Продължение на интервюто с г-жа Цанка Ганева, директор на Дирекция „Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ на Община Стара Загора, за работата й като финансист в Община Стара Загора при трима различни кметове – д-р Евгений Желев, проф. Светлин Танчев, Живко Тодоров, за вдъхновяващите студентски години, когато неин преподавател е бил доц. д-р Григорий Вазов, най-прекият наследник на рода Вазови, за новите технологии във финансовата сфера и думите й към младите хора, които днес започват кариера в тази област.
– Г-жо Ганева, повече от 21 години работите в Община Стара Загора при трима различни кметове – д-р Евгений Желев, проф. Светлин Танчев, Живко Тодоров. Как личността на кмета влияе на взаимодействието с финансите и какво стои в основата на излъчваната от Вас стабилност?
– Работила съм с достойни хора. Всеки един от тях е бил достатъчно способен и достатъчно компетентен за длъжността кмет. Младостта винаги има предимство, защото енергичността и напоритостта са присъщи на по-младите хора. С идването на г-н Тодоров се случиха съществени промени, които настъпиха като възможност за ползването на привлечени ресурси – това се вижда от всички. Респективно обаче се увеличава и обемът от работа, който трябва да се върши от финансистите в една община. Но, надявам се, че всичко, което сме правили, е било в подкрепа на това, което всъщност политическото ръководство в лицето на кмета е искало да бъде изпълнено. Защото в моите учебници едно време пишеше, че икономиката е висша форма на управление на политиката. Няма как да постигаш политически цели, ако не са подплатени с финансов ресурс. И ако не ги насочваш в посока, в която смяташ, че е правилна и вярна за хората, които те подкрепят.
Не съм имала никакъв проблем с никой от управляващите общината по отношение на това бюджетът да бъде публичен, достъпен за всички, да бъде достатъчно рестриктивен, за да не се налага да се оздравяваме финансово след това. Смятам, че това е в основата на финансовата стабилност на Община Стара Загора. Винаги сме работили в една и съща посока – с разбирателство и консенсус. Разбирали сме се ресурсът, с който разполагаме, да бъде така оползотворен, че органите на местното самоуправление да изпълняват ангажиментите си, вменени им със закон. И едновременно с това да създават условия за добър град, за добра община и хората да се чувстват комфортно и обгрижени.
– Интересна особеност от работата Ви с всеки от тези трима кметове?
– Те като хора са много различни, от различни поколения. Динамиката, бързото превключване от една в друга посока са присъщи на г-н Живко Тодоров. Проф. Светлин Танчев се отличаваше с по-академично управление. С д-р Желев бяхме от едно поколение. Тогава имаше много ентусиазъм, много очаквания, много надежди за това как ще променим света. Всеки от тримата има своя почерк и характер, всеки оставя следи и знаци след себе си – в рамките на неговите възможности и на собствения си манталитет, както и на отношението си към общността. И с тримата съм работила със съответната отговорност и разбиране от тяхна страна, че това е начинът, по който трябва да бъде изразходван един публичен ресурс.
– Вас лично какво Ви мотивира най-силно в работата Ви в общинската администрация?
– Образованието, което съм получила, опитът, който съм натрупала, и възможността по някакъв начин да ги приложа в действие и да ги употребя в нещо, което смятам, че е полезно. Както за мен самата, така и за града, в който живея, и за хората, с които съм заобиколена.
За мен е работа, при това интересна работа – с много предизвикателства, с много нови моменти, понякога с трудни ситуации. Но пък удовлетворението, че си „прескочил“, че си успял, че си дал нещо, от което имат нужда други хора, е мотивацията да продължиш.
Например, винаги, още с покойния д-р Желев, сме търсили начин за все по-добър и по-добър подход по отношение на това да се случват нещата. Наскоро по друг повод погледах Квадрата в центъра на града. Бяхме първата община на територията на България, която имитира облигационен заем. С негова помощ се създаде „Квадрат на културата“ – Опера, музей, библиотека, галерия. Тогава ни се струваше страшно и невъзможно. Но всичко се случи. Сега върви ремонтът на Драматичния театър. Надявам се, че с всичко, което се е случвало през годините и с мандатите на всички кметове, които изредихме, тази част на града ще придобие още по-привлекателен вид и ще се превърна в още по-привличащ хората интегриран център – място за култура и културни изяви.
