Да се надяваме, че с усилията на все още действащи и полагащи големи морални усилия български творци, ще се получи новото събуждане на нацията ни
– Г-н Гранитски, преди дни изпратихме в последния му път акад. Антон Дончев. Какво бихте споделил в памет на един от съвременните будители на България?
– Отиде си последният от великите български белетристи, следовник на една невероятна традиция, която тръгва от големите романисти Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, и малко по-късно Ивайло Петров, Вера Мутафчиева, Дончо Цончев, Богомил Райнов… Но Антон Дончев бе не само един от най-големите български белетристи, а и духовен стълб на обществото, морален коректив, духовен проповедник.
Нека припомним на читателите на „Национална бизнес поща“, че Антон Дончев беше не само събеседник в редица интервюта и приятел на вестника, но и съратник на неговите каузи
Освен неговите знаменити романи и епически платна, той, както знаем, имаше хиляди срещи в цялата страна, на които изнасяше своите духовни проповеди. Те бяха свързани със запазване на българската национална идентичност, със запазване на историческата памет, за чест, за достойнство. Загубата ни е велика – за културата, за нацията, за духовното здраве на обществото.
Най-често в тези срещи ставаше дума за духовни съвети и проповеди към местното общество и, разбира се, за неговите прочути романови епопеи. Сред тях са естествено „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, „Сказание за времето на Самуила“, „Време разделно“ – най-превежданият и най-издаваният български роман след „Под игото“. Към тях можем да добавим и по-новите му романи „Странният рицар на свещената книга“, „Сянката на Александър Велики“ и много други.
Трудно е да се изброи цялото му творчество
Щастливи сме, че издателство „Захарий Стоянов“ го обобщи приживе на акад. Дончев – в 15 тома избрани творби.
– В Деня на народните будители тази година отбелязваме 100 години от честването на светлия празник. Защо е важно да пазим паметта на великите личности от миналото ни, както и да следваме примера на съвременните стожери на духа, сред които бе и акад. Дончев?
– Това е главният въпрос на нашето съвремие. За съжаление, малко журналисти го поставят, така че прави чест на „Национална бизнес поща“, че това ви вълнува. Псевдополитици и лъжедържавници, откровени мошеници, които се подвизават на обществено-политическата сцена, компрометираха и направиха така, че българското общество и особено по-младото поколение да забрави своята история. Да започне да повтаря пластмасовите брътвежи на някои брюкселски чиновници за общоевропейски атлантически ценности. Тази фраза се изпразни от съдържание и накара обществото да не мисли с главата си, да не казва „Отечество“, „Татковина“, „Родина“, а да казва – „тази страна“. Неглижирането и продалната подмяна на историческата истина и на историческите поуки, доведоха до това, че
днес безкрайно нужни, направо фатално нужни стават новите будители
Ние се връщаме сякаш години назад, когато започва българското Възраждане, което обхваща най-будните души на обществото – писатели, свещенослужители, духовници, учители, просвещенски дейци, които извършват чудото на българското Възкресение и оттам датира и почитта към будителите.
Днес България има нужда от нови будители, защото цели поколения забравиха своята история. Псевдополитиците си позволяват не само нагла подмяна на националната история, но и неуважение, нихилистично и скотско отношение към дейците на нашето Възраждане, към националпоборниците, към Левски, Ботев, Каравелов, Захарий Стоянов, Бенковски. Към ония герои, за които Вазов пише своята „Епопея на забравените“ и всичките си романи.
По тази причина именно акад. Антон Дончев бе един от последните духовни будители. Нямаме личност от такъв ранг, от такъв духовен мащаб. Но
да се надяваме, че нашето общество не е загубило напълно имунните си защитни сили като нация
като етнос и ще намери своите нови будители. И те ще пресекат подлите опити на соросоидите, които безчинстват в нашата държава като в разграден двор, подменят историята, опростачват съзнанието на младото поколение. Дай Боже, да излъчим от недрата на обществото ни такива нови будители.
– Вашето послание към хората на духа в навечерието на 1 ноември?
– Радвам се, че пак чрез „Национална бизнес поща“ мога да се обърна към хората на духа. Такова послание трябва да съдържа умерена доза скептицизъм, за да може да се събуди българското заспало съзнание. Сега положението е доста трагично, не само заради политическата криза. По-страшна е духовната криза. Но да се надяваме, че с постиженията на все още действащи и полагащи големи морални усилия български творци, с медии като вашата,
ще се получи новото събуждане на нашето общество. И ще се върнем към великите примери от нашата история
от величавото ни минало. Нека отново се проникнем с необходимата доза национално достойнство, уважение към Историята и почит към паметта на великите ни предходници.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
