На Гергьовден всяка капка дъжд носи жълтица
Гергьовден – 6 май е официален празник в Република България, Ден на храбростта и Българската армия. На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.
Гергьовден е имен ден за Георги и Гергана, Гочо, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им.Честито на имениците!
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Свети Георги е повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“. Разпространен е обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите. Освен люлеенето, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата й с предварително подготвен венец и я издояват. Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец. По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара.
Повсеместно разпространен е обичаят на Гергьовден да се коли агне. Агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
На празничната трапеза и през целия ден цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“.
NBP.bg
