Европейският съюз досега не е имал такава кандидатка. Вижте защо преговорите с нея ще бъдат трудни
Автор: Веселин Желев, Clubz.bg
Войната в Украйна ще бъде дълга, но все някой ден ще свърши. Краят й ще дойде с неизбежния въпрос: Вие какво правехте, докато украинците воюваха? Опасявам се, че отговорът няма да бъде приятен за мнозина в Европа.
Докато се взираме в новините от фронта, не знам дали осъзнаваме, че тази война създава една съвсем нова нация и съвсем други хора, които кандидатстват да станат част от нашия Европейски съюз.
Те се кълнат в неговите принципи и ценности, искат неговите права и свободи, искат неговия стандарт на живот както много хора по света. Но те са трагично различни от днешните европейци – не по свой избор.
Защото днешните европейци, като изключим малцинство на преклонна възраст, никога не са воювали и не са умирали за нищо от това, което имат в наследство. Огромното мнозинство го приема за даденост и е непрекъснато недоволно от него.
Не съм сигурен колко от днешните европейци биха проявили стоицизма и мъжеството на украинците, ако бъдат нападнати. Колцина от тях биха понесли ударите и несгодите на войната?
Докато Украйна се бори за живот с многократно превъзхождащ я агресор, Европа продължава да се тюхка за цени, за качество на живота, да се назландисва да повиши отбранителните си разходи, да пази ревниво пазарите си на земеделска продукция.
Да, европейската икономическа, военна и хуманитарна помощ за Украйна е внушителна, но тя не бива да ни пречи да видим и недоволните от нея европейци, колебливите и страхливи лидери (какво ще кажат избирателите за цените на енергията, за инфлацията?), проруските партии и прояви (не само в България). Картината далече не е на всеобща и безрезервна солидарност с Киев.
Не знам дали украинците днес имат време да помислят, че тази Европа един ден ще ги преценява достойни ли са за членство в нея.