Да работиш с архиви е не само предизвикателство, а и мисия. Отбелязваме 70 години с поредица от събития и инициативи, казва Галентин КАРАСЛАВОВ, директор на ДА-Стара Загора
Изпълнителният директор на фондация „Постижения“ Виктория Стоянова връчи пилотното издание на алманах „Щедри сърца“ на директора на Държавен архив-Стара Загора Галентин Караславов.
Държавен архив-Стара Загора, заедно със Старозагорска света митрополия, РИМ-Стара Загора и омбудсмана на Стара Загора, е сред съорганизаторите за издаването на алманах „Щедри сърца“, сподели при срещата Виктория Стоянова. Подобно издание не е правено досега в най-новата история на България. Книгата е светъл дар за щедрите и отворени към добротворство хора. В нея се проследява историята на дарителството, по начин, чрез който съвременният читател може да открие вдъхновяващи примери. Представени са известни личности с признати постижения в професионалните си сфери на реализация. Но на тях популярността и пиар акциите са им чужди, просто защото в действията си са водени от най-ценното – вътрешната непреодолима потребност. Пилотният проект на алманах „Щедри сърца“ се увенча с изключителен успех, вече стартира и националният проект „Щедрите сърца на България“. Но с гордост на всички ще показваме това, което сме направили в любимата Стара Загора. Надяваме се, че през декември 2021 г. ще имаме възможност да организираме тематична конференция, която замисляме по проекта, за да проследим добрите практики на дарителство, на спомоществователство, щедрост и добротворство в България. И да вдъхновим младите хора, към които най-вече е насочена тази книга. Да имат пример, за да вършат и те самите добрини, да съхраняват паметта и да я предават нататък, каза още Виктория Стоянова.
Благодарим, че имахме възможността да се включим в този изключително важен проект – алманах „Щедри сърца“, като успяхме да номинираме дарители на архива, които да станат част от изданието. Много от тези хора действително не желаят да се афишират. Водихме предварително разговори с някои от тях. Но е важно, че изданието вече е факт, коментира Галентин Караславов. Това е изключително полезна и ценна книга. За първи път има подобно издание в нашия град и в нашата община. Предстои да се развие и в национален мащаб, но винаги е хубаво, когато в Стара Загора сме първостроители, каза още Галентин Караславов.
Фондация „Постижения“ изпълнява втори проект с Държавен архив-Стара Загора, припомни Виктория Стоянова. Гордеем се изключително много и с книгата, конференцията и изложбата, посветени на Митрополит Неофит Видински. Той е роден по нашите земи, но досега много факти от живота и дейността му не бяха познати на старозагорската общественост. Още по-интересна бе връзката на Митрополит Неофит Видински с друга знакова личност – Митрополит Методий Кусев. Те са били и едни от най-щедрите дарители на своето време, затова не случайно алманах „Щедри сърца“ е посветен на двамата духовни водачи, допълни Виктория Стоянова.
– Г-н Караславов, тази година Български Държавни архиви празнуват 70 години. Какви събития и инициативи са предвидени по този повод?
– Държавна агенция „Архиви“ щe отбележи годишнината с поредица от събития и инициативи, които ще бъдат отразявани и във всички изнесени териториални звена – държавните архиви в страната, 28 на брой в областните градове. В събитията ще се включат и колегите архивисти от ЦДА и ДВИА-Велико Търново. В момента се изготвят плакати и банери „70 ГОДИНИ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ“, които са с логото: „Памет, свързаност, възможности“. Те ще украсят както сградите на централната администрация в София на ул. „Московска“ 5, така и всички сгради на архивите в страната.
В края на месец февруари предстои създаване на профил на Агенцията в Инстаграм. Предстои и подготвянето на кратки видеа за всеки един от държавните архиви в страната.
Всички държавни архиви, създадени през 1952 г. – 12 на брой, сред които и ДА-Стара Загора,
ще подготвят по 7 дигитални изложби от април до октомври
Всяка от тези изложби ще бъде в обем от 10 дигитални изображения от историята на архива, от постъпилите в различни периоди особено ценни и уникални документи. Ще бъде валидирана специална марка „70 години български държавни архиви“.
За професионалния празник на архивиста ще се проведе научна конференция в София, където участие ще вземат и архивисти от Стара Загора. Подготвят се грамоти на дългогодишни архивисти. В София в изложбената зала на централната администрация ще бъде представена изложбата „Съкровищница на държавните архиви“. Традиционно ще проведем и ден на отворени врати, а в юбилейните издания на Агенцията „Известия на държавните архиви“ и „Архивен преглед“ ще бъдат публикувани и научни съобщения на старозагорски архивисти.
Освен това, в профила ни в You Tube ще бъдат качвани дигитални изложби, интересни видеа и събития, свързани с държавните архиви. Изготвяме и материали за Facebook страницата на архива.
Традиционно вече за 17-и пореден път без прекъсване, ДА-Стара Загора ще се включи и в „Нощ на изкуствата“ със самостоятелна изложба, посветена на артистичното старозагорско семейство Рене и Стоян Йорданови.
