Ветераните от клуб „Химик-Стара Загора” са категорични, че градът заслужава да има отново ледена пързалка
Малко история
До 1989 г. в Стара Загора има ледена пързалка, разположена до несъществуващия вече Химически комбинат. Тя е пусната в експлоатация в началото на 70-те години на ХХ в. Близостта до АТЗ създава необходимите условия за поддържане на лед, свързани с производството на амоняк в завода. А тогавашното ръководство на предприятието се оказва далновидно и подкрепя различни видове спортове, сред които и по-скъпи за поддръжка.
Така ледената площадка, освен за забавление на деца и младежи, се превръща и в тренировъчна база на създания клуб по хокей на лед “Химик”. Клубът се развива и през годините се отличава със своите постижения.
През сезон 1974-75 година „химиците” завършват на трето място в крайното класиране на държавното първенство.Ледената площадка в Стара Загора е изградена в един и същ период със столичните до стадионите „Червено знаме“ (на 4-ти км) и „Славия“. В следващите години с ледени пързалки се сдобиват Русе и Елин Пелин, а през 1979 г. и Перник. С разрастването на материално-техническата база в страната се увеличава и броят на хокейните отбори, което води до разделянето им на две групи в държавното първенство.
През 1975-76 г. “Химик” са на 6-о място в А група. И от следващия сезон играят в група Б, където са водачи в крайното класиране две години подред. През 1978-79 г. са втори, а следващият сезон отново са лидери в групата.
В “Химик” тренират и малки хокеисти – деца и юноши младша възраст, които също имат сериозни постижения в държавните първенства. През 1980-а пионерският състав на “Химик” от играни десет мача има девет победи и един равен. Вкараните голове на противниците са 80, докато допуснатите в тяхната врата са само 11. Те участват и в международен турнир в Чехословакия, която тогава е една от световните сили в хокея на лед.
Ветерани възраждат хокея на лед в града
Хокеят в Стара Загора не е забравен. Затова разказват ентусиазирани бивши състезатели от някогашния клуб по хокей на лед – Цвятко Цветков, Веселин Петков и Дeян Димитров. Те са представители на три поколения хокеисти и споделят, че този спорт остава в сърцата им. Цвятко е един от първите състезатели на „химиците”. Става част от клуба като ученик в Първо основно училище в Стара Загора. Веселин започва да тренира, когато като второкласник баща му го води на пързалката. За един ден се научава да кара кънки и съвсем естествено се записва да тренира в клуба по хокей. „В училище дойде треньорка по кънки и пита кой иска да тренира, всички вдигнахме ръка. Но на пързалката бързо ни отсяха, на около 20-тина момчета ни казаха, че не е за нас. Ние обаче стояхме на пързалката, дойде треньорът по хокей, пита ни дали искаме и се записахме в клуба”, разказва Дeян. За нас беше голяма радост и спортувахме с голямо желание, разказват тримата за ученическите си години в спорта.
Спомнят си и за екипировката – първите екипи получават от националния отбор по хокей-мъже. После екипите се предават по наследство. Шайби имаше, но със стиковете бе по-трудно. Често се налагаше да сглобяваме и да ремонтираме, споделят събеседниците ни.
След като пързалката в Стара Загора спира да функционира, треньорите на местния клуб продължават дейността си на новоизградена ледена пързалка във Велико Търново. Там е предоставена и наличната екипировка.
Цвятко, Веселин и Дeян разказват с много жар за годините назад, но както казват – няма бивши хокеисти. И водени от голямата си любов към динамичния спорт, възраждат хокея в Стара Загора. Идеята се ражда преди 4-5 години, когато се събират да играят за благотворителна кауза. Хокеят е като колелото, научиш ли се веднъж, можеш го за цял живот, пояснява Дeян.
През годините назад, те правят регистрация на сдружение с нестопанска цел, но поради липса на ледена площадка, то прекратява дейността си. Но от 27.12.2024 г. вече имаме нова регистрация, уточняват хокеистите-ветерани.
Около 20-тима са членовете на клуб „Химик-Стара Загора” – ветерани, сред тях има и двама лицензирани треньори. През сезона тимът участва в състезания за аматьори. Само от началото на 2025 г. са мерили сили в 5 турнира. През февруари организират собствен турнир, но се провежда в …Сливен. Включиха се 8 отбора, ние завършихме на трето място, смятаме го за добро постижение. Ветераните се представят достойно и в турнира „Червен нос” на „Славия” – събитие, доминирано от софийски отбори. Най-голямото признание обаче идва с покана за международен турнир в Букурещ през месец май, като старозагорският „Химик” ще бъде единственият български отбор. Колегите от румънския отбор ни поканиха, държим да отбележим, че само ние от България, ще има тази чест, казват с гордост хокеистите-ветерани.
