
На 18 март 2023 г. след тежко боледуване почина нашият колега Христо Христов, кореспондент на в. „Телеграф” в Стара Загора. Неповторим жизнелюбец, той не се предаде докрая. Буквално допреди дни изпращаше дописки за своя вестник. Поклон, приятелю, за борбеността! Нищо не можа да те откъсне от светлината. Болестта изцеди и сетните ти сили, но умря на стремето. Тъй ще те помним – винаги в преследване на най-добрата дописка.
Поклонението ще бъде на 20 март, от 10.45 ч. в старозагорския храм „Св. Николай”.
Христо Христов е роден на 3 август 1956 г. в град Елхово. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е във вестниците „Марица-изток”, „Септември”, „Днес”, „Домино”, „Континент”, „Стандарт”, „Земя”, „Сега”, „Дума”, „Република”, „Пари”, „Монитор”, „Телеграф”. Беше и автор на в. „Национална бизнес поща”. Имаше силно, оригинално присъствие в творческите екипи на книгите от поредиците „Шампионите разказват” и „Стара Загора: 100 портрета +”.
През 2006 г. издаде публицистичния сборник „Рогати работи – бивалици от настоящето”, на който бях редактор. С него спечели годишната награда на СБЖ в раздел „Книги”. Тогава написах текста „Христо Христов дума направо на снахата”. Не мога да променя нищо в него и сега, когато Христо си отиде, оставяйки ни своите думи. Оставайки… болшевик на надеждата!
Сбогом, приятелю!
Петър ДРАГИЕВ
* * *
ХРИСТО ХРИСТОВ ДУМА НАПРАВО НА СНАХАТА
Как се пише книга, ако не пишеш книга? Много просто. Хващаш за ушите дописките, които си публикувал години наред по вестници и списания, пускаш ги да се вихрят наедно в едно томче – и готово. Но същото това „много просто“ става много сложно, ако си пробутвал в периодичния печат средняшки, умозрителни, безцветни, та чак сиви антрефилета…
Христовите бележки са всичко друго, но не и сиви. Вкарвайки ги в книгата си, той не ги хваща за ушите, а за рогата. Ами че те от полемичност са бодливи, направо рогати. Обяснявайки появата на книгата си „Рогати работи“, Христо вика на помощ „няколко изсъхнали стръкчета от хербаризирани четирилистни детелини“. Кой знае какъв романтичен гъдел го е прилапал в момента? На мен за ключ към книгата не ми трябват ни трилистни, ни четирилистни, ни лилиивановски детелини… Пази боже, хербаризирани! „Рогати работи“ могат да ви подсетят за херпеси, хрипове, хреми, храмове, харамии, харпии, хърби, хребети, но не и за хербарии.
В страстната си публицистика Христо Христов винаги се опитва да свързва злобата на деня с вечните човешки ценности. Затова бележките му не само че не са хербаризирани, но и не пърхат като пеперуди еднодневки. Кръжат като стършели. Понякога медоносни. С жило и с мед търсят диалога с читателя. Минавайки нерядко през тонове катран. Подчертаният стремеж към диалогичност е може би най-важната характеристика на публицистиката на Христо Христов. Вижда се още от заглавията („Здравей и сбогом, реформо“, „Ех, НАТО, и ти Мони Паси“, „Господа управляващи: пожалете хората под пагон!“).
Преследвайки не топъл, а горещ контакт с читателя (какъв е смисълът на публицистиката, ако няма публика!), Христо особено разчита и на чувството си за хумор. Удивлява как той „омахленчва“ езика си на моменти. Натоварва го с архаизми, неологизми, жаргонизми, вулгаризми, еротизми („и докато те с бонелите боцкаха мръвките, ние надувахме фаготчето“)… Но в цялата тази въртележка от „изми“ Христо е далеч от самоцелните измишльотини. Богатата му образна и лексикална култура, фантазия го правят по-близък, а не по-откъснат от реалните житейски проблеми. Само че за него като публицист животът не е голям гальовник, а най-често пиперлива смесица между сатър и сатир. Ето как се получава тъй, че огромната част от публицистичните бележки в „Рогати работи“ са сатирични.
Това се засилва и от обстоятелството, че Христо не обича подхода „Думам ти, дъще, сещай се, снахо“. Той дума направо на снахата. Не му ли стига това, кара и на кума право в очите. Не обича шикалкавенето, заобикалките. Независимо кои са героите му: Женята Бакърджиев, Венци Аграрника, Моканина, Исус, Гео Милев, Левски, Оруел, Гогол…, Ладожкото езеро…
Диалогичността се подкрепя и от оригиналните финали. Те почти винаги са с любопитен, изненадващ образ, обрат, който усилва посланието за повече свяст, повече светлина. В този смисъл всеизвестният прякор на талантливия автор – Болшевика, придобива безусловно надпартийно значение. С публицистиката си Христо Христов се опитва да допринесе в света надеждата винаги да има болшинство.