Не съм само мечтател, преследвам моите цели с много сърце, но и с разум, казва още Силвия ТОМОВА, директор и главен художествен ръководител на балетната трупа на Държавна опера-Стара Загора
– Г-жо Томова, предстои премиерата на танцовата мистерия „Сънят на Пилат“, в която ще участват Балетът, хорът и оркестърът на Старозагорската опера. Разкажете за това събитие?
– „Сънят на Пилат“ наистина ще бъде събитие, световна премиера. Музиката е написана специално от композитора Стефан Димитров, който е известен на публиката и няма нужда от представяне. Сътворил е невероятна, красива, изразителна музика, преживяна със сърцето и душата му. Хореографията също е абсолютно нова и е на световноизвестния балетен танцьор и хореограф Василий Медведев, който е мой състудент от Държавна балетна академия „А. Я. Ваганова“ в Санкт Петербург. За спектакъла са подготвени напълно нови костюми и декори на словашкия сценограф и дизайнер Павол Юраш. Либретото е на Яна Темиз, по романа на Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита“, но е направено по-близко до преживяванията на композитора, по-близо до съвременния живот. Всичко е много
много модерно, с изключително динамична, разнообразна хореография на Василий Медведев
Разбира се, в спектакъла има и много невероятни солисти. Образите на всеки един ще бъдат запаметяващи. Сред тях са Анелия Димитрова като Маргарита, Фредерико Пинто като Майстора, Фиорди Лоха като Пилат. Много интересен образ и страхотна заявка прави и балерината Клара Ферер, с ролята на Хела. Воланд също е специфичен образ, изграден от Адриан Марсело. Много интересен е и котаракът – Томоки Ишиго. Това са солисти от състава за премиерата на 16 октомври в София в зала 1 на НДК. След това спектакълът ще има своя премиера в Стара Загора на 8 декември като част от ФОБИ и ще остане в репертоара на Старозагорската опера. Спектакълът се поставя в момента и аз като изпълнител мога да кажа, че няма по-голямо удоволствие от това нещо да се създава по твоите качества и данни. Затова всички солистите са изключително щастливи хора.
Смятам, че „Сънят на Пилат“ ще предизвика огромен интерес, не само на национално ниво. Ще бъде сериозна заявка за нашия балет в цял свят. Не само заради екипа и трупата, която е международна, а заради качеството и класата, които ще демонстрира – те са достойни за всеки един световен театър.
Спектакълът като формат е много мащабен, има две действия, но сцените са много, много са и изпълнителите. Всичко това изисква много репетиции, много работа. Предизвикателство е за всички нас.
– Как се случи така, че „Сънят на Пилат“ се реализира от Вас и от балета на Държавна опера Стара Загора?
– Обади ми се Стефан Димитров. Той е работил над това произведение 4 години. С него се видяхме доста отдавна, консултирахме се. Беше предвидено по-рано да реализираме спектакъла, но заради пандемията се случва едва сега. Музиката вече бе представена в Софийската филхармония.
Като симфоничен спектакъл се прие много добре. Публиката беше възторжена
Отново казвам, че музиката е много красива, няма как да се съмняваме, познаваме песните на Стефан Димитров – всичко е хит.
Когато той сподели идеята за спектакъл и че иска да бъде поставен, отправи покана към мен. Музиката е вдъхновяваща и провокираща, но реших, че няма кой по-добре от руснак да направи това произведение, човек с кариера, с опитност. Премислехме много и той възприе предложението ми това да бъде Василий Медведев. Разбира се, срещата с него и с асистента му трябваше да се случи на живо. И тук дойде голямата подкрепа, която имаме от фондация „Ценности“. Г-жа Антонина Стоянова застана зад нас и каза, че с всички сили ще помогне за този проект. Василий и асистентът му дойдоха в София. Той взе музиката, прослуша я и каза, че изключително му харесва. И така, стъпка по стъпка стигнахме до момента, в който вече сме готови с премиерата. Сега само изглаждаме детайлите.
С нетърпение очаквам появата ни в София. От света пристигат много гости за спектакъла
Очаквам с нетърпение реакцията, за това, което ще покажем като театър, като екип, като възможности. Смятам, че ще бъде голямо събитие и силно се надявам, че ще рефлектира в цялото ни общество.
–
Около сградата на Оперния театър се чува многоезична глъч, която създава
особено настроение. Какво Ви „коства“ изграждането на
многонационалната балетна трупа?
– Само удоволствие ми коства и голяма радост. Беше и голямо предизвикателство
за мен. Когато г-н Огнян Драганов ме покани да бъда директор на балета, дойдох
и заварих трупа от 15-тина души. Трябваше да започнем от нулата, от гола
поляна, както той казва и до днес. Първите два конкурса, които обявихме, бяха
международни. В България вече няма толкова кадри, а и отдавна това не е
прецедент, почти всички балетни и оперни компании от години са многонационални.
Но нашата е най-голяма и многонационална в момента в цялата страна – състои се
от 50 балетисти.
Извадих огромен късмет, защото още в първия конкурс се появиха невероятни деца. Някои от тях са все още тук, вече пета година. След това имахме втори конкурс. Първите конкурси ги направихме в София, но след това и в Стара Загора, тъй като вече имаше голям интерес. Сега не правим конкурси, сами ни търсят балетисти.
