Очевидно е, че е нужен нов обществен договор, но с обсъждане, с консенсус. Тези импровизации в момента могат да доведат до по-големи бели
– Г-н Грантиски, отново стартираха традиционните национални културни празници „Албена“. Кои са акцентите тази година?
– Празниците се провеждат за 18-и пореден път, от 17 до 24 септември, вкюлчително. Ще обхванат градовете Разград, Шумен, Варна, Каварна, Генерал Тошево, Добрич и по малки населени места в региона. Ще бъдат представени новите книги на участниците в празниците. Сред тях са акад. Георги Марков с книгата му „Съдбата в Историята“, ново изследване, трета книга от неговата трилогия, след вече излезлите „Любомъдрие на Историята“ и „Душесловие на Историята“. Публиката ще се запознае и с две много важни книга на проф. Стоян Райчевски, свързани със знакови годишнини. Едната е за 100-годишнината от подписването на злодейския Ньойски договор. Тя съдържа документи и материали, огромен том със заглавието „Долу Ньой. 1919“ – позорна дата и договор, след който ние претърпяваме една от тежките национални катастрофи като нация след Първата световна война. Другата книга на Стоян Райчевски се нарича „Крайовската спогодба между прагматизма и емоциите“, посветена на 80 години от нейното подписване и връщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството. Тези книги ще бъдат акцент на литературните четения в Генерал Тошево, Добрич и Каварна, районът свързан с това знаменателно събитие.
На празниците ще бъде представена и
книгата на известния наш публицист и дългогодишен деец зад граница за Червения кръст – Енчо Господинов
Казва се „Подир сянката на петнистия кон“ и премиерата й ще е в библиотеката в Добрич. Боян Ангелов, поет и председател на Съюза на писателите, също участва с две важни книги – „Реставрация на обелиска“, книга с поезия, и книгата му посветена на акад. Марин Дринов, родоначалник на БАН, който е част от специалната ни поредица „Дълг и чест“.
Още неколцина наши автори ще представят новите си книги. Белетристът и народопсихолог Любомир Котев ще се включи с ново изследване за Захарий Стоянов и неговите знаменити „Записки по българските въстания“. Котев ще представи и негова книга с разкази със заглавие „Махалата“. Панко Анчев, литературовед, философ и литературен критик, ще запознае аудиторията с новите се дви книги – за идеите в литературния процес, и „Непрочетеният Захарий Стоянов“. Известният поет и детски писател Атанас Звездинов участва в културните празници с три книги – „Баснописецът“, „Брани недобрани“ – детска книжка, и том с избрана поезия „Звездност“. Другият наш поет, публицист и есеист Петър Андасаров ще представи две най-нови негови книги, поредни томове от съчиненията му – „Литературна анкета“, и негова есеистика и публицистика.
Разбира се, в литературните празници ще се включат и местни автори, близо 30 поети, белетристи, есеисити.
Един от акцентите на тазгодишното събитие ще бъде и
нова изложба на художника Владимир Пенев, която ще бъде експонирана в галерия „Ларго“ във Варна
Ще има и литературно четене във Варна в известната галерия „Тереза Зиковска“. Там ще бъде представена и книгата на отец Дончо Александров – „Жажда за вяра“. Много ценно издание, насочено не само към важните църковни празници, но и към светските празници. Книга, която третира връзката между светското, вярата, енориашите, нравствеността. Отец Дончо е предстоятел на една от големите църкви във Варна, много ярко име, често гостува в литературни сайтове, тв и радио предавания. Книгата му обхваща важна тематиката.
– Преди дни приключи „Алея на книгата“, събитие, в което бе представено и издателство „Захарий Стоянов“. Какви са Вашите наблюдения, има ли вече оживление на книжния пазар. Най-търсените заглавия?
– Като че ли има раздвижване на книжния пазар, след драконовските разпоредби за затваряне на книжарници и други епидемични мерки на ограничение и на движение на хората.
„Алея на книгата“ беше глътка въздух. Имаше много хора, превърна се в своеобразен празник на писаното слово
Нашите впечатления като издателство са много добри. Има десетина книги, които се радваха на по-голям успех. Сред тях са тези на нашите историци – акад. Васил Гюзелев, две негови книги „Лето 1453 г.“ за падането на Константинопол под османска власт, и другата – „Извори за кръстоносните походи от 1443-1444 година в българските земи“. Търсени бяха и книгите на акад. Константин Косев, посветени на княз Бисмрак и съдбата на България, книгите – от трилогията на акад. Марков, за които разказах. Разбира се и изданията на акад. Антон Дончев. Тази година „Алея на книгата“ мина и под неговата знакова 90-годишнина – класик, патриарх на нашата „жива“ литература.
По отношение на преводната литература имаше голям интерес към серията ни от философски съчинения. Най-голям интерес имаше към Ерих Фром, Хосе Ортега и Гасет, Унамуно, Бердяев, Шестов, Шопенхауер, Аристотел. Това е серия от философски книги, които от години наред издаваме. Продължава интересът и към детската литературата – към приказките на Ангел Каралийчев, Николай Райнов, Ран Босилек, към поезията на Леда Милева, Валери Петров.