Клубът изцяло се финансира сам, има членски внос, но основните средства идват от тяхно лично спонсонсорство и помощ от приятели от Граждански клуб ЛИПА и фирми от града. Днес възможностите да намериш екипи и екипировка са големи, особено при пазаруване онлайн. Пълен екип за хокеист излиза 1200 лв., за екипировката на вратар обаче, сумата е почти двойна. Въпреки това, облякохме 4-5 деца, всеки от клуба – кой с каквото може, помага. Освен това, след нашите турнири, които по обясними причини се провеждат в други градове, оставаме часове наред на пързалките – обучаваме доста деца. Имаме и един по-млад последовател-старозагорец, който иска да е вратар. Спортът ни е екипен, но той специално иска да изпъква на терена… Има желание у младите да тренират хокей, но като няма лед и докато чакат другата зима – често те губят интерес, споделят тримата. И нека да отбележа, казва Деян Димитров, че Граждански клуб ЛИПА, на който съм член, защитава тази позитивна за града ни кауза – Стара Загора да има собствена ледена пързалка.
Опитът на Варна и Сливен – ледени пързалки в полза на учениците
Основният проблем, пред който се изправя клубът, е липсата на ледената пързалка в Стара Загора. Ветераните пътуват до други градове със собствени автомобили, което е сериозен финансов и логистичен разход. Тренират най-често в Сливен. Пързалки има в Пловдив, Хасково, Велико Търново, дори в малката община Ракитово.
Опитът в други градове показва, че общинските ледени пързалки са успешни начинания. В Сливен пързалката е 20х40 м – достатъчна за аматьорски хокей. По данни на колегите там, годишно около 1200 деца от Стара Загора посещават тяхната пързалка. Напоследък е честа практика да се празнуват на лед детски и тийн рождени дни. На сливенската площадка, всеки, който има собствени кънки, може да кара безплатно. Същото важи и за хора над 60 години – има и такива фенове, обясняват тримата.
Подобен е и примерът във Варна. Там пързалката е общинска и е интегрирана в образователната система. Всеки ученик във варненско училище от 3-ти клас нагоре има поне един час по физическо възпитание на леда годишно. За учениците цената на този час е намалена от 8 лв. на 5 лв., което прави пързалката по-достъпна за всички.
Разказват, че са водили разговори с Община Стара Загора, но засега няма ясен резултат. В момента клубът разполага с потенциални спонсори, готови да подпомогнат развитието на спорта. Една дама дори е предложила да инвестира 25 000 лв. за екипировка на деца, но без ледена пързалка това няма как да се реализира.
Според ветераните, най-подходящото място за изграждане на ледена пързалка в Стара Загора е бившата скейтборд площадка до Плувния басейн. Така пространството ще се превърне в своеобразен спортен комплекс, а близостта до Плувния басейн е още по-подходяща – отпадъчната топлина от хладилната инсталация на пързалката може да се използва за отопление на басейна.
Ползите от хокея на лед
За ползите на спорта – няма съмнение. Но специално хокеят на лед не е само динамичен и зрелищен спорт. Той развива координация и баланс, подобрява физическата издръжливост, тренира бързата мисъл и пространствената ориентация, насърчава дисциплината и екипният дух. И не на последно място – медицинските проучвания показват, че спортът в студена среда може да има благоприятен ефект върху децата с респираторни проблеми.
Настояват Стара Загора отново да има ледена пързалка
Един от най-добрите примери в Европа е Словакия, където на всеки ъгъл в Братислава с площадка 20 на 20 м, се прави пързалка – с кънки, с треньор. Явно при тях е национална политика. Така е и в други утвърдени на световната хокейна карта държави. И пак казваме, не искаме пари, искаме пързалка! Готови сме да обучаваме деца и да плащаме наем, стига да има къде да тренираме. Ще настояваме за нови срещи с общинското ръководство, искаме да помогнем и да научим децата на нещо полезно, което би им помогнало и занапред в живота, категорични са Цвятко Цветков, Веселин Петков и Деян Димитров. Ветераните вярват, че с малко подкрепа, Стара Загора отново може да се превърне в град с хокейна традиция и да даде шанс на новото поколение хокеисти.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
