Умееше да събира хора и да ги обединява

Д-р Евгений Желев на тържеството за рождения си ден преди дни в Стара Загора

На 20 октомври нелеп инцидент отне живота на д-р Евгений Желев. Личност – емблема за града, който управлява успешно два мандата. Тогава нямаше еврофондове, нямаше проекти, но имаше желание за градеж, поглед в бъдещето, замах, решителност и твърдост, умение да се поема отговорност и да се рискува, доверие в хората, талант да създава каузи и да обединява. И много любов – към града и хората му. Мине ли човек днес през града – на всяка крачка има белег от онова време.

3 март 2003 г., с президента Георги Първанов и с президента на Русия Владимир Путин на комплекса „Бранителите на Стара Загора“

Да се изреди какво е направил д-р Желев е много трудно. Едва ли и трябва, то се помни. Да се припомня биографията му – строгите дати и факти не побират Човека. А той беше голям човек, голям старозагорец, голям българин. Не само физически. Умееше да събира хора, да ги увлича, да ги води. Знаеше как се поставят цели и как се постигат. За него нямаше непостижими неща, оправданието „Не може да стане!“ – не съществуваше. Не налагаше мнението си, но успяваше да обедини хората около едно мнение, около една кауза. Казват, че кметът е стопанин на града. Д-р Желев беше точно това – един грижовен, щедър и ведър стопанин, който обичаше да се разхожда, да оглежда, да дава идеи, да проверява как върви работата на поредния обект. Вървеше по улицата с онази негова широка и слънчева усмивка, поздравяваха го, той се спираше и си говореше с всички. Умееше не само да говори с хората, а и да чува какво му казват. И да се вслушва, да обсъжда. Дори спорът с него беше удоволствие.

Беше човек на честта, на достойнството. Без значение на какъв пост беше – беше железен, трудностите не го събаряха, сякаш го правеха по-силен. Когато преди три месеца в. „Национална бизнес поща“ направи специално издание „Юбилейна поща“, посветено на 60-годишнината му, колегите журналисти трябваше да изброят три постижения от двата мандата.

На представянето на книгата „ЖИВИ СПОМЕНИ. Документирани разговори с девет старозагорски кметове“ на 2 октомври 2015 г. в РБ „Захарий Княжески“ в Стара Загора д-р Евгений Желев говори за надграждането в кметската работа, в общинските дела. До него е сегашният градоначалник Живко Тодоров (инициирал издаването на книгата).

Всички посочиха различни неща, постиженията бяха много повече от три. Много запомнящи обаче са двете големи изпитания – борбата срещу унищожаването на ракетите и големите пожари през 2007 година. Тогава Доктора показа как могат да се обединят хора с различни политически убеждения, възраст, професии. „Отворен, диалогичен, себераздаващ се. Един голям българин е д-р Желев!“ – така го определи президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) и уточни, че ги свързват приятелски отношения и в най-тежки моменти, и в мигове на триумф.

Неговата най-голяма кауза беше Стара Загора. Казваше, че като наближи града и кракът му натиска по-яко педала на газта. А когато преди две години представяхме книгата „Живи спомени“, включваща спомените на кметовете на града, припомни как преди години, когато бил в Щатите, хората не били чували за България, камо ли за Стара Загора. И той им обяснил – това е един град накрая на света. Защото от там започва Раят.

Лятото на 1999 г. – като директор на Обединена районна болница-Стара Загора с приятеля си – легендарния генерал Делчо Делчев

Пак в юбилейното издание на вестника д-р Желев каза, че и на 120 години ще си остане заралия. И че животът му е на скорост, дори на най-опасните виражи. Опасните виражи не са за всеки, човек трябва да може да рискува, да знае предела на възможностите си, да мисли бързо и да взема решения. Той умееше. Колкото и да е клиширано – беше широко скроен. Имаше завидна далновидност, виждаше как от руините може да се роди нещо ново – и буквално, и в преносен смисъл. Изразът усмивка под мустак е измислен за него. С тази усмивка скъсяваше дистанцията и превръщаше хората в приятели. Обичаше и ценеше приятелите и приятелството. Нямаше загубени приятели, само печелеше нови. Много. Една огромна, пъстра палитра от хора, дето поотделно може и да не се понасят. Така преди две седмици събра на тържеството за рождения си ден почти 200 души – политици, управленци, лекари, общественици, журналисти. Както само той можеше. Намери дума за всеки. И каза, че „60-годишният юбилей е като тайнство – които не са го направили, не знаят, а които са го стигнали, не казват какво е. Но не е страшно. Въпросът е дали са достатъчни 60 години. Стигат само човек да проумее къде е, какво е направил. Стигат и човек да си направи основния извод. Аз за себе си съм го направил – че семейството е всичко. Без него нещата не стоят добре. То е опората, сигурността, любовта и бъдещето ни!“.

