– Г-н Гранитски, как ви изглежда бъдещето на България, на света след всичко това, което се случва в момента?
– Много сложен въпрос. За света не се наемам да говоря, макар че всички мислещи хора виждат, че има тревожни тенденции. Още по-тревожни са, според мен, за България. Като изключим добрата, навременна реакция на извънредния щаб за епидемиологичната обстановка, т. е. лекарите, ген. Мутафчийски, специалистите реагираха бързо и навременно, другите реакции – на управляващите, са забавени. Имам предвид предимно по отношение на икономиката, на социалните проекти за бъдещето. Те са, за съжаление, функция на забавянето на европейските лидери… Но ние знаем, че
днес в Европа няма истински лидери и затова е такава бъркотията на стария континент
И липсата на адекватна реакция в България на българските лидери е, за съжаление, следствие на липсата на държавническо мислене в Европа. Мисля, че се задават тепърва много големи предизвикателства за света. А за България като едно колелце, винтче от световния механизъм в икономически и финансов план, последствията ще бъдат много тежки. Дано да бъда опроверган, но това, което се задава, е нещо като времето след чумната епидемия през Средните векове в Европа.
Ясно е, че трябва да бъдат взети мерки не само за оцеляването на сънародниците, но и за икономиката. А пък в нашия случай единственият сегмент, единственото направление, което може да ни извади от кризата, и то бързо, е селското стопанство. Виждаме, че се хвърлят пари за всичко друго, но не и за възстановяване на плодопроизводството, зеленчукопроизводството, месопроизводството, млекопроизводството в България. А нормалните българи знаят, че именно чрез селското стопанство държавата се е възстановявала след всички национални катастрофи.
– Издателство „Захарий Стоянов“ също реагира на извънредната ситуация и новините за неговата дейност идваха онлайн. Въпреки обстановката, излизаха нови книги. Как се справяте с предизвикателствата?
– Така е, но сега говорим повече за глобалните предизвикателства пред света и България. Да говорим за едно издателство, един скромен сегмент – производството на книги, не би било много почтено и морално.
Всеки издател оцелява според своите възможности, сили, вяра, воля
В нашия случай… ние отдавна работим с кредити, осигуряваме нашите работници на реалните им заплати, не крием доходи под масата. Трудно се справяме, но не се оплакваме. Има и други такива български издатели, които са приели това като мисия и своя задача. Но пак ще кажа, нашият случай е малък, много дребен.
Според мен, трябва да разсъждаваме за глобалните предизвикателства, които са за държавата, за Европа, за света. Тук отново ще отбележа нещо, което „Национална бизнес поща“отдавна защитава и подкрепя. Главният въпрос е да се намерят реалните лидери на Европа. Днес виждаме, че няма такива лидери. Неолибералният модел разложи Европа. Разложи икономиката. Подложи на грандиозна, и то зловеща, преоценка националните ценности и приоритети. Това се отнася и за България. Според мен, възраждането на Европа, на Европейския съюз, в частност и на България, трябва да дойде от връщането на отечествената държава. Все повече гласове се появяват в Европа
в защита на отечествените интереси, на националната идентичност, протекционизъм за родното производство
както го правят в Унгария, Чехия, Полша, Словакия, т.е. страни, съпоставими с България. Това би трябвало да направят и българските държавници. Между другото виждаме, че това е главното усилие и на президента на САЩ Доналд Тръмп. Затова именно неолибералите го атакуват. Но той работи добре за фундаменталните интереси на Съединените щати… Връщане на част от производството в САЩ, защита на производствения капитал и ограничаване на спекулативните печалби на финансовия капитал. Виждаме, че това е плодотворна тенденция. Според мен, тя трябва да се приложи в Европа и в частност в България, и това би бил спасителен модел. Най-малкият пример тук са тези производства, чието прекратяване в европейските страни показа колко е вредно. Оказва се, че в условията на коронавирус или на някаква друга пандемия, в Европа няма страни, които произвеждат лекарствени продукти, медикаменти, маски и т. н. Това просто е ненормално. Трябва да се върнем в Европа и в частност в България към този тип производства, които гарантират относителна стабилност на държавата и независимост в условия на големи кризи…. Тепърва ще има такива, не само като тази пандемия, но и други предизвикателства към Европа и света.
