На снимката (отдясно наляво): Димо Узунов, Тошо Иванов, Слави Славов, Николай Бозев и Велко Велков – част от екипа, подготвил издаването на книгата
Точно по Великден видя свят едно уникално издание на „История славянобългарска“ – преписана на ръка на старобългарски и превод на съвременен български език. Преписът е направен със съдействието на Зографската света обител „Св. вмчк Георги“, Света гора, Атон. Основният „виновник“ да се появи този препис е старозагорецът Димо Узунов, известен с акциите в помощ на манастира и поклонническите пътувания, които организира от години. Първият въпрос, който ми задават хората, които искат да посетят Светата обител, е какво ще видят там, ще може ли да влязат в библиотеката и да видят История Славянобългарска. Не можете да си представите вълнението и трепета на всеки, който дори и само с поглед е докоснал светинята. Сега е модерно всички да се бият в гърдите, че са патриоти, но май само на думи. Аз пък реших, че може и по друг начин да разберем дали сме такива. Така дойде идеята да направим този препис на Историята. Самият Паисий е казал: „Преписвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и я пазете, да се не погуби“, връща се при началото Димо Узунов.
А то е на 28 март 2016 година. Интересът е много голям, а за него това е и нещо като преброяване на приятелите. Всички се включват с много голямо желание. Замисълът е издаването на книгата да се финансира от самите участници в преписването, а не да се търсят спонсори. Когато е готов електронният вариант и е изпратен в манастира, оттам искат 300 екземпляра. Славчо Славов прави предпечата и дизайна и книгата излиза. Точно 202-ма души са участвали в преписването. Първият откъс е преписан от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, а последният – от дядо Добре от с. Байлово, познат дарител и радетел за запазване на вярата. Той е на 102 години и е най-възрастният участник. Вече не вижда, преписът направи негова близка, а той само се подписа, казва Димо Узунов.
Писането на старобългарски е изпитание, но по този начин хората се докосват до българския дух, усещат силата му, признава той. Много познати, а и непознати се обаждат, питат защо не са ги потърсили или защо и техни роднини не са включени. Но е трудно да се дадат откъси за преписване на толкова много хора. Те не са избирани по някакви критерии – всеки, който е разбрал и поискал, се е включил. Сега всички се чувстват приобщени към делото, има цели семейства, от цяла България, но и от САЩ, Франция, Германия, Швейцария, Русия. Интерес има не само сред участниците в преписа, но засега количеството е това. Мисля, че всяка библиотека, всяко училище и читалище трябва да има тази книга. Тази книга е душа, едно огънче, запалихме 202-ма души, ако има още – добре. Хубаво ще е да разпространим огъня, ако има интерес, ще може и да се издаде допълнително количество, убеден е Димо Узунов.
От 2001 година той, заедно с приятели и познати, посещава манастира „Св. вмчк Георги“ два пъти в годината. От 2007 година, когато Благодатният огън идва за пръв път директно в България, организират пренасянето му до манастира. Нали манастирът е български, защо огънят да не идва от България, казва той. Тази година той бе донесен от Йерусалим от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан. На летището в София го поема Петър Петров и 16 души с три коли и три фенера го пренасят до Атон. Всички монаси, начело с игумена схиархимандрит Амвросий, излизат пред портите да го посрещнат. Камбаните бият тържествено, всички влизат в манастира и запалват кандилата. Това е малко отклонение от обичайния типик, който монасите изпълняват. После продължават според традицията с литийно шествие.
Сега Димо Узунов организира поредното пътуване до Атон, на 26 април отпътуваха 12 мъже. Те имат мисия – да подготвят 3-те храма за манастирския празник на 6 май. Свалят всички полилеи и свещници и ги почистват. Правят го отдавна, два пъти в годината – преди Гергьовден и през ноември, когато се чества т. нар. Малък Гергьовден – пренасянето на мощите на светеца в родното му място. Ходил съм в много храмове, то такива полилеи няма никъде. Всичко се разглобява и елементите се почистват един по един. Преди няколко години за пръв път почувствах отговорността, която носим. Някои неща (най-общо казано) там са от векове, чували толкова много молитви и носят духа на времето. Не мога да си представя да развалим или издраскаме нещо. За някои може да е елементарно, за нас това е любов. На златаря защо му казват ювелир – ей това е ювелирна работа! Трябва да го усетиш, да го преживееш. А на самия празник като се разлюлеят трите полилея в основния храм и Хорото, свещите играят на фона на песнопенията – не може да се разкаже, то трябва да се усети, да се види, опитва се за обясни емоцията сърцатият старозагорец.
И още едно приятно задължение ще имат тазгодишните доброволци – да направят банички и палачинки. Миналата година са направили 240 банички. Там провизии има, готви се, но баничките и палачинките са връщане при мама и баба, емоцията е друга. А иначе организацията си тече както винаги – търси се кой с какво може да помогне, как да се занесат повече необходими неща, как пътуването да мине по-добре.
НБП, Таня ИВАНОВА
