ТОП 3 на най-големите пречки пред бизнеса: липса на квалифицирана работна ръка, бюрокрация и корупция
БСК представи резултатите от традиционното, петнадесето по ред онлайн-допитване до членовете на Камарата относно състоянието на бизнес средата и предприятията през 2019 година, както и очакванията им за следващата календарна година. Проучването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2019 г. и обединява отговорите на 792 мениджъри на фирми.
81% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 11% са средни (с 50 до 250 заети), а 8% са големи (с над 250 заети).
51,5% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 12,9% – от „Преработваща промишленост, 27,7% – от сектор „Търговия“, 6,1% от сектор „Строителство“, 1,5% – „Селско стопанство“, и 0,4% – „Добивна промишленост“.
29% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 37% – в Североизточен, 14% – в Северен централен, 10% – в Южен централен, 6% – в Северозападен, 4% – в Югоизточен.
Спрямо миналогодишното изследване леко се подобрява оценката на анкетираните за бизнес климата. 44% от участниците в проучването посочват, че е налице влошаване на средата, а други 37% отчитат липса на промяна в бизнес средата.
И по отношение състоянието на фирмите спрямо предходното изследване е налице известно подобрение, като най-голям дял (39%) от анкетираните отчитат застой в развитието си, а 24% – влошаване. 34% декларират положително изменение в показателите на фирмите, като през 2018 г. позитивните оценки са били 24%.
Според данните относно
актуалните за годината събития и предложения за нормативни промени
най-силно одобрение (80%) среща предложението за отпадане на задължението на работодателите да изплащат първите три дни от т. нар. болнични. Висока степен на одобрение (63%) получава и улесняването на процедурите за привличане на работници от трети страни. По отношение ускореното присъединяване на България към еврозоната е налице сериозно колебание – 41% подкрепят, 39% са против, а 20% се затрудняват да преценят плюсовете и минусите от подобна стъпка.
63% от анкетираните не одобряват промените в Наредба Н-18 (за касовите апарати), а една четвърт от участниците в проучването имат притеснения, че няма да успеят да отговорят на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането на Наредбата.
В резултат от промените в Наредба Н-18,
всеки втори от анкетираните ще се откаже от ползването на касов апарат
а 31% ще трябва да подменят софтуера за управление на продажбите. 22% все още не са наясно какво трябва да направят, за да отговорят на изискванията на наредбата.
Проблемът с изтичането на лични данни от НАП през лятото на 2019 г. не е довел до затруднения в пряката работа на фирмите, но е създал сериозен скептицизъм у него по отношение способността на държавните институции да съхраняват чувствителни данни при високи нива на информационна сигурност.
67% от анкетираните декларират, че през 2019 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. Останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, вкл.: тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител (79%); необективно оценяване на офертите (78%); изискване за предоставяне на актуални документи и данни, служебно/публично известни на възложителите (72%); необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (59%); забавено разплащане от страна на възложителя (41%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (31%); подмяна на подизпълнители (45%); неспазване на изискванията за публичност при обявяване на поръчки (52%).
В ТОП 3 на най-големите пречки пред бизнеса попадат липсата на квалифицирана работна ръка, бюрокрацията и корупцията.
Оценката на институциите
Най-високо оценени са Президентската институция (54%) и Омбудсманът (39%). По традиция с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (3%) и Народното събрание (8%), които през 2018 г. са били оценени положително от по 7% от анкетираните. Изпълнителната и местната власти събират, съответно – 18% и 25% одобрение, като през 2018 г. са имали по 19% положителни оценки. Работата на евродепутатите одобряват 20% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва много висок (44%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.
Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), Комисията за финансов надзор (КФН), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ. Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва НАП (28%), въпреки проблемите около тази институция през 2019 г. Все пак, трябва да се отбележи, че през 2018 г. данъчната администрация се е ползвала с доверието на 32% от анкетираните.
През 2019 г. спрямо данните от 2018 г.
известно подобрение в оценката за състоянието на престъпността, корупцията, сивата икономика
и регулаторната тежест.
Влошават се оценките за достъпа до кредитиране през 2019 г. (16% при 27% през 2018 г.) и за достъпа до правосъдие (8% ръст през 2019 г. при 18% през 2018 г.).
Почти половината от анкетираните отчитат ръст в обемите на продажбите/оборотите и на производството през 2019 г., но около 30-40% остават на нивата от предходната година. Всеки пети от анкетираните декларира спад по тези показатели. Достъпът до външни пазари остава сравнително непроменен през 2019 спрямо 2018 г. По отношение на работните места тенденцията е негативна – както през миналата, така и през тази година 25% от анкетираните отчитат намаление на работните места, а в над половината фирми показателят е без промяна. 55% от работодателите са увеличили работните заплати през 2019 г., докато през предходната година процентът е бил 39.
През 2019 г.
класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти – човешки ресурси – нови мощности“
Спрямо 2018 г. много сериозно нараства процентът на деклариралите инвестиционна активност – през миналата година около 12% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 27-42.
През 2019 г. е налице сериозно увеличение на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти – средно около 20%. През 2018 г. подобен ръст са отчели около 10% от анкетираните.
