Творческа вечер на Йордан Стоев-Даки
Йордан Стоев-Даки, вестникар, писател, съпруг на една добра и хрисима жена – Рада, баща на две митологични персони в градския пейзаж на Стара Загора – забележителните интелектуалци Светлин и Илко Стоеви – художници, учени, общественици, представящи нещо като Агенция за закрила на каракачанското куче. Даки е личност, която сама по себе си е
институция, утвърждаваща веселото, земно начало на човешкия живот
който не ще много, много претенции, защото те убиват най-сладкото в него – смеха и шегата.
На 29 октомври, в навечерието на Деня на народните будители, в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора се състоя творческа вечер на Йордан Стоев. В организирането й своята подкрепа дадоха освен Библиотеката, и фондациите „Пламък“ и „Космос – Димитър Брацов“.
Творчески портрет на Йордан Стоев направи Трифон Митев, председател на фондация „Пламък“, издател на някои от неговите книги. Като вестникар Даки
изминава целия път от коректор до главен редактор
на в. „Септември“. И след промените и спирането на „Септември“ също прави вестници, продължавайки своята творческа диря в публицистиката. Писателят е автор на разкази и новели, които бликат из под перото му. Първата му книга „Цвете на земетръса“ излиза през 1979 г., следва „Пясък за папагалите“ 1986 г., идват „Трън в петата на дявола“, „Заточени в рая“, „Изкушения“, „Дългата зима на Б.Ж.“
Първата част от авторовото слово прозвуча с тъжни нотки: Живеем във време, което така или иначе не е най-доброто за духовността, за изкуството, но чуват се и гласове понякога, че и така не е лошо, когато казваме, че
много често се чувстваме като в безтегловност
И казват: не е лошо, когато си в безтегловност, във вакуум; няма горе, няма долу, рееш се като в космически кораб. Само че там пиеш рециклирана вода. Не е много приятно като участ.
Повечето време посветих на журналистиката. Не съжалявам за това. Жалко е, че това, в което сме влагали сили и вяра, се оказа в момента ненужно. В личен план това не може да не огорчава. Минали са 35 години, откакто е излязла първата ми книга. Марк Твен казва: „Когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и го написвам“. Побългарих тази максима така: Написах, каквото можах. И чак си задавам въпроса:
Абе, аз дали не съм Марк Твен?
Не съм, разбира се. Не може да се изтрие написаното и остава само да не се прочете. Това е отмъщението на ответния“.
Оттук вече Даки открехна плахо вратата на неговия жизнерадостен смях и въведе публиката в едно негово приключение: „Ще ме простите, но се сетих за една кратка случка, която не съм описал. Когато бях възпитател в Трудово-възпитателното училище в с. Ягода, директорът, покойният Христо Делчев, ме изпрати
да посрещна една убийца, която удушила баба си с чорапогащника си
„Във вагона на началника на влака ще ти я връчи полицаят и да ми я доведеш“ – нареди ми началникът. А беше страхотна поледица. Поех момичето, което се оказа непълнолетно. Нищо не можеш да прочетеш в очите му, защото беше вече тъмно. Все пак убиец върви с мене. „Строг ли е режимът в училището?“ – пита. Викам: Строг е. „А директорът?“ Казвам: И възпитателите, и директорът са на мястото си. Обаче, както вървим, аз се подхлъзвам,
падам, тя се надвесва над мен
и казва: „А храната добра ли е?“. Казвам: Добра е храната. А тя ми подава ръка да стана. Моят авторитет вече почва да се изпарява. И меката ми шапка някъде е хвръкнала.
Вървим. Тя пита: „Има ли дискотека?“. Има. И пак падам. Пълна дегероизация. А аз в един момент я питам: „Ти чорапогащник носиш ли?“. Като правя намек дали е опасна. Тя обаче пита: „В какъв смисъл?“. Няма никакъв смисъл,
на една тояга разстояние вървим
А аз си навехнах крака. И се наложи тя да ме хване за ръка. Отварям премръзнал, мокър вратата на директора. Той вика: „Два часа ви няма, бе!“. А тя спокойно: „Доведох ви го“.
Вълнуващи думи за Стоев каза близкият му приятел, поетът Таньо Клисуров. Той сподели, че Даки е бил негов учител в публицистиката. Други приятели подсетиха героя на вечерта за
фамозната му история с „Берое“ и „Ювентус“
Преди 35 години в много силен мач старозагорци побеждават „Старата госпожа“ у дома на претъпкания стадион „Локомотив“ с 1:0 в осминафиналите на КНК. За мача реванш в Италия Йордан Стоев като пратеник на в. „Септември“ ще предава за резултата по телефона. Седнал е сред останалите журналистите. След първото полувреме със страхотна игра на старозагорци,
към него тича, изплезил език, италиански журналист
който пита на италиански какво е това „Берое“, какво означава думата. Ето как нагледно Даки се оправя с италианеца:
БЕРОЕ, АРХЕОЛОДЖИ (италианецът да си представя археология и Даки плъзва с ръка хоризонтално, което ще рече най-долният пласт) – АУГУСТА ТРАЯНА – МАРК АВРЕЛИЙ: ХОМО ХОМИНИ ЛУПУС ЕСТ – ИМПЕРИКА РОМАНА – ръката отива нагоре за величието на Римската империя и после още по-горе, най-горе – СТАРА ЗАГОРА! (Тук за по-голяма яснота на историческите пластове на Стара Загора за Августа Траяна се посочва, че е от времето на Марк Аврелий, на когото е крилатата фраза „Човек за човека е вълк“.) Италианецът се хваща за главата: „О, мамма миа!“. Тези сладки истории
вече са се фолклоризирали с времето
и се премятат от компания на компания, в която Даки ще ги разкаже отново и веселото човечество около него ще му удари един кръшен як смях.
НБП, Донка ЙОТОВА