– Представете основни данни за общата фондова наличност на архива? Каква част от фонда е дигитализирана?
– Общата фондова наличност на старозагорския архив към 1.01.2021 г. е както следва: Учрежденски фондове – 2261 бр.; Фондове от масив „Б“ т. нар. Партиен архив на бившата БКП – 874 бр.; Лични фондове на известни културни, научни, политически дейци, общественици, дейци на революционното движение, учители, лекари, поети, артисти – 194 бр.
Или общ брой на фондовете от различните масиви е 3329 фонда
Обемът на тези фондове по архивната методика се изчислява в линейни метри, които за нашия архив са 2392, 41 л.м.
Освен това, в архива са заведени 2465 спомена и 501 частични постъпления, които са съставна част от архивния масив.
Още от началото на 90-те години на миналия век фондовият масив постепенно се качва в автоматизиран режим на работа. Разработена е т. нар. АИСА (Автоматизирана информационна система на архивите). От 2011 г. функционира новата автоматизирана система ИСДА (Информационна система на държавните архиви). За един сравнително кратък период от време до 2014 г.,
целият научно-справочен апарат на старозагорския архив, вече е публичен и достъпен за всички потребители
на архивна информация, като може да бъде ползван онлайн. Този процес постоянно се доразвива.
Процесът на дигитализация започва през 2008 г. като началото за нашия архив поставя гл. експерт инж. Мария Петкова. Преглед на дигиталния ни архив в един краткосроченен тригодишен период, ни насочва към 608 дигитални обекта с 4405 образа, обем от 188 GB. След 2017 г. Архивът изпълнява годишен план за изготвянето на повече от 1100 образа по темите: „Протоколи на общински управления до 1944 г.“, „Фотоархив“, „АртАрхив“, „Войните на България“, „Промените от 1989 г.“.
Продължаваме усилено да вървим напред. Сканирани са и всички документи на старозагорската и казанлъшка еврейски общини. Изготвяме и метаданни на сканираните образи, които постепенно прикачваме. Тази дейност е във връзка с изпълняваното споразумение с Мемориала на жертвите на Холокоста и музея „Яд Вашем“ в държавата Израел.
– Всички документи и други материали във фонда са ценни. Но кой е най-старият документ, а кой определяте за най-ценен и важен?
– В началото на 2020 г. в условията на усложнената пандемична обстановка имахме възможността да прегледаме и поработим с някои от не толкова често ползваните ни фондове. Така установихме и най-стария архивен документ на османотурски език в архива. Това представлява
султански ферман и буюрулдия (заповед) за изграждането на християнската църква „Св. Атанасий“ в с. Виден
Павелбанско. Документът е разчетен от експерта Михаил Иванов от Държавна агенция „Архиви“ и е датиран в периода 18 септ. 1858 – март 1859 г. Най-стария документ на български език, който е съхранен при нас, е „Устав, правилник, протоколи и списъци на читалище „Развитие“ в Чирпан“ от 1867 г. В него намираме и данни за приемането на Пейо Крачолов Яворов като член на читалището още като ученик.
Безспорно и без никакво съмнение най-ценните архивни документи, съхранявани в архива, са част от „Диарбекирски спомени“ на поп Минчо Кънчев, както и „Записки по старозагорското въстание“ на Христо Шиваров.
– Какви дейности развива Държавен архив-Стара Загора насочени към младежката аудитория, към други групи в обществото?
– С ползването на съвременните мобилни социални мрежи, много млади потребители търсят и получават необходимата архивна информация. Освен това, ние като архивисти,
активно работим с ученици от старозагорските училища
Особено активни са от Професионалната гимназия по ветеринарна медицина, Професионалната гимназия по електротехника и технологии, учениците от СУ „Васил Левски“, децата от начален курс от Шесто основно училище и от Четвърто основно училище. На всички тях благодарим и очакваме нови техни посещения в една променена към нормалност среда и ново развитие на проекта „Подкрепа за успех“ и заниманията по интереси – Исторически преглед на Стара Загора.
Добре работим със Старозагорската света Митрополия, с военнослужещите от Втора Тунджанска механизирана бригада, с Военния клуб, с Клуба на учителите ветерани, с РБ „Захарий Княжески“, с библиотека „Родина“, с читалища, с Радио Стара Загора, регионалните печатни и електронни медии, както и
с фондация „Постижения“, с която работихме по два изключително значими проекта – алманах „Щедри сърца“, и инициативите, посветени на Митрополит Неофит Видински.
– Вас лично какво Ви мотивира да бъдете отдаден на работата си повече от 15 години?
– Професията ни е своеобразна територия на напредъка на човешкото познание. Да работиш с архиви е не само голямо професионално предизвикателство – това е и мисия.
Работим със съзнанието за хранители на възвишен дух и историческа памет
Мотивирани сме също от непрестанно нарастващия обществен интерес към културно-историческото и документално наследство. С пълноценното и всеобхватно осигуряване на институционален и граждански достъп до информация, смятам, че успешно се справяме с предизвикателствата на новото време.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