Интерес имаше и към многотомните ни издания, посветени на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов
– 10 тома събрани съчинения, както и към съчиненията на Димитър Талев – 15 тома. И още две годишнини – 7-те тома съчинения на Захарий Стоянов, тъй като тази година отбелязахме 170 години от рождението му, както и 140 години от рождението на Йордан Йовков – с няколко нови издания в отделни библиофилски томчета с негови разкази и повести.
Естествено на „Алея на книгата“ търсен бе и Симеон Радев с неговите 7 тома – „Лица и събития от моето време“. Както и неговата прочута биография на Иван Вазов – внушителен том, с много архивни материали, документи, писма и др., свързани с делото на този велик наш възрожденски деец.
– Какво пожелахте на акад. Антон Дончев за неговия юбилей? Очакват ли се нови негови книги?
– През тази година излязоха две нови книги на акад. Дончев във връзка с годишнината му. Направихме ново преиздание на позабравен негов исторически роман – „Пробуждане“. Всъщност това е първият му роман, който е писал съвместно с друг наш известен писател – Димитър Мантов. Акад. Дончев преработи това издание, само като лично авторско. Направихме и ново издание на неговия роман „Сянката на Александър Велики“, т.е. общо два поредни тома от съчененията му (13 и 14 том).
Пожелахме на акад. Дончев здраве. Тази библейска възраст е много вълнуваща
И дано да посрещнем и 100-годишнината му, и то с нови негови творби.
– Г-н Гранитски, Вие винаги сте бил съпричастен към обществения и политическия живот в България. Вашият коментар за преизбирането на Корнелия Нинова за лидер на БСП?
– Радвам се, че се получи такъв резултат. Корнелия Нинова е доказала през последните години редица свои качества на лидер. Нейните опоненти я критикуват за еднолични решения, за тоталитарни действия, но аз не съм убеден, че това са сериозни аргументи и упреци.
Виждаме, че тя за първи път от 15-20 години, за разлика от предишни лидери на БСП, има ясна и определена позиция по редица важни въпроси. Преди всичко за мен беше много важна нейната категорична позиция против Богохулната Истанбулска конвенция, чрез която соросоидите се опитваха да пробутват редица подривни елементи в българското общество. Не случайно Корнелия Нинова се противопостави категорично и срещу позицията на ПЕС, която подкрепяше силовото налагане на Истанбулската конвенция.
Нинова се доказа като лидер, който има характер, има принципи
и се надявам, че около нея ще се консолидират разумните хора в БСП. Държавата има нужда най-малко от две сериозни политически партии – дясна и лява. И в случая Корнелия Нинова би била и е добър ръководител на т.нар. лява партия. Ляво и дясно вече са доста размити понятия, но можем да наречем БСП социална партия, партия за солидарност, за справедливост.
– А какво е мнението Ви за протестния маратон?
– Не съм политик, и както се пее в песента – и никога няма да бъда. Но политиката ни владее, и да искаме, и да не искаме. А аз съм социално ангажиран човек.
На никой не е приятна тази бъркотия, този хаос, тези плебейски сцени в държавата. Чудя се на управляващите, че не тръгват към предсрочни избори. За тях те биха били чисто прагматично по-полезни. Необяснимо ми е това бавене.
От друга страна, т.нар. протестиращи не могат да формулират ясни принципи, ясни позиции, освен оставка на правителството. Има едни мантри за Велико народно събрание, за рестарт на държавата. Но тези мантри се обсъждаха и преди 30 години, когато пък се говореше за незабавно разграждане на системата. Но какво се разгради – разгради се икономика, здравеопазването, културата.
И ето какво ни е дереджето днес – ние сме последни в Европа, най-бедни, най-нещастни…
Ясно е, че не става така урбулешката, трябва да има разум. Би трябвало политиците, държавниците – то ние почти нямаме, но тези които са на политическата сцена и много напъват към парламента, да проявят разум, да помислят. Очевидно е, че трябва нов обществен договор. Но това става с обсъждане, с консенсус, с разум. Тези импровизации в момента могат да доведат до по-големи бели от сегашното положение. Има мирис на нещо неприятно, на нещо гнило, обществената атмосфера е отровена. Народът е отчаян, повече от 50% не желаят да гласуват и не знам дали ще излязат на следващите избори. Защото хората не виждат своя представителност, не вярват на т. нар. политици отляво, отдясно, от центъра. Нямаме, както си вижда, сериозни народни водачи, които да се безкористни, да поставят Отечеството над всичко, над корпоративни и партийни интереси.
В същото време
шайка необезпокоявани соросоиди разлагат, подриват общественото здраве и организъм
При това години наред – с пари и на Сорос, и на подривни фондации, но и на данъкоплатците, от нашия бюджет.
Нашите политици се кланят наляво, надясно, дори те сами не знаят на кой Бог се кланят, до такава степен са обтекаеми. Има изключения, разбира се, и както казва писателят – не всички са маскари. Но
мнозинството, и след нашепвания на външни сили, не защитава националните ни интереси
Аз смятам, а и друг път съм казвал за моя любим, патриотичен вестник „Национална бизнес поща“, че националните интереси трябва да бъдат над всичко. Умните държавници трябва да следват тях, а не други. Така правят политиците на Унгария, Чехия, Полша, дори и на Румъния. Тези държави са съпоставими с България. Щом те могат, защо не можем ние?!
Дали ще се намерят такива безкористни хора, които ще поставят интересите на Отечеството над своите тясно корпоративни, лични и други интереси. Това е въпрос на бъдеще.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
