Докато този баланс е нарушен, професията няма да е привлекателна, допълва проф. д-р Галя КОЖУХАРОВА, директор на ДИПКУ-Стара Загора
– Проф. Кожухарова, какво е Вашето обяснение за повсеместния недостиг на учители в страната?
– Години наред учителската професия бе с нисък престиж и повишението на заплатите през последната година не може да го компенсира. Това е инерция, която продължава и не може да бъде спряна изведнъж. Кандидатите за учители са все по-малко. Аз съм математик, комуникирам с колеги от СУ, от Пловдивския университет, за физика има по 1-2 кандидати, 3 до 5 човека кандидатстват в СУ в специалността „Педагогика на математика“. Т. е., това е труден процес, който е следствие на политика, водена години наред.
За да бъде мотивиран човек да работи учителската професия, трябва да има условия. В нашето министерство работят много стойностни хора, но често се приемат наредби, закони, които не работят добре. Ето сега се пуска слух, че учителят ще ходи всеки ден по домовете, за да си търси учениците, които не идват в училище. Всяка година се вменяват определени допълнителни задължения, той се превръща в администратор и става така, че учителят има само задължения, а ученикът – само права. Докато този баланс е нарушен, професията няма да бъде привлекателна. Това за мен е единият важен въпрос, който
трябва да се реши в нашето образование, и то кардинално
Сега учениците от първи до четвърти клас минават от клас в клас независимо от техните постижения. Това, че има европейски политики и директиви всички да завършват основно училище означава, че няма критерий за оценка, няма селектиране – най-добрите да продължат, да отидат в поток, в който ще се развиват, най-слабите – в различни равнища на професионалното образование, да получават компетенции и да заемат длъжности, от които обществото ни има нужда. За мен това е едно кардинално неразбиране на позитивното възпитание и психология в училище. Като че ли в правенето на политика в образованието се говори само за права на ученика. Родителите също абдикираха от образованието, много често само си защитават децата. Възпитателният ефект е не винаги достатъчно добре регламентиран. Става така, че ако искаш да накажеш един ученик – родителят идва в Учителския съвет с адвокати… Учителят влиза в час с всичките си ангажименти и задължения, с цялата си подготовка, а в крайна сметка отсреща няма задължения, няма ангажименти. Това не е същността на позитивната психология.
Излизат наредби и закони (Наредба 12, сега Наредба 15 и др.), които практиката показва като неудачни – например предоставянето на квалификацията на учителите на частни фирми, чиито основен предмет на дейност не е образованието, например строителни, шивашки и др. Те ползват, разбира се, понякога добри учители за обучители, но
ефектът от това е повече корупционен
отколкото развиващ системата. Нарояването на Департаменти без стандарти и ясно разписани процедури, които учителите да покриват при различните професионално-квалификационни степени и без достатъчен контрол от страна на МОН водят до негативни явления в системата.
– Има ли добри примери, практика, в Европа, по света?
– Разбира се, че има. Ние работим много по международни проекти, всяка година на педагогическия форум каним международни лектори. В електронното списание „Педагогически форум“ публикуваме различни статии, които са пример на добри практики, на добро взаимодействие и учене в класната стая. Добри международни практики има в областта на социално-емоционалното учене и създаването на развиваща среда за обучение и възпитание.
Примери в Европа има достатъчно, колегите в МОН също обменят тези практики. Но те трудно се превръщат в политики. Не мога да кажа защо е така.
Не може по един и същ начин да завършват всички – и знаещите да си напишат името, и знаещите да решават производни интеграли и диференциални уравнения. Това е
парадигма, която изначално не е добре поставена
В други страни казват – имате толкова точки, покривате нивото, правите това и това. За определен клас на обучение накрая се прави обобщен тест, има определен брой точки. Казват – тези точки са достатъчни детето да продължи в нашето училище. Има по-висок брой точки – детето ви трябва да отиде на друго място, където ще се развива. Или не са достатъчни – отива в друга паралелка, професионална, където има право пак да се обучава и развива и ако постигне високи резултати по малко по-дългия път да стигне до покриване на по-висока степен на образование. Това са известни практики и се знаят, но като че ли ни е страх да направим стъпка, която реално да оценя възможности, според възможностите им да насочим децата да се развиват в една или друга посока.
– А коментарът Ви за качеството на завършващите учители? Казват, че неквалифицирани, хора с тройки в дипломите и с неграмотно подадени заявления се пробват..
– Това е следствие на всичко, за което говоря. Делегираните бюджети ни задължават да задържаме учениците и студентите, на всяка цена.
Бюджетът за издръжка на студентите по педагогика е по-нисък от този на един ученик
Това ни кара да го връщаме, да го доучваме. Има студенти, които се явяват по 4-5 пъти на елементарна математика, в крайна сметка стигат до тройката и след това биха могли да станат учители. Някога в Стара Загора имаше конкурс, който се провеждаше от Инспектората и най-добрите учители се назначаваха в града. Останалите отиваха да се учат в практиката в по-малките населени места и като покажат резултати, тогава биваха допускани до по-добрите места. Това сега не може да се случи, защото при недостиг на учители е ясно, че няма конкуренция.
Но истината е, че има и много добри студенти, които излизат и са готови да станат учители и да вложат ум и сърце в професията. Не можем да обобщим нито качеството на учениците въобще, нито качеството на завършващите студенти. Има перфектни деца, родени за учители. Друг е въпросът доколко остават в професията. Наблюдавам нашите студенти на държавна практика – някои, и то по-голямата част, се справят блестящо.
– А как е тази година в ДИПКУ? Кои специалности са предпочитани, кои остават извън полезрението на кандидатите и защо?
– Мога да кажа за педагогическите специалности, макар там декан да е проф. Петров, който може да коментира по-компетентно въпроса. Приемът е направен по всички специалности, имат може би 3-4 свободни за „Методика на обучение по информатика и информационни технологии“ – нова специалност, която не е толкова известна и няма достатъчно кандидати, но пък много добри деца кандидатстват за нея.
В педагогическите специалности нямаме проблем с приема
– Тенденциите, които отчитате през последните години?
– Твърде много хора записват „Начална педагогика“ и там, мисля, че няма да има глад за учители, защото през годините се отпускаха достатъчно бройки за обучение, но в другите ще бъде все по-трудно. Директори от Ямбол и други по-малки градове казват – готови сме да ни пратите учители от Стара Загора, ние ще им плащаме пътните, само и само да бъдат учители, по физика примерно. В по-малките градове нещата ще бъдат много трудни.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
