Днес Пипи има рожден ден. Може би най-любимата героиня в цялата история на детската литература става на 80 години. Астрид Линдгрен издава „Пипи Дългото чорапче” през 1944 г. като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин – 21 май.
Създава я същата година, в която изчезва (през юли) бащата на Малкият принц – Антоан дьо Сент-Екзюпери. Изчезва преди да напише продължението на своя шедьовър.
Кралят умира, да живее кралицата. Астрид Линдгрен сякаш продължава магията на Екзюпери… Забележете, и двете книги са създадени под знака на Втората световна война. Под контразнака! Като спасителен пояс светлина в морето от жестокости, страдания, ужаси, борба и надежда. Не казвам, че Екзюпери и Линдгрен са го търсили. Истински гениалното винаги надхвърля историчното, без да го пренебрегва.
Има много големи, даже велики романи за деца. Но „Малкият принц” с широко отворените си очи и „Пипи Дългото чорапче” с ведрата си сила са двете детски книги, без които и светът на възрастните би осиротял.
Силата на Пипи не е в това, че може да вдигне над главата си кон. Не е в това, че има Вила Вилекула. Не е в това, че има голяма чанта, пълна със златни парички. Даже не е и в това, че има собствени кон и маймунка – ехааа, циркът вкъщи става пълен!
Пипи е силна, защото има добро сърце и е нещотърсач. Ето как го обяснява самата тя: „Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите”. Когато търсиш така, не е изключено да намериш и щастливия остров Корекоредут. Не за райско отшелничество, а като част от пътя.
Пътят никога не свършва. Затова никой никога няма да „пенсионира” Дългото чорапче. Тя има вечен трудов договор с пролетта. И когато стане на 800, на 8000 години…, ще продължи да командва един от най-славните редути на планетата Земя. Там, където заедно с нашите деца ставаме „по-човечни, отговорни и свободомислещи” (Астрид Линдгрен).
Там, където червенокосият луничав пламък от Вила Вилекула ни имунизира против скуката, мързела, страха, бездушието, подлостта. Заквасва с една молекула пролет характерите ни. Прави света по-близък, но поне (с) два номера по-голям. За да има накъде да растат мечтите ни. (Обувките на Пипи са с два номера по-големи, та краката й „да имат накъде да растат”…) Помага ни да бъдем нещотърсачи. Може никога да не стигнем до своя остров Корекоредут, но ще опитаме. Ще отстояваме редута на усмихнатите хора, не на сърдитковците; на съпричастните, не на безразличните; на раждащите, не на смразяващите.
Да търсиш нещата, значи да ги правиш. Това е най-кратката и най-трудната истина, на която ни учи Пипи Дългото чорапче. Най-ценният й номер.
NBP.bg, Петър ДРАГИЕВ
(Б.а.: Този текст е публикуван за първи път във в. „НБП” на 28 март 2005 г. Не е остарял, защото и Пипи не остарява. Промених само няколко цифри.)
