В новата книга на старозагорския художник Светлин Стоев „Будни сънища“, трета поред, живият живот се блъска като в горнило, пещ безпощадна, с мъки, страдания, изпитания. Какъв е все пак този живот, какво е времето му, какви са човеците му, които блъскат кросното на дните, а то тъче и пише тази книга? В нея авторът отново прeобръща света, търси истината за хората в него – добри, лоши, притулени мерзавци и пр.
На предна линия са той и каракачанските кучета
следва животът със своя ритъм, закони и беззакония, със сегашното и миналото, природата с диви рътлини, гори, сезони, села и градища, изоставени къщи, неорани ниви, кръчми, жени и мъже. И всичко това се върти в пъстър калейдоскоп – хаос, опитомен от един художник, прехласнат в една порода кучета, в името на които облъска и младост, и здраве. Е, остана жив в една хамалогия, която рядко може човек да я изпита и да я преодолее, ако сам
не се хвърли във въртопа на битието и времето
Авторът-разказвач и главен герой изпълнява един патриотичен дълг – да се съхрани породата на най-старото куче по нашите земи, знакова фигура в отечественото време. И сега, когато породата се отърсва от случайни „налепи“ и кучето с цялата си сила и мощ тържествува, в автора и в неговите последователи грее радостта, че този символ на Отечеството може
да оголи зъби срещу мерзавците, които свиват опашки
за срам и позор.
На предната корица на книгата има микс от емблематични картини на истинските мъже, от които авторът се е учел и следвал. Тук са кукерите, които слизат от високото, калоферското мъжко хоро в ледените води на Тунджа и най-горе облаците, които чертаят картата на България, препасана с трикольора на дъгата. Тази симфония завършва с автора, притиснал до гърдите си две каракачански кучета, готови да бранят Отечеството – кучета патриоти.
На задната корица – печат с надпис „Международна организация каракачанско куче; МОКК България“. И посланието на автора: „И то като нас – българите, каракачанското куче: търпеливо и умно, но диво и непобедимо в бой!“.
В живота и творчеството на Светлин Стоев като художник и като писател
това куче е единица мярка за достойнство
А от негова страна – готовност на всичко за запазването на този необикновен символ на България от категорията на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“. Но още никой не се е сетил да го извиси на световната ранглиста.
С жив и богат български език с лек архаичен привкус са разказани
вълнуващи истории в една първична социална среда
готова да приеме като собствено дело опазването на породата, рисувана от Светлин Стоев: „Рунтави, сбити, корави песове с навъртени опашки, широки гърди и задници, с дебели вратове“. Това е най-краткото определение за тези митологични кучета, които бяха извадени от безвремието и забравата от автора и негови верни съмишленици. Кучетата в тази книга нямат нищо общо с кухото патриотарство и биенето в гърдите. Тези одухотворени от автора същества дават мярата и ориентацията за фалша, бруталното нахалство, човешкото скудоумие.
В книгата текстовете
носят жанровите отлики на есета, разкази, новели
В своята проза Светлин Стоев е и майсторски разказвач, и художник – двете неща, свързани в една сплав, от която той извайва необикновено живи образи и картини. Произволно избираме фрагмент от есето „Тревожна земя“: „Извадена от невероятен сън на гениален сюрреалист, реката се огъна, последва вихъра и увисна в небето, вече бляскава, бистра – безкраен течен кристал светлина. Опразненото корито остана зловещо да тъмнее, бездънно като зинал джендем“. Авторът е удивителен майстор-сюрреалист като художник и като писател, колкото и да гони дивото в живота, в своето въображение, в картините си на художник и в разказите, в новелите и есеистичните си словесни късове.
Метафорите в текстовете му усилват поетическата мощ
в жизнената българска реч, защото авторът живее с природата и е едно цяло с нея, с героите си, в които прониква до предела на нещата. Той усеща, вижда, запомня всичко, което диша около него. Рядко разточителство на подобен талант, който гребе, помпи и пресъздава човешката истина за живата и мъртвата природа, за човека-съзидател и човека-разрушител, за дивото и питомното, за вечното търсене на хармонията с битието.
Различно устроените жанрово текстове носят
разнообразието на сюжети и емоционални въздействия
„Вендета“ е новела, която държи читателя до края в тревожно състояние. Две вселенски сили се сблъскват на живот и смърт – рокери и цигани в борба страшна, анонимна, зловеща, с пролята кръв, отрязана глава, паянтови къщи, които се срутват под ударите на корави кубинки, и една
разлютена сган, скрита под крилото на властта
Друга сюжетна и емоционална основа лежи в новелата „Карабаш“ – необятната, трогателна любов на кучето към своя стопанин с онази преданост по законите и неписания морал на самата природа.
Много фини като литература и силно въздействащи са есета като „Кръговрат“, „Снежна розета“, „Прераждане в безмълвието“. Това са очарователни текстове на писател, който е в органична връзка с живия живот и с живата природа. Много скитал, много видял, Светлин е в роднински взаимоотношения с нея. От друга страна, психологическите проникновения в героите му е друга отлика в неговата богата художествена реч, в която спиралата на живия живот чертае безкрая на авторовата фантазия.
НБП, Донка ЙОТОВА