Общият размер на просрочените вземания намалява спрямо предходната година – от 82% на 61%. Сериозен ръст бележат просрочените несъбрани вземания от контрагенти – 33% през 2019 г. при 11% през 2018 г. При останалите групи длъжници няма съществена промяна спрямо предходната година. Не се променя и средният период на просрочие.
По отношение на работната ръка се запазва тенденцията на
сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав
за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Прави впечатление и лекото увеличение на дефицита на ръководен персонал. Най-голям „глад“ за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство.
Най-често срещаните дефицити при работната сила са в областта на мениджърските, професионалните и техническите/технологичните умения и компетенции, както и по отношение на реалистичната самооценка. Желанието за учене през целия живот също събира ниски оценки. Най-висока оценка получава работната сила по отношение на уменията за работа в екип и адаптивността.
Все повече компании развиват дейности в областта на корпоративната социална отговорност
(КСО), като най-голямата част от тях (28%) го правят с цел мотивиране на служителите, а за 24% е въпрос на фирмена етика и култура. Всеки пети от анкетираните мотивира дейностите в областта на КСО с необходимост от повишаване и поддържане на репутацията на фирмата, а получаването на конкурентно предимство и привличане на нови клиенти събират най-малък процент като аргументация за КСО-активности.
Ръст на енергийните цени, цените на суровините, инфлацията, фискалната и регулаторната тежест през 2020 г. очакват над 65% от участниците в проучването. Спрямо миналогодишното проучване прогнозата за ръст на работните места е доста по-умерена (28% при 36% през предходната година). Наполовина намаляват и очакванията за ръст на бизнес кредитите – от 73% през миналата година на 31% през настоящата.
Що се отнася до общото развитие на икономиката, налице е известно намаление на оптимистичните очаквания спрямо предходната година, респективно – нараства песимизмът. Запазва се големият дял на анкетираните, които очакват застой.
Brexit, фалитът на британския туроператор „Томас Кук“ и санкциите на САЩ срещу Китай почти не се отразяват на състоянието на бизнес климата у нас, доколкото под една четвърт от анкетираните изразяват притеснения за бизнеса си във връзка с тези три проблема.
Сериозно притеснение, обаче, буди „позеленяването“ на Европейския парламент
предполагащо нови регулации и рестрикции в сферата на екологията. Видимо притеснен е българският бизнес и от забавянето на глобалния растеж и очертаващата се нова икономическа криза. По отношение на европейските политики в ключовите области на развитие българският бизнес показва висока доза непознаване на проблематиката – над 40% не могат да преценят как тези политики ще се отразят върху дейността на фирмите. Като цяло надделяват негативните очаквания от прилагането на тези политики, които се схващат преди всичко като допълнителна регулаторна тежест.
Намеренията на анкетираните за 2020 г. са свързани най-вече с
разработването на нови продукти, търсенето на нови пазари и увеличението на обема на производство
Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година се увеличава делът на възнамеряващите да кандидатстват за европейско финансиране (27% при 18% през миналата година).
Положителен момент в тазгодишното проучване е ръстът на планиращите да инвестират в иновации, марки и патенти – 35% от запитаните при 28% през предходната година.
Намеренията за инвестиции в човешки ресурси също нарастват от 38% през миналата година на 50% през настоящата. 44% от анкетираните планират провеждането на специализирани обучения на персонала, 3% поставят акцент върху обученията в т. нар. меки умения, а за 22,5% приоритет са и двата типа обучения. 30% не планират такива дейности (при 35% през миналата година).
На база на проведената анкета, от БСК правят следните заключения. Спрямо миналогодишното изследване
леко се подобрява оценката на анкетираните за бизнес климата
а самооценката за състоянието на предприятията е „слаб растеж, но по-скоро застой“.
Проучването отчита известен песимизъм за 2020 г., който в голяма степен се дължи на неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и дефицит на качествена работна ръка. Сериозни притеснения буди забавянето на глобалния растеж и очертаващата се нова икономическа криза, както и „позеленяването“ на Европейския парламент, предполагащо нова доза регулации в областта на околната среда.
За поредна година сред ключовите приоритети на фирмите е именно работната сила, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение. Най-голямо търсене има за тесни специалисти и изпълнителския състав, а в по-малка степен – за административен и помощен персонал. Проблем е попълването и на мениджърските позиции. Преобладаващата част от работодателите изразяват готовност да инвестират в обучение на персонала и в увеличение на трудовите възнаграждения, но на база постигнати задоволителни нива на умения и компетенции.
В отворен въпрос в края на проучването е оставена възможност за коментари в свободен текст. Преобладаващата част от тях са свързани с
неудовлетвореност от работата на администрацията и липсата на електронно правителство
Друг водещ проблем са промените в Наредба Н-18 (за касовите апарати) и неяснотите по отношение на тяхното прилагане, особено с оглед наближаващия краен срок за влизане на промените в сила (31 януари 2020 г.). Сред проблемните сфери е и липсата на качествено професионално образование, както и необходимостта от по-тясна връзка между образованието и бизнеса.
NBP.bg