Преди 32 години България излезе от плановата социалистическа икономика и тръгна по пътя на пазарните отношения. На днешния ден NBP.bg представя тематична анкета, посветена на българската пазарна икономика и развитието на бизнеса след 1989 г. Зададохме нашите въпроси към изявени старозагорски журналисти и представители на бизнес организации, които споделят своето мнение по следните два въпроса:
1. Какво е най-важното, което се случи за тези 32 години като преход от планова към пазарна икономика и как виждате развитието на българската икономика в бъдеще? Кой, според Вас, е по-добрият вариант за България – държавен капитализъм или либерална икономика, моделите на кои държави са добър пример…
2. Кои са онези представители на бизнеса, които през този период са изиграли важна роля за развитието на Стара Загора и региона?
Христо ХРИСТОВ, кореспондент на вестниците „Телеграф“ и „Монитор“:
1. Най-важното за съжаление не звучи оптимистично. България загуби позиции, завоювани на международните пазари.
Вече не произвеждаме мотокари и електрокари; нямаме представителства в Китай, където продавахме съоръжения за хранително-вкусовата промишленост; спомен са дисковите устройства на ДЗУ; наместо цехове за производство на роботи имаме… болница… „Изчегъртано“ е пространството на някогашното АТЗ в Стара Загора (имам спомен, че някои „бизнесмени“ станаха милионери, като продадоха в съседна Турция неразопаковани технологични линии, други пък си спечелиха прозвището „стружката“, защото изметоха до последната стружка помещенията на някогашното НПСКР „Берое“…).
Е, ако поразгледам статистиката, може пък и да си инжектирам известна доза … оптимизъм. Все още нещичко се произвежда и изнася, но то става май напук на държавата. Която, както е тръгнало напоследък със заиграването с цените на електроенергията, е решила да закове и последния пирон в дървения балтон на родната промишленост.
Максим ДОБРЕВ, журналист: Пазарът, оставен на самотек, е стихия без спирачки
Какъв да бъде моделът – държавен капитализъм или либерална икономика, едва ли е нужно да откриваме и преоткриваме топлата вода. Своите положителни черти има както единият, така и другият. Струва ми се че мантрата „Държавата е лош стопанин!“ лека-полека премина в историята. Въпросът е как да се направи така, че да няма едни и същи „лапачи“ на входа и изхода. Не го ли направим още много дълго няма да е „етично“ да задаваме въпроса за първия милион на родните капиталисти.
2. Като човек вече на възраст, по ми е лесно да припомня как бяха изритани от местата им някогашните стопански ръководители под претекст, че са номенклатура.
Ако не ме лъже паметта, цели броеве на Държавен вестник в един вече отдалечен във времето период бяха запълнени с „черни списъци“. Докарали се бяхме до положението уважавани на Запад и на Изток специалисти да станат шофьори на таксита, по същия начин, както малко по-късно набързо пенсионирани генерали и полковници си намериха препитание като нощни пазачи. Не бих коментирал имена на бизнесмени, за да не засегна някого. Със сигурност всеки един от тях като съвестен гражданин си е плащал данъците и е допринасял Стара Загора и региона все още да ги има на икономическата карта на България.
Ще си позволя само едно име – на инж. Димо Киров от комплекса „Марица изток“, за когото ми припомни случайна среща с работещ в „Асарел Медет“. Човекът с невероятна възхита разказваше за надхвърлилия 75-те години някогашен заместник-директор на рудник, който и сега предлагал и реализирал иновативни решения при ремонти на тежката механизация.
И ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Максим ДОБРЕВ, журналист: Пазарът, оставен на самотек, е стихия без спирачки
NBP.bg