– Говорим в навечерието на 24 май. Смятате ли, че наравно с лекарите, фармацевтите, полицаите и други служители, творците, хората на духа, учителите… се превърнаха в своеобразни нови герои?
– Просто тези хора си вършат достойно работата. Проблемът е, че се докарахме до там нашата държава, пък и европейските страни, до такава степен да забравят основните си функции, че когато някой извършва нормалната си работа, за която трябва да получава заплата, когато е почтен, той става герой. Това, според мен, е ненормално. В условия на криза това е геройство. Но от друга страна, трябва да е всекидневната дейност на този тип хора. Защо трябва винаги да пристъпваме и да допускаме да се стига до ситуации, в които да има някакви нови герои, матросовци, хора, които застават на амбразурата… Когато една държава или едно общество, или Европа, или светът се докарат до там, че излиза геройство, когато се извършва почтената, рутинната, всекидневната, задължителната работа на хората, това не е нормално. А това, че
в условия на свръхнепочтеност те вършат нещо почтено, вече е друго
Ето за тази подмяна на ценностите говоря.
– Какво беше позитивното за вас в личен план от тази извънредна ситуация?
– Нищо позитивно няма не само за мен, а и за никой нормален българин. Но ако търсим някакви все пак положителни елементи, за мен беше период на затваряне в уединение, което ми позволи да чета повече книги, да пиша… Така се разви животът ми, че в последните години съм натоварен с много организационни, финансови, производствени задължения като издател, който издава 100-120 книги годишно. Тези два месеца ми позволиха до някаква степен малко
да се самозатворя и да се насоча към моите лични творчески планове
Но това пак е несъществено на фона на общата криза, общата катастрофа и общите национални и световни негативни тенденции.
– Г-н Гранитски, бяхте отличен с националната награда „Пеньо Пенев“ от Община Димитровград…
– За мен е голяма чест. След наградата „Гео Милев“, това е едно от най-важните признания. Но аз приемам наградата не като лична, а като оценка за цялостната дейност на издателство „Захарий Стоянов“, което имам честта да ръководя. Без капка, така да се каже, прибедняване или сиромахомилство приемам този тип награди и все повече през последните години като
оценка за национално-културната просветна дейност, която издателството развива
В случая можем да кажем, че то има заслуги, защото издаде най-новия том с избрани творби на Пеньо Пенев с великолепните репродукции на неговия син, художника Владо Пенев. В един скромен послеслов в това издание аз твърдя, че Пеньо Пенев е част от българската класическа традиция в съвременната поезия, един от класиците на новата българска литература…
– Вашето пожелание за 24 май към всички, които работят в областта на културата, изкуството, образоването, към хората на духа?
– Винаги съм твърдял, че Стара Загора е един от градовете, които имат изключително значение за защитата на националната идентичност. Това се отнася и за честването на празника 24 май, и за 3 март… Не само с легендарното 300-метрово знаме, което се носи от патриоти по време на националния празник, но и с редица други инициативи. Не е изненадващо, тъй като Стара Загора – не се уморявам да повтарям, а и вашият вестник често изтъква – е един от малкото градове, които носят най-древната история на България като послание на древни цивилизации, повече от 8000 години… В Старозагорския регион са и посланията на други велики цивилизации след неолита – античната гръцка, тракийската, римската, византийската, прабългарската, славянската. Значението на Стара Загора, на региона е основополагащо и водещо за възвръщането на достойнството на България като цяло.
Малко са градовете като Стара Загора, които са като духовни трегери, подпори на оцеляването на българския дух
Затова за пореден път си позволявам чрез „Национална бизнес поща“ да поздравя хората на Стара Загора, тези достойни люде, управата на града, кмета Живко Тодоров, Ваня Сотирова, Милена Желева, Диана Атанасова…, целия екип, който е достоен и години наред доказва, че работи добре! Много се радвам, че Стара Загора има такъв достоен митрополит като Негово високопреосвещенство Киприан, един от най-умните и талантливи български митрополити! Винаги подчертавам, че именно местната власт, църковната и националната власт в единение могат да постигнат чудеса. И те го доказват. Във вашия случай имате едно щастливо съчетание на високо служение на църковната власт в лицето на митрополит Киприан, високоотговорно служение на общинската власт и, разбира се, слава Богу!, медия като „Национална бизнес поща“. Така че на старозагорци – късмет, успех, кураж и светлина!
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
