„Ние израснахме с разказите за беззащитни евреи, криещи се от нацистите в килери и мазета, без никой да им дойде на помощ. Държавата Израел беше създадена, за да гарантира, че това повече никога няма да се случи. Как тогава можа да се случи?“, пита Ювал Ноа Харари. В текст, публикуван на английски език на 11 октомври във “Вашингтон пост”, и преведен на френски и публикуван във “Фигаро”, израелският писател и историк свидетелства за ужаса, поразил страната му, и се опитва да извлече поуките от тази трагедия. Ювал Ноа Харари е професор по история в Еврейския университет в Йерусалим, автор на книгите „Сапиенс“, „Homo Deus“ и „21 урока за 21-ви век“.
Израелците трудно разбират какво ги порази току-що. Първо сравнихме настоящата катастрофа с войната от Йом Кипур от 1973 г. Преди петдесет години египетската и сирийската армия предприеха изненадваща атака и нанесоха поредица от военни поражения на Израел, преди израелските отбранителни сили да се прегрупират, да си върнат инициативата и да обърнат ситуацията.
Но тъй като се появяват все повече и повече ужасяващи истории и образи за клането на цели общности, ни стана ясно, че случилото се няма нищо общо с войната от Йом Кипур. Във вестниците, в социалните мрежи и в семействата се правят сравнения с най-мрачните часове в историята на еврейския народ, както мобилните части за изтребление на нацистките айнзацгрупи обградиха и избиха еврейски селяни по време на Холокоста, или когато бяха извършени погроми срещу евреите в Руската империя.
Аз лично имам семейство и приятели в кибуците Беери и Кфар Аза и чух много ужасни разкази. Часове наред Хамас е имал пълен контрол над тези две общности. Терористите ходели от къща на къща, умъртвявайки систематично семействата, убивайки родителите пред децата им и вземали заложници, сред които имало дори бебета и баби. Ужасените оцелели се заключвали в килери и мазета, обаждали се на армията и полицията, за да получат помощ, която често идвала твърде късно.
Моят 99-годишен чичо и 89-годишната му жена са членове на кибуца Беери. Всички контакти с тях бяха прекъснати малко след превземането на кибуца от Хамас. Те се криели в дома си часове наред, докато десетки терористи вилнеели и избивали. Научих, че са оцелели. Познавам много хора, които току-що получиха най-лошата новина в живота си.
Леля ми и чичо ми са двама закоравели евреи – родени в Източна Европа между двете световни войни, те вече са загуби много близки в Холокоста. Ние израснахме с разказите за беззащитни евреи, криещи се от нацистите в килери и мазета, без никой да им дойде на помощ. Държавата Израел беше създадена, за да гарантира, че това повече никога няма да се случи.
Как тогава това можа да се случи? Как така държавата Израел пропусна обажданията?
Нефункционирането на Израел
От една страна, израелците плащат цената за годините на високомерие, през които нашите правителства и много обикновени израелци смятаха, че сме толкова по-силни от палестинците, че просто можем да ги игнорираме. Има много какво да се каже за това как Израел се отказа да постигне мир с палестинците и държаше милиони от тях под окупация в продължение на десетилетия.
Но това не оправдава жестокостите, извършени от Хамас, който никога не е обмислял възможността за мирен договор с Израел и направи всичко, което беше по силите му, за да саботира мирния процес в Осло. Всеки, който иска мир, трябва да осъди и наложи санкции на Хамас и да изисква незабавното освобождаване на всички заложници, както и пълното разоръжаване на Хамас.
Освен това, каквато и отговорност да се приписва на Израел, тя не обяснява нефункционирането на държавата. Историята не е приказка за морал.
Нефункционирането на Израел се обяснява много повече с популизма, отколкото с предполагаема неморалност.
От много години Израел е управляван от един популист, Бенямин Нетаняху, който е гений в комуникацията, но некомпетентен премиер.
Той винаги е давал приоритет на личните си интереси пред националния и изгради кариерата си, разделяйки нацията срещу самата нея. Той назначаваше на ключови постове хора заради тяхната лоялност, а не заради компетентността им, приписа си заслугата за всеки успех, без никога да поеме отговорност за провалите, и изглежда, че не придаваше голямо значение на това да казва и да чува истината.
Коалицията, създадена от Нетаняху през декември 2022 г., е най-лошата. Това е съюз на месиански фанатици и безсрамни опортюнисти, които пренебрегнаха многобройните проблеми, пред които бе изправен Израел – включително влошаващата се ситуация със сигурността – и се съсредоточиха върху завоюването на неограничена власт в своя полза. За тази цел те приеха изключително конфликтни мерки, разпространяваха скандални конспиративни теории за обществените институции, които се противопоставяха на тяхната политика, и наричаха елитите, които служат на страната, предатели на “дълбоката държава”.
Правителството беше предупреждавано многократно от собствените си сили за сигурност и много експерти, че неговите реформи поставят Израел в опасност и подкопават израелското възпиране в момент, когато външните заплахи се засилват. Когато обаче началникът на генералния щаб на Цахал поиска да се срещне с Нетаняху, за да го предупреди за последиците за сигурността от правителствените мерки, Нетаняху отказа да го приеме. Когато министърът на отбраната Йоав Галант все пак алармира, Нетаняху го уволни. Ако впоследствие бе принуден да го върне Галант, това беше само заради избухването на народно възмущение. Подобно поведение в продължение на много години направи възможно бедствие, като това, което току-що порази Израел.
Каквото и да е общественото мнение за Израел и за израелско-палестинския конфликт, начинът, по който популизмът разяде израелската държава, трябва да бъде предупреждение за другите демокрации по целия свят.
Израел все още може да се спаси от катастрофата. Страната все още има решаващо военно предимство пред Хамас, както и пред многобройните си врагове. Дългата памет за еврейското страдание днес разпалва нацията. Израелските отбранителни сили и други държавни органи се възстановяват от първоначалния шок. Гражданското общество се мобилизира, както никога досега, запълвайки многобройните празноти, оставени от нефункционирането на правителството. Гражданите чакат на дълги опашки, за да дарят кръв, приемат у дома си бежанци от зоната на военните действия и даряват храна, дрехи и други продукти от първа необходимост.
В тези трудни времена ние призоваваме също нашите приятели по света да застанат до нас. Има много за критикуване в миналото поведение на Израел. Ние няма да променим миналото, но трябва да се надяваме, че когато победата над Хамас бъде осигурена, ние не само ще потърсим сметка от сегашното ни правителство, но и че израелците ще изоставят популистките конспирации и месианските фантазии – и че ще положат честни усилия, за да се осъществят основополагащите идеали на Израел: демокрация вътре и мир отвън.
Източник: “Фигаро”, Превод от френски за Гласове: Галя Дачкова
