В „Железник-М“ със собствени средства изградихме фотоволтаици, разширяваме базата със закрити складови площи, предвиждаме създаването на сервизен център в помощ на нашите клиенти, казва Кирил МИХАЙЛОВ, управител на „Железник-М“ ООД-Стара Загора
– Г-н Михайлов, какви са пазарните тенденции в търговията с метали през последните месеци и най-важните акценти от дейността на „Железник-М“ ООД – една от водещите фирми в бранша?
– Последните две години са доста особени за нашия бизнес. Миналата година имаше стагнация заради коронавируса. Обемът на работа падна почти наполовина, тъй като нашите основни клиенти намалиха оборотите. Най-пострадали в бранша бяха фирмите, които произвеждат метални изделия за износ. Европейските заводи отказаха техните поръчки и те намалиха много рязко обема си на работа.
В началото на тази година се случи нещо напълно неочаквано. В Европа се наляха свежи пари и пазарът се раздвижи, потребностите нараснаха с бързи темпове. Заводите-производители на метали не могат да отговорят на това голямо търсене и започнаха да вдигат цените.
Така се стигна до почти двойно увеличение на цените спрямо декември 2020 г. и януари 2021 г.
Докато разполагахме с по-евтини метали, всичко вървеше нормално. Но вече се налага да купуваме на цени, двойно по-високи от миналата година. Това е пречка за нашите клиенти, които са предвидили определени разходи за суровини и материали, но те вече не са актуални.
От друга страна, много хора, които имаха намерение да строят, се двоумят, спряха инвестиционните си проекти. Едва преди дни стана ясно, че местна фирма все пак започва строителство в новия индустриален парк на Стара Загора, което ще се отрази и на фирмите от бранша в региона.
Ако трябва да обобщя – миналата година беше трудна, затова че нямаше работа. А тази година е трудна, защото цените са високи.
– Очаква ли се ценовите параметри да тръгнат надолу, има ли такава възможност?
– Спрямо запитванията ни към заводите-производители
поне още едно тримесечие ще вървят нагоре. След това се очаква лек спад и цена, която да се задържи на определено ниво
но така или иначе тя ще е с около 80% по-висока спрямо тази от януари месец, когато започна поскъпването.
Но остава безспорен факт, че в момента търсенето на метали в световен и в европейски мащаб е голямо.
– „Железник-М“ откъде се снабдява със суровини?
– От всички европейски страни, а извън ЕС – от Турция. Правим опити и от азиатските страни, например Индия, но там срещаме проблеми. с транспорта, с митата. С Русия също се работи трудно. Руската суровина е най-евтината, но се налага да я купуваме през Турция. Тази година Русия усети, че пазарът има голямо търсене и постави износно мито на техните суровини от 15%. Затова е по-изгодно да купуваме от Турция. Но там пък има определени 3-месечни квоти, не само за България, а за целия ЕС, и те се изчерпват много бързо.
Всъщност
ние запазихме позициите си на пазара, защото в началото на годината имахме голяма номенклатура и големи наличности
Така работихме около 3-4 месеца и успяхме да отговорим на потребностите на местния пазар. Но наличностите ни от тези евтини стоки свършиха и сега се налага да купуваме и да продаваме такива с новите по-високи цени.
В България има големи фирми, които внасят на едро и си позволяват да правят търговски отстъпки. Ние също правим, но не можем да достигнем техните нива. Но пак ще уточня, че поддържаме най-голямата номенклатура в региона и задоволяваме потребностите почти на 90% от металните изделия. Имаме конкуренция на местния пазар, разбира се, но всеки е намерил своята ниша. Работим в партньорство с колегите.
– Бизнесът Ви е индикация и за развитието на други сфери. Какво показват данните Ви?
– Строителството върви с постоянни темпове. Имаше малък стрес, тъй като се повиши цената на бетонното желязо, но нещата се урегулираха, продължава да се строи. В областта на машиностроенето, тези, които работят за износ, тръгнаха с по-бавни темпове, но набират скорост. Тези, които работят на вътрешния пазар, най-вече в региона, основно са свързани с ремонти в ТЕЦ-овете и „Марица изток“. При тях така или иначе има оживление през летния сезон.
Работи се, но с 50% от темповете, които бяха преди 2-3 години.
– Как се справяте с кадрите, проблем, за който повечето работодатели споделят?
– По време на коронакризата ние не освободихме хора. Но в бранша доста колеги са освободили до 50% от персонала. Сега, когато имат работа, не могат да намерят работна ръка, особено средни специалисти. Там е слабото място.
Липсват хора със средно техническо образование, които да станат универсални и да влязат във всеки един сектор
Има възможности да се разширяваме, има възможности да се купят хубави машини, но няма хора, които да работят с тях.
– Като човек, който е от дълги години в бизнеса, какво очаквате да се случи в региона с изпълнението на т. нар. „Зелена сделка“?
