РИМ-Стара Загора притежава около 100 000 фондови единици движими културни ценности и продължава да бъде сред водещите културни институти в страната
През май месец тази година се навършват 115 години от основаването на музейното дело в Стара Загора.
През 1907 г. при прокопаване на водопровод в центъра на града са открити антични и средновековни бронзови предмети. Това е повод местната общественост да поеме инициативата за създаване на археологическо дружество.
Наименувано е „Августа Траяна“ и е основано на 28 май 1907 г.
Сред учредителите му са учителите Атанас Т. Илиев, Атанас Кожухаров, Александър Козаров, митрополит Методий, архимандрит Йосиф, кметът Пенчо х.Славов, майор Ханджиев и др.
За председател и пръв уредник на музея е избран директорът на Девическата гимназия Атанас Кожухаров. С годините и с натрупания педагогически опит, Кожухаров разбира, че трябва да се изгради здрава връзка между обучението по история и музеите. Затова след 1908 г. се посвещава изцяло на изграждането на музейна сбирка в Стара Загора.
Общинското управление предоставя на Археологическото дружество стая в Мъжката гимназия, където е уредена първата музейна сбирка с антични и средновековни предмети. През 1912 г. е построена специална сграда за градска библиотека и музей. Това дава възможност на
Археологическото дружество да изгради модерна за времето си експозиция
В първите години колекциите се обогатяват предимно с предмети от римската епоха, оловен царски печат от ХІІ в., антични и български монети, фрагмент от статуетка на бог Купидон, оброчни плочи на Тракийския конник.
Музеят организира и археологически проучвания. През 1911 г. Атанас Кожухаров съдейства на изпратения от Министерството на Народното просвещение Гаврил Кацаров да започне разкопки на селищна могила, намираща се в центъра на с. Свети Кирилово. Открити са предмети от мрамор, глина и железни оръдия на труда. За първи път излизат типичните за средната бронзова епоха чаши със скосено устие и високи дръжки. Те стават известни като „чаши тип Св. Кирилово“.
Проучени са няколко гробници, мозайки, части от крепостната стена на античния град и др.
Членовете на дружеството посещават редица села, в които фотографират и описват ценни находки
а други прибират в музея. Осъществено е ползотворно сътрудничество с научни работници от столицата като археолозите проф. Богдан Филов, проф. Гаврил Кацаров и акад. Д. П. Димитров, историкът Иван Дуйчев, фолклористът Петър Динеков. Особено резултатни са проучванията на младия археолог, роден в Стара Загора, Димитър П. Димитров, който работи в областта на античната история.
Популярността на музея постепенно нараства. До 1921 г. той е посетен от над 3500 души. Разгледан е от наши и чуждестранни държавници и учени – царица Елеонора, цар Борис III, Стоян Заимов, професорите Атанас Иширков, Богдан Филов, Васил Златарски, Андрей Протич, Геза Фехер, Иван Дуйчев, певицата Христина Морфова и други.
Със своята събирателска дейност, научни изследвания и интересна експозиция още в първите десетилетия от съществуването си,
Старозагорският музей завоюва национален авторитет
В Известията на Българския археологически институт от 1925 г. е отбелязано, че: „от провинциалните музеи при археологическите дружества по богатство и уредба на сбирките Старозагорският музей стои на предно място…“
През 1933 г. Археологическото дружество „Августа Траяна“ е обединено с Културно-просветно дружество „Театър“, но запазва своята автономност. По време на Втората световна война и в годините след нея работата на Археологическото дружество почти замира. В началото на 1950 г. за асистент е назначена Стоянка Петрова и експозицията е отворена отново за посетители.
През април 1951 г. длъжността асистент е заета от Димитър Николов. През 1953 г. музеят става Окръжен и преминава на подчинение към Окръжния народен съвет, а Николов е назначен за негов директор. Постепенно, към малката археологическа сбирка, се формират отделите Археология, Етнография и Революционни борби. По-късно от тях се обособяват нови отдели – Праистория, Антична и Средновековна археология, Нумизматика, Етнография, Възраждане (днес История на България XV-XIX в.), Капитализъм и работническо революционно движение (днес Нова история), Социалистическо строителство (днес Най-нова история) и отдел за културно-просветна дейност.
В края на 50-те години на ХХ в. на музея е предоставена сградата, намираща се на бул. „Руски“ 42.
Новата експозиция е открита на 30 април 1959 г. По мнението на специалистите тя е една от най-добрите в страната
както по съдържание, така и по оформление. В нея се показват 2218 експоната. На първия етаж, в две зали, са подредени археологически материали – от праисторията до средновековието. На втория етаж, в южното крило е разположена експозицията „Националноосвободителни борби“, а в северното – „Работническо революционно движение“. В двора на сградата се оформя лапидариум от обемисти каменни и глинени старини.
Сградата, в която е настанен музеят, скоро се оказва малка както за експозициите, така и за фондохранилищата. През 1983 г. е решено той да се премести в Строителния техникум. През септември 1986 г. започва поетапно изнасяне на музейните специалисти и част от фондовете в западното крило на техникума. Постоянната експозиция е затворена.
В началото на 90-те години на ХХ в., кметът Антон Андронов обявява конкурс за проект на нова музейна сграда. Той е спечелен от архитектите Петър Киряков, Георги Чернев и Николай Вътев. Новият дом на музея е открит на 3 март 2009 г. В архитектурно и функционално отношение
сградата е уникална и придава особен колорит на културния център на Стара Загора
В постоянната експозиция посетителите могат да се запознаят с най-атрактивните културни ценности, съхранени от историческото развитие на Стара Загора от ранния неолит (VІІ – VІ хил. пр. Хр.) до възстановяването през 1879 г. на разрушения, в пламъците на Руско-турската война, град.
Днес Регионален исторически музей-Стара Загора притежава около 100 000 фондови единици движими културни ценности от Праисторията до съвременността. Той продължава да бъде сред водещите културни институти в страната. Поддържат се научни контакти и с десетки музеи, библиотеки, университети във Франция, Русия, Германия, Великобритания, Румъния, Австрия, Македония, Гърция, Унгария и др.
Имам удоволствието да поканя всички желаещи да присъстват на официалното честване на годишнината на музея, което ще се проведе на 14 май 2022 г. от 19.30 ч. в РИМ-Стара Загора, в рамките на „Европейска нощ на музеите“. Честването ще бъде съпътствано от богатата културна програма в „Нощта“.
Постарали сме се проявите да бъдат атрактивни и привлекателни за публиката. Включени са спектакли на балета на Държавна опера-Стара Загора, на Държавен куклен театър-Стара Загора, концерти, изложби. Приканваме старозагорци и гостите на града на 14 май да посетят нашите обекти, които ще бъдат отворени с вход свободен от 19:00 до 23:00 ч., за да споделим с тях нашия празник.
Заповадяйте!
Петър КАЛЧЕВ, директор на РИМ-Стара Загора
Пълната програма за честването и Европейската нощ на музеите – виж ТУК>>
NBP.bg