Интересът към трупата и към Стара Загора е огромен, защото нивото е много високо
Най-важното е, че никой артист не си е тръгнал сам, като изключим поводи по лични причини или аз да съм го освободила.
Сега движението е много сложно във връзка с пандемията. Нещата се насочват към проекти, които траят от 3-6 месеца, така е по света. Интересно е, но е не траен ангажимент. Затова трябва да сме благодарни и щастливи, че в България все още се работи и по нашия начин.
Щастлива съм също, че форматът на нашата трупа и професионализмът й акумулира страхотен световен интерес. С добре обмислени ходове и използвайки правилните лостове – регионални, национални, политически и международни, Стара Загора може да се превърне в център на балета. А и не само – и в център за други изкуства. Всички са впечатлени, че на старозагорска сцена се случват такива спектакли. Като екип сме решили всичко, което правим, да бъде на високо ниво – от костюми, декор, да изпълнението. Докато съм тук, няма да допусна халтури, аматьорски изпълнения. Правим големи образци. Ние сме професионална трупа, следят ни от целия свят и го напомням непрекъснато на балетистите.
В същото време
можем да бъдем пример за цялата държавата
че може да се работи страхотно и прекрасно с хора от цял свят, които да се чувстват почти идеално. Жалкото е, че не можем да им осигурим заплащане, както на други места. Но силно се надявам, че ще има промяна като позиции и отношение към културата. Надявам се, че нашите политици са узрели за това, а и светът го изисква. Това не е претенция, каприз или лукс, факт е и на него трябва да се отговаря правилно. Като има високо ниво, постижения, прослава за града и държавата, трябва да има и ответна реакция. Трябва да демонстрираме на тези деца, че си заслужава. Тук ги форматирахме, тук се научиха на всичко. Тук станаха големи артисти.
В тази връзка ще загатна, че ни предстои и нещо интересно в творчески план, специална постановка на „Жизел“, но ще говорим за нея по-нататък.
– Казахте, че вече живеете повече в Стара Загора, отколкото в София. Какво ви даде градът, освен това голямо балетно семейство?
– Имаме много награди – и аз, и трупата. Това означава, че има признание, работата ни е видима и оценена. Доста места съм обиколила в България, работила съм навсякъде, в много трупи и театри. Но тук се чувствам много добре, обгрижена и забележима. Защото нека не си кривим душата –
човек винаги очаква признание за това, което върши
И аз, и трупата страшно много работим. Всичко се случва не просто така. Работим целодневно, с плътен режим, работата ни е екипна и всички сме тук заедно по цял ден, което отличава нашето изкуство от други. Затова и все пледирам към това, че трябва да се подобрят още малко нашите условия – с по-добри гримьорни, трябва да се отделят средства и за рехабилитатор. Смятам, че трябва да се търсят и други форми. Хората да се научат да ни канят на специални събития. Можем да правим концерти – за отделни лица, за фирми. Това ще акумулира средства към трупата, ще си вземат дъх и ще ни даде възможност да направим още неща на друго ниво.
ПРАЗНИЧНА ПОЩА
https://www.nbp.bg/nbp/wp-content/uploads/2021/10/39-21-PP.pdf
– Вие бяхте сред номинираните за престижната награда „Почетен гражданин“ на Стара Загора. Как приемате това признание?
– Аз съм човек артист, прима балерина, обичам наградите. Смятам, че те трябва да се ценят. Но има награди, които много те разчустват. Така бе и когато ми съобщиха за номинацията за „Почетен гражданин“ на Стара Загора. Това ме кара да се чувствам оценена, доволна, щастлива. Приповдига моя дух.
Заложила съм своето име, чест, достойнство, умения и знания в тази трупа
Затова и резултатите са налице. Щастлива съм и съм доволна, че имам тази балетна трупа в Стара Загора. Това е малко чудо. Разбира се, чудесата се случват на тези, които ги предизвикват и са положили усилия. Аз не съм само мечтател, преследвам моите мечти и цели с много сърце, но и с разум.
– Вашето пожелание към старозагорци за празника на града?
– Тривиално, но в тази ситуация, пожелавам на всички много здраве и много спокойствие. Любов, късмет и да превърнем Стара Загора в център за култура и изкуство. Също и повече разум, сила, енергия, която да влагаме в правилната посока. И да се обърнем повече един към друг – това ще бъде златният ключ, който ще отвори вратата към нашите успехи. Градът е прекрасен. Пожелавам да става още по-приятен за живеене. Защото когато тук има опера, балет, оркестър, галерии, музеи, сцени, минерални бани, богато културно-историческо наследство и всичко това се показва правилно, може да направи града невероятен център.
Важно е да бъдем по-единни и по-смели, защото всеки народ, всяка нация има право да реши своята съдба сам. Винаги има върхове и спадове в историята. Но нека живеем повече с природата и нейните закони и няма да имаме големи дрязги и проблеми. Ние в трупата сме пример в това отношение. Научила съм ги така, че при нас няма завист, няма интриги.
Когато сме обединени се получава страхотна сплав
която изкарва на повърхността нашите най-добри качества. Вървим по един общ път.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА