
Диана Атанасова, началник на отдел „Култура“ в Община Стара Загора, връчва наградата на Мима Маринов
На 17 юни в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ бе отчетен шестият по ред национален литературен конкурс „Николай Лилиев“. Въздухът над нашия град е напоен с поезия, създадена от едни от най- големите имена в българската литература. Гласовете на тези поети звучат не само в нашия град, но и в пространството на България, а сред тях все по-отчетливо, все по-вълнуващо звучи и гласът на Николай Лилиев край нас, с нас, в самите нас, каза в своето встъпително слово Таньо Клисуров, председател на Дружеството на писателите в Стара Загора.
Стихотворенията, които получихме тази година, са от 136 автори, като 9 от тях са от Стара Загора; 50 участници са до 30 години; от чужбина получихме стихове от Русия, Белгия, Шотландия и Гърция. Затова и конкурсът ни е национален и международен. Струва ни се, че в поетичния конкурс „Николай Лилиев“ ние, журиращите, постъпваме, сравняваме нашия подход с работата на журитата в други подобни литературни надпревари, където нерядко там се подхожда и по-едностранчиво. Не е важно единствено формата, екстравагантност при поднасяне на текста, а внушението, убедителната идея, художествената сплав между формата и съдържанието – все азбучни истини, които на теория приемаме, но на практика често ги забравяме, каза още Таньо Клисуров.
Сред постъпилите на конкурса стихотворения имаше творби нелоши като художественост, но понякога с по 90-100 стиха. Автори са изпратили по три стихотворения, всяко от които е по обем колкото кратка поема. Наградените творби или са авторски открития, или погледнати от друг ъгъл.
Магдалена Телиева от Пловдив е подходила към една на пръв поглед интимна тема за сватбената рокля. Наситила е творбата си с жизнена философия и събужда съпричастие към нея.
Николета Владимирова на 18 години от София се е докоснала до историята, до знакови имена в нея с образа на кървавото кладенче.
Асан Исметов от Плевен доказва, че притежава остра наблюдателност и владее народната лексика, която му разкрива нови възможности като поет. Здравка Христова от Русе разглежда една болна за българите тема – за емигрантите и изтръгва болка в читателите. А Мима Маринова от Стара Загора тръгва към познатата от векове тема за родината, но с живописно, емоционално, грабващо с откровената си изповед творба, изпълнена с лирически драматизъм“.
Таньо Клисуров се обърна към по-младите поети: „Отворете прозорците на вашите стихотворения. Нека нахлуе в тях живият живот. В момента, а както е било сигурно винаги, то не би било толкова вълнуващо, бликащо от теми и проблеми, очакващи както Пушкин е казал: „Аз отново съм пълен с живот, такъв е моят организъм. Да превърне прозаичния език в поезия“.
Публикуваме стихотворението на Мима Маринова от Стара Загора, отличено с първа награда.
РОДИНА
Нека някои потъват в подвижните пясъци
под далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни
съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване,
с нестинарската алена жар, дето мами нозете,
със войводи, които самодиви оплакват
и с онези звънтящи отвъд паметта колелата.
Тук оставам. Под божурено-бели съзвездия,
дето всички пътеки под босите стъпки са мои.
Всяко стръкче тревица е вплетено в моите вени
и крайпътният камък с гласа на сърцето говори.
Знам, че само тук дишам наистина жадно
и прегръща ме вятърът летен, попил маранята.
От иконата стара в порутена църквица хладна
гледа кротко Исус и протяга ръка в тишината.
Нямам друго, единствено тази утеха –
да съм истински жива с дълбоко зарития корен,
който себе си сбъдва със тихата сила, поета
от самото сърце на земята и ръката на Бога.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА