Героите не умират, докато има кой да ги помни
(172 години от рождението на старозагорския революционер Кольо Ганчев)
Съвместно с Регионален исторически музей-Стара Загора организираме тематична вечер, посветена на личността на Кольо Ганчев и неговите съратници. Събитието ще се проведе на 4 февруари от 17:30 часа в конферентната зала на музея.
А на 5 февруари, когато се навършват 172 години от рождението му, традиционно ще проведем шествието в памет на героя. Събираме се в 18:30 ч. в парк „Александър Стамболийски“ (Алана).
Това съобщава Николета Александрова от Сдружение „Вярност”, която е изпратила и специален текст, посветен на Кольо Ганчев.
* * *
Днес ще ви припомним историята на един смел, горд и безстрашен родолюбец , за когото мнозина не знаят почти нищо. Не знам защо името му не влиза в учебниците, децата почти не са го чували, или ако го чуят, го свързват само с улица или квартал.
Имаме навика да забравяме, че вървим по улици, напоени с кръвта на стотици българи, дали живота си, за да можем днес ние да стъпваме по тях гордо и свободно. Българи, избрали да платят със смъртта си в името на една свободна Майка България. Герои, за които ние трябва да разказваме и помним, защото – героите не умират, докато има кой да ги помни.
Кольо Ганчев е личност, която Стара Загора трябва да помни, почита и за която да разказва. Роден е на 5 февруари 1843 г. в Стара Загора. Високообразована личност, водена от една единствена цел – свободата на своя народ.
Пръв приятел на Апостола Левски, съратник на Любен Каравелов и Христо Ботев. Неслучайно Апостола му възлага да ръководи комитет в голям и стратегически град като Стара Загора. Той е и председател на Старозагорския революционен комитет от самото начало през август 1869 г. Изключителните качества на Кольо Ганчев като лидер и организатор на старозагорските революционери скоро дават и плод – комитетът става едно от най-големите действащи звена с членска маса над 100 души.
Кольо Ганчев е имал право на избор. Можел е да има добър и спокоен начин на живот, човек със собствен бизнес, уважаван и респектиращ дори самите турци. Великият българин и обкръжението му, всяващи страх в турците, обаче поемат по път, по който малко хора биха се осмелили да тръгнат. Път, така желан и бленуван, струващ живота им в името на свободна България.
За жалост много такива синове на майка България си отиват рано. В борбата да види България свободна той жертва себе си и бива обесен едва на 33-годишна възраст. Дори тогава, когато поглежда смъртта в очите, показва истинска сила, смелост и безстрашие. Поемайки отговорността за бунта върху себе си без да предаде нито едно име, въпреки жестоките мъчения в ареста, заявява пред следствената комисия: „Моята цел и желание бяха да развея българското знаме върху турския конак и да видя Отечеството си свободно!“.
Сдружение „Вярност” се прекланя пред паметта на този велик българин. Неговият живот и дело са пример за нас и го правят наш патрон. Затова всяка година на 5 февруари честваме годишнината от рождението на големият герой.
Героите не умират, докато има кой да ги помни! Ние ги помним и почитаме, помнете ги и вие. Те за нашата свобода умряха! Дължим им го!
NBP.bg
