Да си сред елита на света си струва усилията, казва още известният преподавател по физика Теодосий ТЕОДОСИЕВ, който препоръчва до 9-и клас всеки да е прочел 1000 книги
– Г-н Теодосиев, Вие имате много талантливи и изявени възпитаници, как се става талант?
– Аз съм работил с доста таланти, но съм сигурен, че в България има по-добри и по-умни от тях. Но не е имало кой да работи с тях. Затова идеята ми е
да подготвя колкото може повече ученици, от един малък народ да се получи нещо изключително
Иска се да научим децата от малки на тежък интелектуален труд, който те да извършват с удоволствие. Сещам се за един Иван от столична немска гимназия, който спечели златен медал на олимпиада в Москва. Писа ми, че от всичко е най-благодарен на това, че съм го научил да работи, почивайки си, с лекота да реши някой труден проблем. Като премахнем страховете на децата от трудните проблеми, те се научават да ги решават с лекота. Въпросът е донякъде психологически, по теорията на д-р Фройд, който казва, че човек бърка, защото иска да бърка, макар и на подсъзнателно ниво. Затова и аз правя така, че подсъзнанието на учениците да работи в тяхна полза, от там в полза на цялото общество.
– Можем ли, как да провокираме децата, младите хора, към точните науки?
– Първо трябва
да събудим родителите
Сега на родителя му е по-лесно да хвърли таблета в ръцете на детето и да го остави на самотек. Отговорност е на родителя още от 3-годишна възраст на детето да започне да го обучава. На 4-5 години то да бъде научено да чете, ако искаме да имаме деца, които да успеят и да не бъдат от излишните хора. До 9-ти клас да е прочело поне 1000 книги. Иначе произвеждаме нови милиони излишни.
– Вашата формула?
– Американците казват, че 20 000 часа са необходими, за да станеш добър в нещо. Моята формула е: 20 000 часа са малко. Светът става все по-конкурентен, в Далечния Изток са безпределно трудолюбиви. Ние имаме по-голям коефициент на интелигентност по рождение, но трябва да го използваме, защото не става само с консумация. Трябва човек да се научи да се труди. Нещата, които на първо време са трудни, после стават приятни. Да си сред елита на света си струва усилията.
– Върху какво сте концентриран в момента?
– Върху много неща, имам и няколко строителни обекта. Учениците, които проявяват интерес към физиката, стават все по-малко. Идват от чужбина, от цял свят – това прави впечатление в школите на проф. Минко Балкански в Оряховица всяко лято. Другите ми ученици събирам в местността Паниците край Калофер. Вече организираме новите лагер-школи, имаме кандидати от Калифорния до Шанхай, много кандидати за малко места, но това са проблеми, които решаваме в движение. Трябва
непрекъснато да измислям нещо ново, което го няма никъде в света
не само за да се поддържам, а за да вървим една крачка напред. Държа сетивата си отворени, въпреки напредналата възраст. Преди 2 години празнувахме 90-годишнината на проф. Минко Балкански. Той на 90 години започна да учи пиано. Не само малките деца могат да имат широко отворени портали за информация. И възрастният може, ако цял живот прави интелектуален фитнес.
– А как се измисля неизмисленото?
– Още от студентската скамейка имах практика – решавам някой ужасно труден проблем, после смачквам листа и го хвърлям, за да не разчитам на записаното, а на това, което остава като качество в черепната кутия. Това работи до ден днешен. Имало е трагични случаи с професори, които стигат до средата на дъската, бъркат формулите, потят се,червят се… На мен такова нещо не ми се е случвало. Поддържам форма, благодарение на това, че
никога не разчитам на готово записано решение
Сега има мултимедии и един добър артист може да играе ролята на професор, академик, но не бива да се лъже. Истината е важен фактор. Ако в едно общество се лъже, то няма шанс и закономерно е най-бедното в Европа. За съжаление, има твърде много лъжа в нашия живот, даже имаме традиции в това отношение.
– Какво Ви предстои?
– Международната олимпиада по физика в Израел. Сега се подбира националният отбор. От 10 юни ще има допълнителен подбор, но най-младият участник в националния отбор в момента е деветокласник, Александър Проданов от Казанлък, другите са 11-ти, 12-ти клас. Имаме деца на много високо ниво. На теоретичния тур на националната олимпиада Сашко бе абсолютен първененец.
