Хора от цяла България имаше на откриването на Яворовите януарски дни в Чирпан на 13 януари вечерта. Те бяха дошли да почетат паметта на големия български поет, революционер и безсмъртен син на Тракия. От двора на къщата музей лумналият огън на неговата поезия бе пренесен от ученическо факелно шествие при паметника на поета в градския парк. Тази година се изпълниха 136 години от неговото рождение. Тя е и Яворовата година на траура. Поетът умира на 29 октомври 1914 г. в разцвета на творческите си сили.
Валентина Радинска
Яворовите януарски дни откри Кичка Петкова, кмет на Чирпан. Неговата поезия, каза в словото си тя, е драматична изповед на неспокойната му човешка същност.Трагизмът във всички негови стихове е предопределен от страстния му копнеж по истината за човека и света.
Огънят на Яворовата поезия тази година запали поетесата Валентина Радинска. Пред паметника на поета бяха поднесени много венци и цветя от обществени, политически и културни организации. В церемонията участва и областният управител на област Стара Загора Живка Аладжова.
Тържествената Яворова вечер се състоя във Военния клуб. Слово за Яворов изнесе Валентина Радинска. „Поетът, смъртта и безсмъртието“ беше основната линия в нейното слово. Когато се застрелва на 30 ноември 1913 г., Лора Каравелова смята, че смъртта й ще накара Яворов най-после да я заобича така, както тя винаги е искала и не е могла да го постигне.
Среднощният изстрел слага край на живота на Лора и начало на мъките на големия поет, мъки, довели до неговия втори успешен опит за самоубийство една година по-късно. А първият, неуспешният, става още същата нощ. „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“, пише поетът и се прострелва в слепоочието, но не умира, а само ослепява. Влачат го по съдилища, водят го на разпити, не смее да се покаже на улицата. Все ще се намери някой, който да го познае и да извика след него: „Убиец!“.
100 години по-късно болката от драмата на Яворов остава. Но тя не засенчва радостта и вълнението на хиляди от безсмъртното творчество на този наистина световен поет. В този смисъл 100-те години безсмъртие са само миг от вечния живот на Яворовите стихове.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
