеем с това, че армията ни няма загубена битка.
– Имат ли самочувствие представителите на Българската армия и какво стои в основата му?
– Всеки военнослужещ, който защитава родината, трябва да има самочувствие, първо – заради родината, и второ
няма как без самочувствие да изпълняваш вискоотговорни задачи
няма да се получи. Човек има самочувствие когато е подготвен, знаещ и можещ. Мисля, че всички български мъже и жени в униформа са такива – знаещи и можещи, и затова имат необходимото самочувствие. Те не се страхуват, защото носят българския дух.
– Как гледате на идеята за връщане на задължителната военна служба?
– Тази тема заслужава внимание. Наред с професионализацията на армията ние забравихме, че резервът трябва да се попълва и при нужда да бъде свикан под знамената. Трябва да има подготвени хора, да започнем от училищата. И в по-напреднала възраст хората да придобиват необходимите умения, знания и навици, при необходимост да могат да боравят с оръжие и индивидуални средства за защита. Ако се наложи – да защитават родината. Трябва да има някаква форма, която да подготвя хората.
– Кой е най-паметният Гергьовден за Вас?
– Всеки празник е различен и се помни. Той напомня за духа на нашите предци. Чества се веднага след Освобождението от турско робство. През 1880 година с указ на княз Батенберг е учреден орденът „За храброст“, най-високото отличие, а няколко дни по-късно излиза и указ за честването на празника на армията. 6 май е и Ден на храбростта, в памет на удостоените с този орден.
– Какви са съвременните измерения на понятието храброст?
– В днешно време е истинско предизвикателство да изпълняваш в пълен обем задълженията си
да бъдеш мотивиран въпреки трудностите
с които се срещаме всеки ден – недостатъчно добре обслужвана техника, неатрактивно заплащане, условия за работа. Така че смятам, че всеки военнослужещ в днешно време е герой.
– Лично Вие с какви чувства ще посрещнете празника?
– Ако смятаме и Военното училище – вече 34 години съм в Българската армия. Винаги си правя равносметка какъв път съм извървял в армията, като всеки офицер има и недотам добри моменти, има и възвишени, има награди, има и наказания. Но преди всичко поглеждам с една надежда – какво ще бъде занапред. Така посрещам празника – с надежда за по-добро бъдеще на армията.
– Какво е Вашето послание за 6 май към военнослужещите?
– Преди всичко да бъдат здрави, уверени, смели, силни, подготвени и търпеливи. Всеки от нас трябва да има необходимото търпение. Използвам случая да поздравя всички служители на Военна академия „Г. Ст. Раковски“ и всички Георгиевци.
НБП, Таня ИВАНОВА
