но пък имам идея как мога да избера трасе, което да спести гориво
Мариян Стоянов е роден на 18 май 1988 г. в Стара Загора. Завършил е ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с немски и английски език, след което компютърни науки и математика във Филаделфия, САЩ.
Работил е по специалността си в Манхатън, от 5 месеца е в Стара Загора. Работи в „Бултех 2000“ ООД, където управител е баща му Младен Стоянов.
* * *
– Мариян, с идеята да се завърнете обратно ли тръгнахте към Америка?
– Тръгнах с идеята да науча нещо, с което да съм полезен тук, у нас. Тези планове имах още в гимназията, когато
не знаех разликата между компютърно инженерство и компютърни науки
В тази сфера в България има много малко наши продукти, а без тях в икономиката няма как да има прираст и развитие. Интересът към математиката у мен е заложен още в детството, от баща ми, който е електронен инженер и програмист.
– Какво представляват „Компютърни науки“ в Америка? Може ли човек да се развива и у нас?
– В същността си тази специалност е приложна математика – изготвяне на алгоритми, как да направиш например сортиране и търсене на страници на книга, от която има липсващи и разбъркани страници. Нещо
като да направиш гугъл, където страниците на книгата са интернет страници
В компютърните науки и в програмирането има отворен код операционни системи, които са безплатни, човек може да си ги инсталира, има програмни езици, които не са платени, и много безплатни инструменти, с помощта на които да се развиваш. Трябва само да имаш идеи. А те идват с познания, когато четеш, ровиш се в интернет.
– За Вас в момента кои проблеми са интересни?
– Например, проблемът с транспортирането на каквото и да било, но да кажем на писма до 10 адреса, как да се оптимизира.
Има над 3 милиона начина да изберем последователността
в която да обиколим тези 10 адреса, и в зависимост от последователността, дължината на пътя, който изминаваме, се променя. Или проблемът с трафика по въздуха, как да се оптимизира. Най-доброто решение би било телепортирането на хора и товари. Лесно да се каже, но трудно да се направи… Аз нямам представа как да телепортирам, но пък имам идея как мога да избера трасе, което да спести гориво.
– Вие сте сред категорията млади, добре образовани хора, имали възможност да се реализират отлично в Америка. Защо избрахте да се върнете?
– Работих в САЩ година и половина, в Манхатън, преди това още 6 месеца. Беше много интересен опит, научих много. Завърших няколко интересни проекта.
По единия работих в свободното си време и го показах, когато презентирах другия, за 5 минути
Президентът на компанията се въодушеви и за 2-3 месеца го направихме, влезе в продукция и директно повиши печалбите на компанията.
– Това отрази ли се на заплащането?
– Там получаваш ревю, преглед как си се справил след половин година.
Заплатата ми в САЩ бе няколко хиляди долара месечно
и след 6-те месеца имаше повишение, бонуси. В Америка има добри възможности, особено за моята специалност. Но и в България има.
– И загърбихте огромна заплата, за да работите за доста по-малко пари у нас?
– Нещата при нас се развиват добре и всъщност стандартът ми на живот тук е добър.
Работим за нас си и е по-сладко
Когато и успехите са по-големи, се чувстваш по-щастлив.
Това са добри суми, добро заплащане, но има и други неща. В социалната мрежа се появиха карти на държавите, където на картата на България пишеше: „Американската мечта“ – над 90% от хората имат собствено жилище.
Да имаш собствено жилище и други неща, които у нас се приемат за даденост, не е малко
– Над какво работите в момента?
– В сферата на изкуствения интелект, и не само. Анализ на данни, свързано е с химия, с разпознаване на визуални обекти. Като примерно колата на Гугъл, която сама се управлява и разпознава обектите край себе си. Това ми е интересно. Концентриран съм в момента върху разпознаване на микроорганизми, на неща, свързани с млечната индустрия.
Правим технология, която е близка до работата на човешкия мозък, на животните
Няма да я разкривам, но мога да кажа, че в тази интересна насока работя и е много интересно.
– Най-смелите Ви мечти?
– Не обичам да говоря за това, предпочитам да се концентрирам и да ги осъществя. Бих желал да отбележа, че най-важният фактор за цялото ми развитие е подкрепата на семейството ми, не само финансово, а морално и по всякакъв друг начин. Проектите, за които си говорихме, са не просто мое дело, а и на моите колеги, които са сериозни професионалисти
в сфери, в които аз имам много какво да науча от тях
като вградени системи, уеб програмиране, лабораторна работа, механика. Затова когато говорим за тези проекти, е важно да отбележим, че говорим за екип от хора, които работят заедно за успеха на едно начинание.
НБП, Дима ТОНЕВА
