Мария Чорбаджийска бе отличена с първо място за стихотворение във възрастова група VIII-XII клас в националния ученически конкурс „Ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ“, който се организира от Второ основно училище „П. Р. Славейков“-Стара Загора. Тя е от Благоевград, но дойде в града на липите за церемонията по връчване на наградите. Впечатли журито и публиката с искрени думи за любовта си към родината. Специално за NBP.bg 14-годишното момиче с голямо, обичащо сърце за България разказва какво я вдъхновява да участва в надпреварата.
– Мария, би ли се представила на нашите читатели?
– Казвам се Мария Павлова Чорбаджийска, на 14 години съм и съм от Благоевград. Уча в Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ (бивша Солунска гимназия). В 8 „а“ клас с интензивно изучаване на английски език с профил „Хуманитарни науки“.
– Как реши да участваш в националния конкурс „Ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ“?
– Разбрах за него от г-жа Венцислава Ангелова, която е преподавател в нашата гимназия. Още самото заглавие на конкурса ме грабна и впечатли. Да напиша стих за надпреварата е моя начин да изразя обичта си към родината. Именно това ме вдъхновява да пиша поезия. За мен родината ми е мястото, където се чувствам себе си, където са корените ми или накратко България за мен е кътче земен рай.
– Това ли е първият ти опит в литературните конкурси?
– Не, преди този конкурс участвах в Областния конкурс за поезия и проза, посветен на патронния празник на Средно училище „Никола Вапцаров“ в град Петрич. В него спечелих трето място в категорията за есе на тема „Човекът в новото време“.
Разбира се, очаквам и следващите конкурси, в които ще участвам с нетърпение.
– Какво би казала на твои връстници, които се колебаят дали да се включат в литературни конкурси?
– Човек трябва да вярва в себе си и никога да не се отказва. Без да се замислям бих казала на моите връстници да не се колебаят, а да участват в конкурси. Трябва да опитваме и да проверяваме възможностите си, да се развиваме постоянно и да изграждаме себе си като личности. Казано е, че човек се учи, докато е жив. Смятам, че това е важно и за всеки млад човек. Винаги има какво още да научим и какво да покажем.
NBP.bg, Йоана ПОПОВА
Снимки: Йоана ПОПОВА
Ето и стихотворението, за което Мария е отличена с първо място.
Моята България
Щом чуя българския химн и видя българското знаме,
Едни прекрасни чувства ме заливат:
От все сърце любов и гордост ме изпълват, че
България я има, че България е жива
И съм българче свободно!
Че народ трудолюбив и жертвоготовен от
Аспарух – хан български поведен
Майка България създал е.
А, после азбука дале ,,на вси славяни“
За всички, за всички.
Образован народ, вярващ, приел християнството…
Тъй живеел и в „Златния век“ Симеонов –
С културен разцвет, на всичко готов!
Ъ, ъ, ъ… и не всичко хубаво било е, и
Робство видел е тоз народ славен,
Цели 500 г. под турския гнет…
Е, нищо, пак оцелял е народът!
Та, съхранил е българското, и за това
„Аз съм българче свободно“ в
Завещаната от тоз народ Земя!
Завещана и бъдеща!
Единствена моя, прекрасна родина,
Майка за нас, твоите деца!
Явно обещаваме, Българийо, да те пазим
И ще бъдем достойни, и ще бъдем добри
Та нашата родина да пазим и ценим!
Обичам те, родино моя, завещана,
Завещана, силна и прекрасна!
Напред и все напред върви,
А, аз ще бъда вечно тук,
Родино моя!
Обичам те,
До край!
Мария Чорбаджийска 8а, Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград (бивша Солунска)