С кмета на Страсбург мадам Фабиен Келер

Две седмици по-късно Доктора отново събра много хора. За съжаление, по тъжен повод. Изпращаме го, невярващи, че утре усмивката му няма да изгрее на вратата. Не ти казваме сбогом, Докторе! Мястото ти е тук, в твоята Стара Загора.

* Поклонението е състои в неделя, 22 октомври от 10 до 13 часа в Оперен театър Стара Загора.

НБП, Таня ИВАНОВА

Минути след тежката вест кметът Живко Тодоров написа: „Пиша това и ръцете ми треперят…. Днес си отиде един голям Човек – наш кмет, лидер, наш приятел… Д-р Евгений Желев, ти направи много за Стара Загора! Доказа, че не партиите имат значение, а хората! Направи така, че да останеш в историята на града и направи така, че хората да те обичат! Поклон пред паметта ти, докторе! Никога няма да те забравим!“.
„Много ми е мъчно. Отиде си един изключителен човек, положителен, отворен, добронамерен. Той направи много, преживя много и искаше да направи още много“, каза за НБП Румен Овчаров.

„Д-р Желев беше много стойностен човек, трудно ми е да говоря за него в минало време. Човек с принципи, човек, на когото винаги може да се разчита. Винаги имаше ентусиазъм в това, което прави, винаги беше готов да съдейства, да помогне, даваше спокойствие, когато работехме“, каза Ивайло Калфин.
„Със свито сърце и натежала душа пиша тези редове и все се надявам, че телефонът ми всеки момент ще звънне и някой ще ми каже, че е станала грешка, и че д-р Желев не си е отишъл. Отказвам да повярвам, че съдбата може да ни отнеме такъв хубав човек, по такъв нелеп начин! За мен Доктора беше не просто съмишленик и съидейник, той беше истински приятел, човек на който можеш да се опреш в труден миг, винаги позитивен, жизнерадостен, обаятелен. Човек, с главно „Ч“, когото дълбоко уважавах, от когото се учех и на когото се възхищавах. Човек, който оставя неизличим отпечатък и спомен, който ще продължи да живее много след него. Сбогом, Докторе, благодаря ти за всичко!“, каза Константин Проданов, председател на ПП АБВ.

Иван ГРАНИТСКИ, директор на издателство „Захарий Стоянов“:

Гореше за работата си, изключителен патриот

Не е вярно твърдението, че няма незаменими хора. Напротив, има. И случаят с д-р Евгений Желев е такъв. Много жалко, че в разцвета на силите си този невероятен човек си отиде, така нелепо. Ние, неговите приятели, скърбим. Тепърва и жителите на Стара Загора, и всички мислещи хора в държавата ще усещат липсата на неговата обаятелна личност. Приятел, съратник в благородни каузи. Специално за Стара Загора – той е един от строителите на новото време на града. Той направи неговия уникален център с храмове на духа като Галерията, възстановената Опера, Историческия музей, Регионалната библиотека. Но не само като строител и добър стопанин на Стара Загора е важен примерът му и да си спомняме за него. Той беше и добър министър на здравеопазването, на всяко място, където работеше, се виждаше как отдава сърце, страст, душа. Един човек, който гореше за работата си, и над всичко – беше изключителен патриот. Загубата на такъв тип хора е трагична и невъзвратима. Вероятно ще се оцени неговата дейност като кмет, сигурен съм, че ще направим и книга, в която негови приятели ще разкажат спомени и ще изтъкнат по-подробно и мащабно неговите заслуги за града Стара Загора и за Отечеството България.