С предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта, на 1 март се окичваме с бяло-червени мартенички – за здраве и радост. В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила. Пожеланието е – бели и червени, здрави и засмени. Месец март е женският месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от лошотията, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък.
Мартеници се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, създава по-късно оригинално творчество – обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и гроздчета, Пижо и Пенда.
NBP.bg