Това е хубавото на работата ми – да виждаш какво се случва, благодарение и на собствените ти усилия. Да отсяваш следи, да има нещо, за което наистина си струва да бъдат похарчени пари.
– В малко по-различна светлина Ви видяхме на старта на честванията на 175-ата годишнина от рождението на Вазов в Стара Загора… Разбрахме, че Ваш преподавател в университета е бил доц. д-р Григорий Вазов. Имаше ли у него нещо „вазовско“ – в дух, слово или поведение? Вдъхновява ли Ви още този контакт?
– Самата ми младост беше вдъхновяваща. Възрастовата разлика с доц. Вазов не беше голяма, когато ни преподаваше финанси в тогавашния Висш финансово-стопански институт в Свищов. Бяхме млади, ентусиазирани. Мислехме, че светът е в краката ни. С много желание и с голямо взаимно уважение сме вървели по този път на обучение. Имам само хубави спомени от хората, които са ни обучавали и са ни дали посоки, за да реализираме наученото.
А иначе, при срещата ми с доц. Вазов сега – лично аз не намирам промяна по отношение на духа и на това как възприемаме света около себе си. Нещата не се променят толкова бързо, колкото външният ни вид… Действително зареждащ и мотивиращ си остава ентусиазмът, който нашите преподаватели са предали на нас, студентите, тогава.
Ще се отнася до това доколко и дали това е свързано с възрожденския дух… Доста се промениха нещата в тази посока. Защото сега покрай разговора с Вас, си припомням, че никой от героите на Вазов не е търсил точно материална изгода или финансова реализация от това, което прави. За тях е било много по-важно да осъществяват мечтите си в други посоки. Едно от нещата, които съм запомнила и дълбоко се е врязало в съзнанието ми, е това, че лудите променят света, визирайки Вазовия емблематичен герой чорбаджи Марко от „Под игото“. За съжаление, като че ли тази лудост, съчетана с ентусиазъм, с желанието да промениш нещата, днес се губи в дребните ни житейски проблеми, които всеки човек има. И този тип луди стават все по-малко и по-малко. Да се надяваме, че наистина с действия, с посочване на такива примери, каквото беше и събитието, на което се видяхме с доц. Вазов, ще се появят хора, които да имат лудостта да променят, да творят, да създават, да се борят за по-добро бъдеще – за себе си и за поколенията, които са след тях.
– Такъв съвет ли бихте дали на младите хора, които днес започват кариера във финансовата сфера?
– Промяната в поколенията, особено в нашето, и катаклизмите, които претърпяхме, доста намалиха сетивността си. Действително хората след нас имат нужда от Бойчо Огнянов, от Странджата и от всички Вазови герои, които да им покажат, че има и ценности, които не се измерват в цифри.
Нека младите намерят наистина пламъчето, да намерят мотивацията да правят живота си по-добър, но не измерено в цифри. Да имат този ентусиазъм, който е имало в кръчмата на Странджата, в обществото на „Под игото“. Да, и там е имало Кириак-Стефчовци, но без тях не може… Но идеалистите винаги са повече, по-привлекателни, по-вдъхновяващи и с кауза.
– В публичното Ви излъчване Вие сте много респектираща. Дори ние, журналистите, рядко сме се сещали да Ви питаме – какво стои отвъд професията, какви са Вашите лични интереси?
– Не остава много време извън работната ми ангажираност, но моите занимания са свързани с природата, с цветята – имам и в кабинета, и на други места. Много обичам животните, отглеждам в дома си, а извън дома си също се грижа за животни. Моето хоби са котките. Имам много близки хора и много приятели, с които се радвам да се срещам и се срещам много често.
Пожелавам си да имаме здраве и Вазовски дух!
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Виж още:
