Честит юбилей! Станимир Стоянов, собственик на в.“Национална бизнес поща“, на 60!
Със Станимир ме запозна колегата праисторик Петър Калчев от музея в Стара Загора. За което днес съм му много благодарен. Със стотици хора съм обсъждал изследванията си върху късната праистория, предимно върху нейния първи период – неолита, но за мое скрито удивление, Станимир много бързо артикулира познанието за ролята на първата европейска цивилизация като кауза. Редовно предлагаше и настояваше да разказвам на страниците на „Национална бизнес поща” за новите ми проучвания, което пък често прерастваше в повод за дълги следващи разговори за древността.
И не става дума за интереса на интелигентния човек към отделните явления на безписменото минало, Станимир се интересува и разсъждава върху дълбоката същност на възникването и развитието на първата цивилизация на нашия континент именно в Тракия, с централна зона в Старозагорско и Новозагорско. Десетките ни разговори подтикваха и мен да разсъждавам и проучвам аспекти, които бяха оставали настрани от вниманието ми като изследовател. В това отношение, без самият той да е специалист по древността, с прозрението на мъдрец превърна знанието за големия интелектуален скок на хората от неолитния период на днешните български земи в кауза срещу соросоидното промиване на мозъци. Кауза, която намира широк отклик и дори връща към научната реалност хора, отчуждили се от родното. В смисъла на това се чувствам удовлетворен, че след срещата ни със Станимир – двамата с различни професионални позиции, успяхме бързо да намерим пресечна точка на разсъжденията си в едно новодефинирано интелектуално поле, да трансформираме и пренесем в съвремието силата на древната култура като аргумент в осмислянето на живота и процесите в обществото. Това стана и става през призмата на неговия концептуален подход към заобикалящия ни свят, което винаги ме е впечатлявало. Именно този му аналитичен начин на разсъждение върху всички страни на съвременния живот и дълбокото познаване на обществените процеси прави всеки разговор с него интересен, полезен и обогатяващ.
Всъщност, голяма част от разговорите ни закономерно засягат миналото на Стара Загора и района, активностите или проблемите на музея. Това е другата кауза, която ни свързва през годините. Дълговременните традиции на музейното дело в града, създаването на експозициите в новата сграда на музея, популяризирането на богатото археологическо наследство на района, особено на неолита, халколита и бронзовата епоха, дискусиите, понякога много остри, около важни събития от новата история на града и много други теми достигаха и достигат до хората чрез страниците на „Национална бизнес поща”.
Станимир беше между тези неколцина, които прегърнаха идеята за организирането на най-големия дотогава международен симпозиум по праистория на Тракия през 2003 г. в Стара Загора, беше и спонсор на сборника с докладите „Праисторическа Тракия”. Всъщност, това беше и последната научна среща, в която участваха и моите учители и негови приятели проф. Александър Фол и проф. Ян Лихардус. Тук е мястото да отбележа, че по своята изразена концептуалност и аналитичност Станимир ми напомня именно за „Чичо Ян“.
Кръглата 60-годишнина на Станимир е добър повод за приятелски пожелания. Преди всичко да е здрав, да ни радва с емоционалните си пориви на приятелство, да ни помага с мъдростта си и позитивното си излъчване, а самият той да получава от най-близките си и приятелите обич и благослов! На многая лета!
Чл.-кор. проф. д.и.н. Васил НИКОЛОВ,
зам.-председател на БАН
