Художникът Злати Златев пред картина на Рембранд в Лувъра
За първи път бях в Париж и всичко онова, което мина през погледа ми, беше изключително интересно, разказва старозагорският художник доц. Злати Златев. Пристигнахме там заедно с моя приятел и колега Валентин Дончевски. В Париж отидох по негова покана, тъй като той за 7-ми пореден път участва в голямото културно събитие във френската столица, а всъщност и забележително европейско – Есенния салон 2018 г. Тъй, че тези 7-8 дни, в които пребивавах там, имах възможност да посетя много музеи. Върнах се малко ошашавен след толкова много визуални възприятия и емоционални преживявания, споделя старозагорският художник.
Вълненията ми започнаха, когато вървейки по някаква улица, изведнъж, сякаш от нищото, се появи Айфеловата кула. Стъписах се, сякаш не бях на себе си. После много мисли дойдоха в главата ми, но почудата ми беше голяма. Навремето, след като свършило Парижкото световно изложение (1889) имало предложение този символ на техническите постижения на 19-и век да бъде превърнат на скраб. С големи усилия от страна на кметството и на интелектуалците 300-метровата кула била спасена. И слава Богу, защото тя си остава и днес един от символите на Париж, както е пределно ясно, че в Лувъра, музея на изкуствата, някога дворец на френските крале, с дни да стоиш, няма да може човек да види всичко, изложено в неговите зали. И слава Богу, че още в началото, преди да влезеш, си избираш залите, където би могъл да видиш по-подробно нещата, които сме виждали само на репродукции. Така че аз си определих 3-4 зали: на Рубенс, на Рафаело, на Ел Греко и наблюдавах всичко с голямо удоволствие, казва доц. Златев.
В залата на Рубенс виждаш всички онези творби, които е рисувал на тогавашните велможи. Всяка картина е обикновено 4Х5 м. То е нещо невероятно. Смята се, че много негови ученици са му рисували основните неща, а той само е завършвал картините. Друг въпрос е, че той се жени за много млада жена и започва да рисува много упорито. При него всичко се свежда до голото тяло – комбинация от плът, която се противопоставя на последващите художници, рисуващи малко по-изтънчени физиономии и тела.
Мечтата на много хора, в това число и моя милост, беше да видя оригинала на „Мона Лиза“ (Джокондата). Не можеш да стигнеш до нея съвсем близо, защото има голям стъклен изолатор. Той е пред самата картина, а преди това има ограда и въженце, така че гледаш от 1-2 м. Тя е учудващо малка, но най-интересното беше, че там имаше тълпа от хора. За мен се превърна в празник да се доближа на метри до „Мона Лиза“. Успях да видя и „Света Анна“ и още 4-5 картини на Леонардо да Винчи. Той е невероятен. Когато е кандидатствал пред Медичите и изброява какво може и какво не може, казал, че разбира от ботаника, от биология, от археология, от конструкции и най-накрая някъде на 11-12 място си признал, че можел и да рисува, разказва Злати Златев.
Вероятно в Париж си успял да видиш и оригиналните картини на импресионистите? Чудно ми е, че тези художници от 1919 г. са направили революцията в изкуството. С години наред художниците са воювали, за да се откопчат в друга платформа, където по-свободно да се изявяват. И точно това са направили импресионистите. Когато на част от тези хора картините им са изхвърлени от журито на Академичния есенен салон, те се събират, правят нещо като малък павилион и там си подреждат работите – 30-40 художници импресионисти. А понятието импресионизъм произлиза от това, че братът на един от художниците, който бил печатар, когато трябвало да прави каталога на изложбата, името на една от картините на Моне му било много дълго: „Сена утрин рано при изгрев слънце“. И той си казал: „Абе, къде ще го събера това дълго заглавие, я да взема да напиша „импресия“. На другия ден в карикатурен вестник излиза голяма статия, която унищожава тези художници, като за първи път се споменава думата: „Някаква група, така наречени импресионисти“… Основната идея на импресионистите е светлината. Великолепни неща! Няма да мога да възпроизведа всичко, което съм видял. Импресионизмът е едно невероятно течение във времето на изобразителното изкуство. Импресията, усещане за светлината и цвета – това е тяхната основна идея.
НБП, Донка ЙОТОВА
