Искаме да регистрираме предприятието си в Стара Загора „Космос“ по Търговския закон
Чл. кор. проф. Петър Гецов е роден на 20.10.1950 г. в с. Самоводене, Великотърновско. Завършил е ВВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. С научна степен доктор от ВВИА „Н. Е. Жуковски“, Москва, доктор на техн. науки в ИКИТ-БАН през 2013 г. От 2002 г. е професор по динамика, балистика и управление на летателните апарати. Има специализация от ВА „Г.С. Раковски“, Генералщабен факултет – Стратегически курс по национална сигурност и отбрана. Директор на Института за космически изследвания и технологии-БАН. Област на научната му квалификация са: авиокосмическо приборостроене и системи за автоматично регулиране и управление; изследване на човека като управляващо звено в системите за управление (ергатични системи).
Женен, съпругата му Татяна е филолог, а синът му – Стефан, летец-пилот, ВВС-МО. Има внук и внучка.
* * *
– Проф. Гецов, бил сте главен инженер на програмата на полета на втория ни космонавт Александър Александров. Кое беше най-вълнуващото за Вас от това събитие?
– Най-впечатляващ беше самият старт на космическия кораб, когато космонавтите влязоха в него. Ефектът от мощността на ракетните двигатели е неописуем.
Техническата програма, за която отговаряше институтът, беше много наситена. Разработихме повече от 9 апаратури – системи прибори, които бяха на много високо научно-техническо ниво. Сериозно беше застъпена микропроцесорната техника. Програмата беше интересна и тематично – особено
изследването на психо-физиологичното състояние на космонавтите по време на полет
Имаше и много интересни апаратури за изследване на космическата радиация, за изследване на светенето около станцията. Повече от 1000 души участваха в този проект – институти, предприятия, научни колективи.
Сега се подготвя класация за най-значимите събития от новата българска история и ние смятаме да излъчим в нея точно тази програма и полетът на Александър Александров.
– Има ли реален шанс България да има свой трети космонавт?
– Разбира се, че има.
Възможни са поне три начина
Европейската космическа агенция (ЕКА) и американската, и руската, правят конкурси. Ако има желаещи българи, които са добре подготвени, по самостоятелен път могат да станат космонавти. Но те ще представят не толкова България, а себе си. И ще представят програма на някоя от агенциите. Другият начин е космическият туризъм. Третият начин е при по-добро икономическо състояние на държавата
да бъде излъчена българска програма, в рамките на ЕКА
И при изпълнението на тази програма нашето желание да бъде тя да се осъществи от българин.
Вече е подписано споразумение с ЕКА за членство на България. Това дава доста сериозен шанс и при условията, за които говорих,
в рамките на 5-10 години може да имаме наша научна програма за изпълнение от космонавт
Един полет на космонавт е в рамките на 20-ина милиона лева. За държавата това не е голяма сума. Това е инжекция и за технологиите, и за научните изследвания, и за самочувствието на нацията. Който може да прави за космоса апаратура, да прави експерименти, да излъчи способен човек и да извърши тези експерименти, може всичко.
– Кои са най-важните български космически проекти, които се изпълняват в момента?
– Скоро
завършихме проект с ЕК за наблюдение на Земята „Корине – земно наблюдение“
с използване на дистанционните методи за следене на тенденциите в областта на растителността, на водите, на горите… Съвместно с Белгия и чрез използване на изображения на белгийския спътник работим по проект за изследване вегетацията на земеделските растения заедно с колеги от Румъния.
Миналата година работихме със 7 други държави и
наша апаратура в момента се намира на МКС
(Международната космическа станция) по проект „Обстановка“. Това е сложен технологичен комплекс, който изследва обстановката около станцията. По линия на оперативните програми изпълняваме проект, свързан с безпилотните летателни апарати, т. нар. дронове, и мониторингът на различни обекти и явления.
Сега имаме възможност освен с Русия и страните от бившия соцлагер, да работим и с други страни –
Белгия, Украйна, Латвия, Южна Корея, Бразилия, Китай, Виетнам
и т.н. Ние сме желан партньор в космическите изследвания.
– Има ли проект, който реализирате и в Стара Загора?
– Доставихме много интересно оборудване в Стара Загора. Работим добре с Общината. Бяхме написали заедно с Общината страхотен проект за създаване на планетариум на Аязмото. Но в последния момент финансирането не беше осигурено от местния бизнес, въпреки че условията бяха много изгодни, тъй като
проектът е по програма „Джерами“
С ТПП-Стара Загора имахме проект за създаване на бизнес инкубатор на нашата база на обсерваторията на Аязмото. Не стигнахме докрай, предпочетоха други. Но ние не се отказваме. Проектите са готови, ще ги включим в новите програми. Нищо не е загубено.
Нашето научно-производствено предприятие в Стара Загора – НПП „Космос“, искаме да го регистрираме по Търговския закон и да го превърнем в производствено предприятие от нов тип.
В „Дъбрава“ имаме недостроен обект
Съгласни сме в партньорство с бизнеса да разработим малко предприятие, например за производство, за преработка на отпадъци или друг бизнес. В нашите планове е да изградим зелена пътека от града до Аязмото – да я регистрираме като туристически обект.
Мислим, че това си струва за цялата старозагорска общественост, а и
кметът е много добре настроен към нашето партньорство
– Работил ли сте с проф. Митко Гогошев?
– Дойдох по-късно, той е бил по-рано в института. Със съпругата му се виждаме в различни журита. Впечатленията на колегите за него са отлични. Той е един от основателите на космическите изследвания в България, голям учен в тази област. Скоро ще пишем история и мисля, че
името на проф. Гогошев ще заеме достойното си място в нея
Стара Загора е един от най-ярките космически градове на България. Използвам възможността да поздравя хората от града и колегите по повод на предстоящите празници – Великден и Деня на авиацията и космонавтиката, да им пожелая здраве и успехи в личния живот и заниманията!
НБП, Радослава РАШЕВА
