Понякога забравяме за какво са ни изпратили нашите избиратели, трябва да се обединяваме около важни за българското общество каузи
– Г-жо Караянчева, над сградата стои девизът „Съединението прави силата“. А вътре, ври и кипи: вот на недоверие към правителството, внасят се законът за децата и хората с увреждания и текстовете, свързани с промяната в законодателството, относно насилието над жени и деца… Някои от тези събития са индикативни за политическо противоборство и разединение. Кои са, според Вас, каузите, които могат да генерират обединение?
– Девизът „Съединението прави силата“ трябва да ни обединява. Но ние, политиците, понякога забравяме за какво са ни изпратили нашите избиратели. Търсейки евтиния популизъм, забравяме, че трябва да се обединяваме около каузи, които са важни за българското общество. На мен много ми се искаше на този вот, който бе за здравеопазването, да се развие истински дебат, а не политически и с аргументи, уязвяващи една или друга управляваща или опозиционна сила. Аз се радвам, че министър Кирил Ананиев направи стъпки и протегна ръка към всички парламентарни групи. Разговарял е и с много организации, които са заинтересовани от темата. Смятам също, че е
време да проведем здравна реформа, която да донесе повече възможности
за по-качествено и по-добро здравеопазване. Но това е проблем, който трябва да се реши от всички политически сили и ние да се обединим за неговото разрешаване. Разбирам колегите от опозицията. Те искат да се харесат на своите избиратели, да бъдат винаги „против“ това, което предлагат управляващите. Но понякога си заслужава за добрите предложения да бъдеш „за“. И аз призовавам – нека по теми като здравеопазване, образование, социална защита и лична сигурност на жените и децата, да намерим общите точки и да спазим девиза на сградата на Народното събрание.
– Каква е ролята на председателя на НС в този процес?
– Ролята на председателя е много важна. Близо година се надявам, че успявам да бъда първа сред равни, да не превишавам правата си, да призовавам колегите си да търсят диалога, допирните точки. Въпреки различията си, да намираме теми, по които да се обединяваме. Не е лесно.
Парламентът е арена на сблъсък на различни политики
Всяка политическа сила е с предизборна програма, която е обърната към определени избиратели. Разбирам колегите, че понякога се притесняват да подкрепят добрите предложения на управляващите, защото може да изгубят част от електората си. Но работата на народните представители е да бъдат по районите си и да обясняват защо едно или друго предложение се подкрепя. Ангажиментите, които имаш в Народното събрание, са едно. Но това, което срещаш като отношение и като разбиране от своите избиратели и от хората от твоя избирателен район, е нещо съвсем различно. Народните представители не трябва да късат връзка между работното си място и избирателния си район. Важно е
да се пренасят посланията от парламента към избирателния район
И от избирателния район да се претворяват желанията на нашите избиратели в законодателни инициативи. Това е процес, който е осъзнат от народните представители от ГЕРБ. Съжалявам, че колегите от БСП сега с представянето си на своята програма „Визия за България“, осъзнаха доста късно, че трябва да бъдат по-близо до своите избиратели. Но по-добре късно, отколкото никога. За съжаление обаче, в залата присъстват обикновено по 20 души от тяхната политическа сила, което не дава добра възможност за силен дебат. Важно е и присъствието им в заседанията на комисиите. Защото именно
в дебата и дискутирането се откриват верните послания
верните решения.
– Президентството също излезе с призив за единение. Възможно ли е единодействие между две от най-важните институции в държавата и кои са сферите, в които това може да се случи?
– Призивът на президента, за съжаление, мисля, че е само на думи. Критиките, които той отправя, биха имали тежест, ако са конкретни. Не е добре това, което чуваме като послание от него – звучи като написано на фейсбук профила му. Ако има конкретика за нещо определено, нека я каже. Когато казваш „А“, трябва да извървиш цялата азбука и да стигнеш до „Я“. Ако имаш нещо, което да посъветваш, направи го. Иначе изглежда като хвърлени в пространството аморфни, изказани призиви, за нещо, което на никой не е ясно. От последното му изказване става ясно, както бях казала и преди време, че се готви някакъв политически проект на президента. Няма лошо. Всеки, който иска да влезе в политиката, легитимният начин е чрез избори. Но нека да намери легитимните си представители, а не инициативен комитет, чиито членове не знаят в колко инициативни комитети са участвали, сред тях има агенти на държавна сигурност, управители в строителни фирми…
Политика се прави с позитивизъм
Има и нещо друго – объркващи са призивите, които президентът отправя… Един път – за повече светлина. Втори път – за радиомълчание. Аз лично се обърках – да мълчим, или да осветяваме. Нека да бъде аргументиран в това, което казва.
Надявам се да не се оставя впечатление в гражданите на България, че има проблем между институциите. Аз лично нямам никакъв проблем с президентската институция, нито с тази на министър-председателя. Човек съм, който може да говори с всеки, стига той да има своите аргументи и да може да ги обори. Но е важно
институциите да си говорят помежду си
и да не се нападат. За мен е малко разочароващо, че президентът говори като партиен лидер и изземва функциите на опозицията в парламента. Това е негов избор, но мисля, че той трябва да е обединител и като такъв трябва да намери път и отношение към всяка институция и всеки български гражданин.
– От началото на годината „Национална бизнес поща“ отвори дебата по оста либерализъм- консерватизъм във фокуса на който са и проблемите за пола, семейството и вярата. Как Ви изглежда сега спора за Истанбулската конвенция в светлината на консервативната дефиниция за пола като задължителна биологична даденост, налагана от администрацията на президента Тръмп?
– В България темата за Истанбулската конвенция получи много широко обществено обсъждане. Включително и аз направих голям обществен дебат в Софийския университет. Получи се много силна дискусия. Все още на сайта на Народното събрание могат да се проследят всички изказвания.
След като Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция, в началото на август ние заявихме, че ще направим промени в Наказателния кодекс. Аз вече имам текстовете и ги внесох заедно с мои колеги в Деловодството на НС. Те касаят домашното насилие, което е предвидено да влезе в Наказателния кодекс, за да може тези прояви да бъдат по-строго санкционирани. Това е първата стъпка, която трябва да извървим, за да може наистина да заклеймим домашното насилие и насилието над жени и деца. Не бива да оставяме тази тема да потъне, докато сме увлечени в политически боричкания. Приела съм като лична кауза това предложение за изменение на НК. В най-скоро време ще работим в тази посока и в Правната комисия, законодателството ще бъде актуализирано. На по-късен етап са предвидени и други инициативи, например с Националното сдружение на общините, но засега няма да издам каква точно е идеята. Искаме
стъпка по стъпка да развиваме тази кауза
Темата възбуди изключително голям интерес и поляризация. Трябва да се съобразим с мнението на обществото, на църквата, на Конституционния съд.
– Говорим с Вас в навечерието на Деня на народните будители. Тази година ние като медия акцентираме на будителското дело на Митрополит Методий Кусев и Митрополит Неофит Видински. Кои са съвременните будители и кои са най-големите предизвикателства пред тях? Как виждате днешната роля на Българската православна църква като един от съвременните пазители на изконните български ценности?
– В аванс искам да поздравя всички с този прекрасен български празник.
Надявам се всеки от нас по мъничко да бъде будител. И да бъде будната съвест на себе си и на човека до себе си. Ние сме много богати с история, има много хора, които можем да наречем будители и трябва да живеем така, че да сме достойни за тяхното дело. И трябва да бъдем пример за нашите деца, да не се срамуваме от поколенията, които ще дойдат след нас. Така
както ние се гордеем с нашите будители, да се надяваме, че така и децата ни ще се гордеят
с нашите дела.
А що се отнася до Българската православна църква тя безспорно е стожерът на моралните ценности, на православието, на добродетелите. В по-дълбок план и на важна част от историческата и културната ни идентичност.