Българската майка продължава да ражда талантливи деца
Той е дете на скромни родители, не на професори или академици. Майка му е учителка в детска градина. Но от малък са го научили на труд. Тази година бе класиран на 4 национални олимпиади, не само по физика, а и по математика, астрономия и химия.
Наши ученици участват в една камара състезания в края на учебната година.
– Вие самият рисувате, пишете стихове, кое Ви зарежда?
– Децата ми действат вдъхновяващо. Очите им като звездички са много зареждащи. Вярно, по-рано бяха по-масово, сега масовостта се загуби, хората много се комерсиализираха. Твърде много време прекарват на компютъра, вместо да седнат да учат
не искат да си четат хилядата книжки и това действа разрушително
контрапродуктивно. Не научим ли децата си да се трудят интелектуално, нямаме шанс. Ще бъдем един от изчезналите народи.
– Какво се случва с „манастира Шао Лин“, както наричате училището в Бъзовец?
– За там човек трябва да има или много време, или много пари, и хора, които да го направят. В България качествените строители останаха малко, трудно се намират, какво остава за горите Тилилейски. Бавно вървят нещата, по-бавно, отколкото ми се иска, но се надявам да стане. Към момента имаме вода и електричество, купил съм и една съседна къща, за общежитие, няма да има нужда да е в самото училище, то ще е само училище и библиотека. Другото е въпрос на организация и да се намери подходяща фирма, която да го изпълни, защото една съседка повика фирма за ремонт, даде 10 000 лв. Аз намерих съвестен майстор, който за 160 лв. смени керемидите, ламарината, подмаза. И покривът на съседката тече, а при мен не. Има дефицит на съвестни майстори и всякакви хора.
Проблемът на България е морален, не материален
– Някои Ви наричат съвременен будител. Чувствате ли се благословен?
– Опитвам се да бъда будител, да събудя съвестта поне малко. При нас има неща, които не са само физика и математика. Едно момче, което по физика е имало ниски оценки, но успяло да забогатее, направи най-голямото дарение от частно лице, и каза – аз нямах талант да бъда олимпиец и състезател, но го правя за другите деца, които могат. Правя го да бъдат подпомогнати, от сърце. Това е възхитително! Ние се занимаваме и с важните неща от живота. Много деца са запомнили, че
един добър майстор на банички заслужава повече уважение от един некадърен професор
Опитвам се да ги науча, че не е необходимо да се занимават непременно с физика. Може да обработваш земя 10-та категория, да сееш билки и да лекуваш хората, да им даваш живот. Ще си благословен! Моят живот е благословен, въпреки ужасните премеждия, които са ми се случили. Първата ми жена не ме издържа, напусна ме, и втората може да ме напусне. С мен трудно се живее. Но въпреки това, както в „Кандид“ на Волтер, трябва да се опитаме да направим животът да върви към по-добро, доколкото са ни силите.
– Неизползваните резерви на нашето общество, според Вас?
– Човешкият ресурс, хората. „Материалът“, както се бе изразил премиерът Борисов, е великолепен, но няма възпитание. Ако успеем да го възпитаме, ще направи чудеса. При нас се получават!
Как може малка България да има медали колкото Франция и Великобритания, взети заедно?!
Значи може! Останалото е да си дадем кураж и да знаем, че децата ни могат. Но не бива само да щракаме с пръсти, да ходим по дискотеки и да гледаме видео. Трябва да се работи – с ум, не с дългата мотика. Това в епохата на научна революция не върши работа. Трябва да се работи с мозък.
Всичко е плод не на ръката, а на мозъка
В началото бе словото, както пише на първата страница на Библията. Но словото трябва да се владее, от най-ранно детство, и нещата ще потръгнат.
Аз съм хуманитар, попаднал сред хората на точните науки, и словото ми помага. Проблемът на моята малка дъщеричка Йоана, която е във втори клас, и на 12-класничката, е един и същ, абсолютно – не разбира условието на задачата. Словото! Първо трябва да напреднем словесно, да владеем българското слово, след това ще напреднем във всяка друга наука. Пред този прекрасен, вълшебен празник, 24 май, съм категоричен – словото!
Да овладеем словото е божествена дейност
тогава наистина ще станем като богове, или поне роднини на Твореца! Няма богоизбрани народи, има богоизбрани личности.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