– Това, което разбираме от проведените срещи с бизнеса, идеята е, ако се намали обемът на работа в „Марица изток“ с производството на въглища, да се компенсира с други бизнеси. Има много сектори, които са спящи, може би ще се развият. И да, трябва да развием друг вид производства, но държавата трябва да помогне, за да спасим работната ръка, която ще бъде освободена. Ако кадрите бъдат изпуснати, те ще избягат в други градове. Особено като виждаме как се развиват процесите в Пловдив. Там има чужди инвеститори, търсят работна ръка, ще започнат да привличат хора и от нашата област. Вече не е както беше преди – всеки да гледа родното място. Сега всеки гледа къде му е работата. Даже в Пловдив знам, че се строят ведомствени жилища, където се настаняват работници, за да ги задържат. Погледът им е стратегически напред. При нас това го няма.
В нашия сектор имаме идеи, но не бързаме да ги споделяме. Чакаме механизъм, чрез който да кандидатстваме по програми за финансиране
Доста неща сме замислили, някои ги реализираме без чужда помощ. Например, в „Железник-М“ със собствени средства изградихме фотоволтаици и произвеждаме ток.
– Други новости, които предвиждате?
– Във фирмата от няколко години работят двете ми дъщери. Помагат много в търговията – с тяхното образование, контакти, нещата са на друго ниво. Работи се много по-различно. Идеята ни е да оборудваме сервизен център, с повече машини, с които да разкрояваме материалите, да правим първичната им обработка. Така ще сме в помощ на нашите клиенти – ще им спестим време, труд и пари. Очакваме новите програми, ще кандидатстваме за по-съвременни машини, с нови технологии, където субективният фактор и грешките да бъдат намалени до минимум.
Иначе
базата ни постоянно се разширява всяка година – със закрити складови площи
Миналата година, въпреки кризата, успяхме да направим още едно покрито хале от 1 дка, чакаме оборудване на крановете, ще го пуснем в действие. Целта ни е всички материали да бъдат на закрито, за да им запазим качеството.
– Какви са перспективите пред българския бизнес, най-големите предизвикателства, трудности…
– Ако говорим за региона, Стара Загора е сравнително малък град, но имаме потенциал за стабилно развитие. Важно е месното управление да търси повече възможности.
При нас един от големите проблеми е, че всеки сам се спасява. Развиваме нови индустриални зони. Но тук, където е нашата фирма, има една самозародила се индустриална зона, около която вече има 100 фирми, работят около 500 души. Но все още нямаме улици, тротоари , улично осветлени, няма достъпен градски транспорт. Проблем е и кръстовището на една от главните улици в района с бул. „Св. Патриарх Евтимий“.
Няма и имена на улиците, около 50 фирми нямат адрес
Ние 4 години воювахме, за да получим адресиране. Смятам, че това са неща, които могат да се решат в Общината много бързо и лесно, ако се планира.
Освен това, в района е направен екоцентър за сепариране на битови отпадъци, който не би трябвало да функционира, след като има ново сметище в Ракитница, но продължава да работи. Той е своеобразно сметище, особено лятно време е неприятно – миризми, плъхове и т. н. Не може да има подобно сметище в промишлен център, още повече, че наблизо има и жилищен квартал…
Но се надявам нещата да се оправят.
Надяваме се и да не прогоним младото поколение
Трябва да го задържим. Младите имат база за сравнение с чужбина. И ако ги стресираме с условия на труд, с отношението на държавата към бизнеса, с вътрешно икономически отношения, бързо ще си променят мирогледа. В чужбина е по-трудно, но нещата са узаконени, канализирани. Работи се по-спокойно, не мислят за бюрократичните проблеми, които тук ги има на всяка крачка.
Например, това е свързано с тромавата системата за европрограмите – години наред се работи чрез консултантски фирми. Те решават кого ще класират. Говори се за много средства, милиарди…, а от тях се възползват едва 5% от фирмите. Това трябва да се промени, да се облекчат условията и парите да стигат по-бързо и по-лесно до реално работещия бизнес.
Важно е как ще тръгнат нещата и в държавата на политическо ниво.
Основното е да се направи стабилно правителство
Това ще даде възможност и на външните инвеститори да са по-сигурни. А и местните фирми по-смели.Банките разполагат със средства, но в момента бизнесът не смее да рискува с кредити. Иначе българският предприемач винаги има идеи, но те трябва да бъдат подкрепени.
Надявам се да се успокои политическата обстановка, да се завърти колелото, чуждият бизнес да чуе отвън, че всичко е спокойно, и да се урегулират пазарните условия за работа.
От друга страна политиците ни трябва да поработят и по друг проблем, а именно -като членка на Европейския съюз България има не само задъжения, но и права. Както ние се отворихме за европейските вериги и стоки, така и
Европа, ако иска да ни помогне, да отвори пазара си за произведеното в България
Гарантирането на пазар на стоки (не само на суровини) би било по-полезно от еврофондовете и заемите.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