– Да погледнем още по-напред. Каква е прогнозата Ви, очаквате ли промяна в острия тон на парламентарните дебати, необходима за по-добрата и по-професионална работа на НС в година на избори?
– Не очаквам конфронтацията да спре. Дори смятам, че ще се засили. Защото предвид, че наближават избори, всяка политическа сила се стреми да се представи по най-добрия начин. Още повече, че на опозицията не й е лесно. Защото
управлението бележи много добри резултати
Предстои да дебатираме закона за бюджета. Имаме много добри заложени показатели във всяка сфера, включително повишение на заплати – за учители, в бюджетна сфера, в здравеопазването също са предвидени повече средства. Отчитаме много добри показатели, завишен БВП. Това показва, че правителството работи добре и изпълнява дори предсрочно някои от ангажиментите, поети в коалиционното споразумение. Това не се харесва на опозицията. Темите, които тя дебатира и се опитва да изкара на дневен ред, не са свързани с политики. Това са теми по-скоро злободневни,
с кратък живот, но с бомбастичен резултат. Избухват като бомбичка
и отклоняват вниманието. Малко по малко, тези малки теми отвличат общественото мнение, отклоняват от общия фокус, че правителството се справя. Ако погледнем във вътрешно политически план – имаме ръст в икономиката, над 2 млрд. допълнителни приходи като излишък, който се разпределя за реализирането на различни политики. Няма как да се отрече. Ето – предвидени са 150 млн. за майките на децата с увреждания и за хората с увреждания, с изключително внимание. Законопроектът бе гледан в зала. Поех ангажимент да бъде придвижен максимално бързо.
– Мнението Ви за позицията на БСП, която заговори за предсрочни парламентарни избори?
– За мен няма такава тема.
Много ми е криво, когато някой си позволи да говори от името на българските граждани
Да, ние сме представители на част от нашите избиратели и можем да говорим за определена група от хора. Но от името на цяла България – звучи несериозно. В крайна сметка гражданите са казали своето мнение на изборите и така си ни определили да управляваме. Само преди 2 седмици имаше частични избори в три села и от всички гласове – над 2000, БСП имаха само 51 гласа. Това е показателно.
– Колегите Ви казват за Вас, че сте „мъжко момиче“. Как приемате това определение, какво Ви дава кураж да сте лидер и как работите с мъжете колеги?
– Така ме наричат. Това е комплимент за мен. Моят живот, още от средното образование – завършила съм механотехникум, е свързан с мъжки професии. После учих в технически университет. Като ръководител на фабрика в Кърджали, съм управлявала над 200 мъже… За мен не е проблем да работя с хората, с мъже. Понякога опитът, който имам като мениджър, ми дава това предимство. Аз съм изключително диалогичен човек. Чувам добре другото мнение. Не е лесно да признаеш, че си сгрешил, но признавам, че и това качество го имам. А имам и качеството на самоирония и самооценка, понякога съм прекалено самокритична към себе си. Все пак за себе си не искам сама да говоря, но се надявам, че се справям. Когато трябваше да решавам относно това да бъда председател на НС, скочих в нещо, за което нямах много време за избор. Не знаех как ще се справя.
Всеки ден се уча
Благодарна съм на семейството си, че винаги съм получавала подкрепа от съпруга си, от дъщеря ми. В този динамичен свят, в работата, която имам сега като председател, с безкрайните пътувания и отсъствия от вкъщи, ако нямаш някой, който да те разбира, няма да ти е лесно. А на мен ми е лесно…
Свикнах в новото поприще, но е много важно, че получавам разбиране от колегите си, от всички парламентарни групи. Стремя са да бъда максимално диалогична. Невинаги дебатите в зала са толкова бурни. Имаме и съгласия помежду си. Надявам се, че и аз съм допринесла мъничко за това, особено когато темите са национално отговорни и касаят по-доброто бъдеще на българските граждани.
НБП, Радослава РАШЕВА
