За кучетата, бизнеса и образованието разговаряме с Христо Загорски, управител на „Загорски ХМ“ ЕООД – фирма за измервателна и аналитична техника. Само на пръв поглед трите теми са различни. Според г-н Загорски, ги обединява същностното и за трите необходимо спазване на определени правила, за да са полезни, и изграждане на навици за поемане на отговорност, за да постигнем ефикасност и реализация.
* * *
Христо Загорски има две кучета. Големият и водачът на „глутницата“ е пинчерът Хари на 11 години, а малкото е огромният аляски маламут Араш (името означава велик, голям). Големи диваци сме като нация, констатира събеседникът ни
след поредната разходка на Хари и Араш на Аязмото
Община Стара Загора разреши разходката на кучета на определено място в парка и това е прекрасно. Условието е кучетата да са на повод. И какво – непрекъснато срещам пуснати свободно домашни любимци. Собствениците обикновено възкликват на въпроса защо, с:
„Ама моето куче е много добричко!“
Абсурд, добричко е за теб и с теб. Може да не хареса друго куче – животните също си имат своите симпатии и антипатии, може да не хареса човек. Пък и стига свободно пуснато куче да изплаши дете и страхът към животни да му остане завинаги, пък и само дете ли?
И нека кажа на колегите –
найлоновите пликчета струват 1.20 лв. за 200 броя
Със сигурност проблемът да почистиш след кучето си, не е финансов. Проблем е на възпитание и елементарни хигиенни навици. Вярно, че може би Общината трябва да постави тук-там специални кошове за смет с изрисувано куче. Специално за тези отпадъци, които, доколкото знам, се обработват отделно, но хайде да не сме толкова взискателни. И сега нищо не пречи да си поемем и изпълним ангажимента като стопани. Това ни е проблемът на българите – и в бита, и в бизнеса.
Убедени сме, че правилата винаги са за някой друг
а истината е, че без спазване на правилата нищо не върви, казва г-н Загорски.
Другият голям народпсихологичен проблем, според него, е убедеността, че всичко знаем. Опитът на някой друг да ни каже или покаже как нещата се случват по-добре и как е полезно да се правят, обикновено се посрещат с
„Този ли ще ми каже на мен?“
И това пак личи като наблюдаваш стопаните на кучета – не са прочели нищичко за породата, която отглеждат. Повечето собственици на т. нар. работни породи кучета не знаят, че обучението им трябва да бъде направено от специалист, така – вкъщи, няма да стане.
А как проличава връзка между правилата в отношенията с кучетата, бизнеса и образованието? Събеседникът ни дава
перфектен швейцарски пример с двама негови приятели
Единият е възрастен швейцарец. Вземайки си едро куче, изпълнил всички нареждания за табела на двора, че има такова, ваксинации, имунизации и т. н. Но един ден решил да го пусне късно вечерта на тротоара, за да тренират командата връщане при стопанина.
Това нарушение на правилата веднага му струвало 500 франка
и вече се придържа стриктно към всички правила, гарантиращи спокойствието и на съседите му, не само неговия комфорт.
Вторият е български младеж с огромни проблеми в българското училище. Заминава обаче с майка си в Швейцария и о, чудо! При следващата среща Христо не може да познае момчето –
млад, изискан, дисциплиниран господин, стипендиант на Мюнхенската политехника
– един от най-квалитетните технически университети в света. На въпроса как се постига такава промяна, младежът отвърнал: „Просто е обществено неприемливо там да не си вършиш работата, да не изпълняваш ангажиментите си“.
Стигнахме и до темата с образованието. Христо Загорски разказва как в ученическите си години вместо за Ботев,
поискал в час по литература да говорят за „Края на вечността“ на Айзък Азимов
Класната му го помолила за два дни да прочете книгата и в следващия час наистина говорили за нея. Така се родила и любовта му към литературата и книгите. Днес, 30 години по-късно, не е чул много преподаватели да са повели след себе си учениците си към книгата, тръгвайки от любимо четиво на младежите. Вместо родители и учители заедно, в партньорство да възпитават децата, те
най-често са в конфронтация
а децата пробват докрай разширените граници на „допустимо“ поведение. Родителите често се явяват защитници на всяка глупост на отрочето, приемайки я като обвинение към себе си. Учителите, които всъщност имат страшно много правомощия за санкции, не ги ползват, за да си спестят проблеми и най-вече да прикрият факта, че не могат или просто
не им се работи така, че да спечелят интереса на учениците си
В училище печелят учещите и губят мислещите ученици в голям процент от случаите. Малцина на тази възраст съчетават и двете характеристики, а мислещите обикновено са и бунтари, което усложнява нещата. Последствието – завършват средно и висше образование достатъчно на брой теоретично образовани хора, някои от тях успяват да станат много добри специалисти в бранша си, но
един на 100 е способен да поеме отговорност в работата си
И ето го и проблемът в бизнеса. Пращаш експерт, той констатира проблема точно и не прави нищо по въпроса, докато не отидеш лично да поемеш отговорност вместо него, за да си свърши работата докрай.
Или пак феноменът: „Аз знам всичко“, особено в държавните предприятия. Христо Загорски посочва пример с наша ТЕЦ, която
вече два пъти ремонтира турбина за по 600 000 евро
само защото не ще да приеме, че изследванията на външна лаборатория, показала им точно как развалят турбината, са верни. Щото те открай време си правели изследванията така и при тях такъв проблем не се засичал.
С едно изречение – и кучета се гледат, и бизнес се прави, и кадри се създават по една схема – стриктно спазване на умни правила, възпитание, водещо до способност да поемаш отговорност, и учене – непрекъснато, всеки ден, докато си жив.
НБП, Живка КЕХАЙОВА
