– Иване, правиш спектакли в Македония, в София, в Пловдив, а не сме те виждали в родния ти град. Кога ще те видим в Стара Загора?
– Замисляме сега първи десант в Стара Загора, най-вероятно в края на октомври, началото на ноември. Все още не сме решили в коя зала да бъде. Не знаем какви ще са нагласите на старозагорската публика към стендъп комедията. За България тя е младо изкуство. Развива се на по-професионална основа едва от 2 години и половина.
– А световната му история откога датира?
– Бурното развитие на стендъп комедията започва през 60-те години в САЩ. Смята се, че по това време в Щатите този жанр е набрал скорост най-вече заради факта, че в него по-трудно се налага цензура, отколкото в телевизията, да кажем. А иначе се твърди, че Марк Твен е един от първопроходците в жанра, защото е правил нещо подобно в голф клубовете за богатите американци. Може би не знаете, но много от световните шоумени са тръгнали точно от стендъп комедията. Сред тях са Джей Лено, Дейвид Летърман. Лено и до ден днешен изкарва пари от това. Големите актьори Еди Мърфи и покойният вече Робин Уилямс също са били стендъп комедианти.
– Кои са първопроходците в България?
– Смело мога да кажа, че и аз съм сред тях. В момента у нас има около 5-6 души, които професионално се занимаваме със стендъп комедия. Аз работя заедно с Васил Ножаров и Никола Тодорски от Македония. Изнасяме спектакли най-вече в Студио 5 в София. През лятото участвах на балкански фестивал „Стендъп Адриа“ в Македония, където спечелих награда за чуждестранен артист. Бях и на фестивали в Охрид, в Хърватска. На вечер се изявявахме по 10-ина актьори, не всички от които са завършили актьорско майсторство. Въобще, мога да кажа, че стендъп комедията набира скорост по нашите географски ширини.
– Сам ли измисляш своите скечове и персонажите, в които се превъплъщаваш?
– Да, напълно. Ние сме си режисьори, сценографи, художници на костюмите, актьори. Всеки има свой неподражаем стил и това е хубавото. Сами си измисляме темите. Често те са част от неща, които си изпитал сам в живота си. Една и съща ситуация за някой може да се окаже смешна, за друг тъжна. Нали знаете, комедия е, когато съседът ти се спъне и падне върху месомелачката, която го поема и смила, а трагедия – когато ти си порежеш пръста на лист от книгата, която четеш. Всички се учим в движение, експериментираме. Съобразяваме се с настроението на публиката. В крайна сметка нейният смях е мерило за нашия успех.
НБП, Мадлен ПЕЕВА
